„Народният съд“ е създаден с наредба-закон на 30 септември 1944 г. от правителството на Кимон Георгиев. Той започва работа на 20 декември същата година и е закрит на 2 април 1945 г. Събитията, разиграли се в рамките на по-малко от четири месеца, са обект на специално изследване, включено в Том 1 на сборника „Народният съд в България (1944–1945). Герои и антигерои“.

Изданието ще бъде представено на 27 април от 18:00 часа в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Входът е свободен.

Участие в представянето на проекта ще вземат проф. Вили Лилков, проф. Веселин Методиев и проф. Любомир Огнянов, както и членовете на екипа на проекта.

Ръководител на проекта е проф. Мартин Иванов* от катедра „Социология“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Предвижда се издаването на три тома, като в тях ще бъдат включени обобщаващи справки – средна възраст на съдените, професии, брой смъртни присъди и други данни, които оформят цялостната картина на „Народния съд“ и ще послужат за бъдещи научни изследвания.

По същество трите тома представляват документални сборници, изготвени въз основа на архивни материали, съхранявани във Фонд 1449 и във фонда на Министерството на правосъдието. В тях ще бъдат систематизирани и обобщени над 11 000 имена на съдени лица. В настоящия том са включени първите 4 000 души, станали жертва на „Народния съд“.

Публикуваните данни и документи се очаква да дадат нов тласък на научните изследвания по темата. Те могат да допринесат да получим отговори на редица въпроси, които десетилетия наред предизвикват спорове и спекулации – кои са съдените лица, действително ли са били „фашисти“ и извършвали ли са престъпленията, в които са обвинявани, какви категории хора попадат сред подсъдимите и други.

Сборникът ще внесе яснота и по щекотливия въпрос за обективността на данните, според които са издадени 9155 присъди, от които 2730 смъртни и 1305 доживотни. В редица случаи обаче се наблюдават разминавания между броя на издадените и изпълнените присъди, както и в общия брой на привлечените под отговорност лица.

До момента историографията за „Народния съд“ се базира основно на няколко източника от 1945 г. – обобщаващия доклад за дейността му на главния народен обвинител Георги Петров (юли 1945 г.), доклада на тогавашния министър на правосъдието Минчо Нейчев, както и на изследване на съдия Токушев от 1989 г., който е работил по темата с архивни материали, съхранявани тогава в МВР, днес – в Централния държавен архив. Сред използваните източници е и изследване на Петър Семерджиев от 1997 година.

Според авторите на новото издание тези източници са непълни и съдържат сериозни разминавания както в данните, така и в интерпретациите им, което затруднява обективната оценка на „Народния съд“ и последиците от него за обществото и държавата.

През декември 2025 г., по повод 80-годишнината от събитията, стартира специализиран сайт, за който съобщи Faktor.bg. В него са публикувани сведения за всички съдени лица – биографии, професии, образование и съдби. Става дума за близо 11 000 българи, за които до момента почти не е имало публична информация.

Публикуваните документи, систематизирани в платформата, представляват пълното съдебно досие на всеки обвиняем – обвинителни актове, протоколи от разпити, обвинителни речи, съдебни заседания и свидетелски показания. Те дават както индивидуален поглед към делата, така и цялостна представа за процесуалния ход и развитието на всяко производство във всеки съдебен състав.

*Мартин Иванов е пециализирал е в Кеймбридж, Единбург и в Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания върху социалната и стопанска история на България от Възраждането до наши дни. Министър на културата от 6 август до 7 ноември 2014 г. Секретар на президента Росен Плевнелиев по култура, образование и национална идентичност. От 2016 до 2021 г. е посланик на България във Финландия.