Илиана Славова 

Избори засега не се виждат на хоризонта, но   политическите калкулации и партийното строителство са в постоянен предизборен режим. 
Не беше тайна, че доскорошната председателка на БСП Корнелия Нинова ще регистрира партия с прицел в скорошна изборна битка – според самата Нинова, не по-късно от края на годината. Въпросът беше с какъв залог и каква идеология ще тръгне новата формация. Къде ще се позиционира. Според заявките, ляво-център. Същевременно името ѝ – „Непокорна България“, препраща към „Непокорна Франция“ на комуниста Жан-Люк Меланшон. От друга страна, Нинова адмирира „антиджендър идеологията“ на Доналд Тръмп, с което даде знак, че ще си служи със заемки от консерватизма. 

Не е особена изненада. Докато беше начело на БСП също

 изповядваше идеологическа еклектика,

 заради която я критикуваха. И като цяло кариерата ѝ е свързана с политически сили от целия спектър: влиза в коридорите на властта при правителството на ОДС, когато оглавява държавното дружество „Техноимпекс“, остава негов изпълнителен директор и при кабинета на НДСВ (след приватизацията), после влиза в правителството на Сергей Станишев като заместник-министър на икономиката. 

Сред учредителите на „Непокорна България“ е и още един политик, преминал през политическия спектър: бившият началник на кабинета на Румен Радев – политологът Калоян Методиев. Той прави първите си стъпки в политиката като кадър на младежката организация на СДС. През 2007 г. участва в основаването на партия „Общество за Нова България“ (със „социално-консервативен“ профил), която напуска четири години по-късно. С оглед на квалификацията си той вероятно ще намери и научни аргументи в защита на идеологическата еклектика. 
Сред основателите се виждат още три известни лица, идващи от БСП – Георги Свиленски, Иван Ченчев и Христо Проданов. 

Явно за публичния си образ новата политическа сила ще разчита не толкова на идеология, колкото на политическо противопоставяне. В изявленията си Нинова вече даде заявка за битка срещу „дълбоката държава и мафията“, които тя вижда в лицето на Бойко Борисов и Делян Пеевски. От друга страна, очерта разделителна линия в самото ляво пространство, заявявайки, че партиите от „БСП-Обединена левица“ са „приключили като истински леви партии, представляващи избирателите“, защото са се „прегърнали с мафията“. Екипът на Нинова очевидно ще се възползва от формулата на управленското мнозинство, за да атакува едновременно ГЕРБ, ДПС-НН и доскорошните си колеги ог левицата, претендирайки да бъде единствената „истинска лява партия“. Само че политическата легитимност не може да се дефинира единствено чрез противопоставяне. Не и ако дадена партия иска да е траен политически субект, а не ситуативно създаден проект, който ще залезе щом конкретната политическа баталия загуби актуалност. 

Не е ясно в какъв политически хоризонт се е прицелила „Непокорна България“, но явно разчита да привлече избиратели чрез висок политически залог. Нинова вече обяви, че партията ще иска свикване на Велико народно събрание, което да промени Конституцията. 

Иначе казано,  смята 

да отвори кутията на Пандора

 От години се чуват предупреждения – от конституционалисти и от политици – да не се подхожда лековато към идеята за Велико народно събрание, защото балансите  в Конституцията са деликатна материя, а и популистките тенденции може да доведат до прокарване на рискови идеи за държавното устройство. В условията на хибридна война, при която Москва се възползва от всяка възможност, за да манипулира процесите в своя изгода, създаването на допълнителна уязвимост би било наистина лекомислено. Кремъл има достатъчно проксита у нас (дори подписа официален договор с „Възраждане“), а и при катастрофално спадащата политическа грамотност на народното ни представителство, дори не е нужно да се сформира користно мнозинство за приемането на зловредна идея – достатъчно е да има мнозинство, което не отчита последиците от нея. 

Какви конституционни промени искат от „Непокорна България“? Две смислени идеи – за намаляване на политическата квота във Висшия съдебен съвет и за отпадане на депутатския имунитет. И три откровено вредни – правомощията за съставяне на служебен кабинет да се върнат при президента, да се намали броят на народните представители и да се разшири ролята на референдумите. 

В съвременните условия наблюдателите нарекоха 

референдумите „атомно оръжие“ на руската пропаганда

 А българската публична среда е сред най-уязвимите в Европа. И Кремъл би използвал всеки референдум, за да манипулира обществото ни, да го раздела и дори да го дестабилизира. Без медийна и интернет среда с висока степен на информационна хигиена референдумът няма да е картина на реалните нагласи, а на деформациите, предизвикани от руската пропаганда. Към момента категорично нямаме такава хигиена. Няма как Нинова и екипът ѝ да не го разбират. От което следва, че защитата на общественото ни от хибридни влияния не е приоритет за „Непокорна България“. Т. е. оптимистичната версия е, че става дума за примитивен популизъм, а  песимистичната – за национално предателство.         

Не по-малко популистка е идеята за намаляване на броя на народните представители - прицелена в избирателите, за които депутатите са „хрантутници“.  А дали ако „хрантутниците“ са примерно 120 вместо 240 българите ще бъдат по-богати? Да приемем, че през идната година брутната месечна сума, която ще получава един народен представител заедно с допълнителните разходи, е 15 000 лв. Това означава икономия от 21 600 000 лв. годишно, ако депутатите са наполовина по-малко. Разделено на 6.5 милиона души население, това прави по 3.32 лв. (!!!) на глава от населението – толкова ще спести всеки българин за година, ако предложението се приеме. Но ще има по-труден достъп до своя депутат, защото той ще отговаря за два пъти повече избиратели. А обществото като цяло ще намали   парламентарното си представителство. 

Ако всичко се редуцира наполовина,  партиите, които са малко над бариерата, ще имат по 5-6-7 депутати, а само броят на постоянните комисии в парламента е 15. Т. е. присъствието им в комисиите ще бъде затруднено,  от което ще пострада качеството на тяхната работа. За да няма толкова малки групи, ще трябва да се променят пропорциите при разпределянето на мандатите или да се вдигне бариерата за влизане в парламента. 
Хората на Нинова не казват нищо за това. Чува се само, че депутатите „не работят“, значи не е нужно да са „толкова много“. Само че аргументът „те не работят“ засяга качеството на народните представители, а не устройството на парламента. Би било редно политиците да насочат усилията към собствената си квалификация и чувство за отговорност вместо да търсят краткосрочни дивиденти чрез ампутиране на парламентарното представителство. 

Изобщо заиграването с тезата, че която и да е демократична институция ни излиза скъпо, подхранва атаките срещу демокрацията и опитите на

 кремълските проксита да ни натрапят президентска република по руски модел

 И въжделенията на самия Румен Радев да управлява еднолично. Тъкмо евентуалното свикване на Велико Народно събрание би било удобен момент да засилят кампанията си за „смяна на модела“ с президентско управление – тя така и не е спирала през последните години.    
„Непокорна България“ явно няма проблем с това.      

Самата Нинова признава, че Радев е злоупотребил с правомощията си по отношение на служебните кабинети, но въпреки това настоява, че те се полагат на президента. Впрочем, изтъква легитимен аргумент – че не е редно председателят на парламента, омбудсманът или шефът на Сметната палата да се избират с мисълта, че някой от тях може да стане служебен премиер. А дали това е по-голям проблем от едноличната злоупотреба с власт, каквато си позволи Радев? Всъщност и двата проблема биха намерили решение ако изобщо се отмени институцията служебен кабинет, но от „Непокорна България“ не предлагат това.  Оставят на Румен Радев възможността да сключи още някой договор като този с „Боташ“. И далеч не е само това…    

Може да изглежда като обрат на фона на напрежението между Нинова и Радев докато тя беше начело на БСП, но е по-скоро обичайната амбивалентност между политически субекти, които по силата на старите си връзки с Москва са 

в една лодка,

 въпреки че влизат в съперничества.

Да не забравяме, че Корнелия Нинова беше тази, която лично договори с пенсионирания генерал от КГБ Леонид Решетников издигането на Румен Радев като кандидат за президент на БСП.  

Показателно е също, че и по отношение на влизането ни в еврозоната президентът Радев и Нинова са на сходни позиции – формално са „за“, но задължително с уговорката,  че  не сме готови. Единомишленици са и по отношение на войната в Украйна – с неизменен „миротворчески“ патос по кремълски шаблон.  И двамата не казват и дума срещу сатрапа Владимир Путин. 

На фона на всичко това Корнелия Нинова направи заявката, че партията ѝ ще бъде „морална и управленска алтернатива на статуквото“.

Как точно кореспондира претенцията ѝ за морал и борба „срещу мафията“ с позабравения скандал около Пловдивския панаир, при който тя беше уличена за участие в схема за 1,5 млн. лв.? Това стана при разследването на аферата с осъдения за измами австрийски лобист Петър Хохегер. В публичното пространство се обсъждаше и друг казус – към Нинова се отправяха обвинения, че е сключила приватизационна сделка, свързана с държавната компания „Техноимпекс“, на която самата тя е изпълнителен директор към момента на сделката. Това породи недоволство именно от морално естество, въпреки че компетентните органи не установиха да е извършено  престъпление. 

Явно роенето в лявото пространство и този път не роди партия с европейски профил и модерни идеи, макар Нинова да се похвали, че на учредяването са дошли много млади хора. Тепърва предстои да разберем доколко „Непокорна България“ е в състояние да привлече избиратели. Сигурно борбата ще е основно за традиционния ляв електорат, защото шансовете за привличане на нови избиратели са нищожни, ако новата партия не покаже и нов профил. Все пак и с прицел към избиратели извън ядрото на левицата, които биха се впечатлили от идеята да се намали броят на народните представители и да се отмени депутатският имунитет. 
Вероятно Нинова ще разчита на недоволните от управленската коалиция с ГЕРБ, които са склонни да я последват, както са я следвали като лидер на социалистите. Досега обаче електоратът на столетницата не е показвал голяма благосклонност към бивши лица на БСП, напуснали кораба-майка.