Александър Невзоров, руски опозиционен журналист

Добър вечер, уважаеми. Това е „Екстракт“. Новините са доста, макар че радикални новини като цяло за днес не се наблюдават. Въпреки това виждаме, че Тръмп следва своята вечна тактика. Той никога не изпуска шанса да разрошва света. Разроши ли го, вади от джоба гребен и предлага да направи красива пробивка. Това е банална трамповска тактика. Тя вече е изучена.

Така че на тръмповите реплики за вината на Украйна и лично на самия Зеленски не бива да се придава абсолютно никакво значение. Това е типично разрошване. Дойде ред да бъде разрошен Зеленски.

А с Путин, както сами разбирате, поради конструкцията на путинската прическа това е значително по-трудно.

Ала от намерението да бъде разгадаван Тръмп, вероятно, все пак трябва да се откажем. Абсолютно не е ясно какво той всъщност е намислил. Той е наистина непредсказуем персонаж. Възможно е – възможно е и защото сам не знае какво да очаква от себе си.

Поне виждаме, бих казал, такъв вернисаж на позора. Всички политолози, които предлагаха своето разгадаване на Тръмп, шумно, един след друг, сядаха в локвата. Между другото, същата ситуация беше и с Иран и с предсказанията какво ще се случи там.

 Никой не успя да отгатне, че шейховете, събрали се, ще успеят да замаят главата на Тръмп и да разубедят президента на Съединените щати от удари. Но, както се оказа, шейховете на Арабия, Катар и Оман са помолили да се даде шанс на аятолаха.

Интересна формулировка, бих казал – дивашка. Със същия успех на болен пес в последен стадий на бяс може да се дава шанс за излекуване.

Аятолизмът, както и другите форми на бяс, не се лекува. И колко още хора със своите паздарани ще разкъса обезумелият диктатор Хаменеи – това е абсолютно неизвестно на никого. В Иран, разбира се, всичко е в най-висша степен мерзко, но още вчера имаше твърда увереност, че все пак Хаменеи ще започне масови екзекуции – екзекуции на заловените метежници. И беше официално обявено от ирански източници, че в резултат на ускорен съдебен процес първата група ирански осъдени лидери ще бъде екзекутирана в сряда сутринта публично. Наистина, Иран се готвеше – шейховете го разубедиха – да започне масови публични екзекуции.

От всичко това лъха някаква пещерност и средновековие. Но да се удивляваме на тържеството на фашизма по целия свят вече е някак късно.

Време е да свикваме с особеностите на времето. И не бива, между другото, да се мисли, че хрущенето на шийните прешлени и треперенето на краката е някъде там, в друг свят. О, не, не, не. Сега всеки има шанс, хриптейки, да се пъхне в примката – на едно или друго място. Разбира се, неприятно е. Неприятно е, защото публичното обесване обикновено е съпроводено и с публично изпускане на урина и други отделяния, но това, общо взето, доставя кратък дискомфорт – някъде от половин минута до минута и половина, а после вече е все едно.

Но какъв урок може да се извлече и какви изводи да се направят? Разбира се, всички дегенеративни режими, основани на деспотия и беззаконие, се защитават по един и същи начин. Това го казвам на руснаците.

 Всички тези Дугини, Насрали, Путини – те винаги завършват по един и същи начин. Ще настъпи часът и Иран неизбежно ще се повтори в Русия. Така че е глупаво да се мисли, че, спасявайки властта си, аятолах Путин ще обеси и застреля по-малко хора от аятолата Хаменеи. C’est la vie. Така е през първата и вече през втората четвърт на XXI век.

Но във всичко това имаше една странност. Защото в картината на кървавите ирански разправи – а е известно, че стражите на ислямската революция и другите паздарани, кудсци, басиджи са успели да убият около 20 000 протестиращи – в тази картина на иранските разправи имаше бели петна.

Защото защитниците на режима прекалено ловко изклаха метежниците и разгромиха най-активните им квартали. И тази резултатност, ще ви кажа, първоначално изглеждаше много и много подозрителна. Разните стражи на ислямската революция – да, те са свирепи, но са изключително дебилни по въпросите на технологиите, които помагат оперативно да се изчисляват въстаналите или, например, избирателно, ювелирно да се контролира интернет. Да, те умеят да разстрелват, умеят да изгарят живи, да отсичат ръце на живи хора, но като правило жертвите си ги избират на око и често грешат. А ето че последните две седмици тези бойни върколаци на аятолаха действаха почти безпогрешно.

И възниква въпросът: откъде се взе тази безпогрешност? Кой се намеси? Кой помогна на тези канибали да се справят с въстанието? Но интригата живя недълго. Както и следваше да се очаква, разбира се, на помощ на палачите дойде „берёзонька-заёзонька“. Блокировката на глобалния интернет в Иран беше направена от руснаци. Те внедриха и в остатъците от иранската мрежа системи за прихващане на връзките. Това даде възможност на стражите превантивно да убиват най-дръзките и най-умните.

Така че в Иран Русия за пореден път се омаза до темето в кръв и стана съучастник в масови убийства. Но, честно казано, Русия обича това. Разбира се, Руската федерация уби два заека с един куршум – помогна на важния си съюзник и тества методиката, която самата тя неизбежно ще прилага при потушаването на неизбежни бунтове на своя територия.

Погледнете в моя Telegram-канал – там са приложени обосновки как точно, защо точно и от кои подразделения руските спецове са създавали тази какофония в интернет, която позволяваше да се лишават от връзка групи метежници, но същевременно позволяваше да работят иранските държавни банки, държавните учреждения и, например, бензиностанциите.

Виждам въпрос: колко са тези стражи? Стражите на ислямската революция са около 200 000 души от тази нечист. Ръководени са от фанатик, абсолютно откачения Мохамад Пакпур. И много цивилизовани страни – не всички, разбира се – признават този корпус на стражите на ислямската революция за терористичен. Но по примера на Иран виждаме и разбираме какво чака Русия. Няма друг път за режими от типа на путинския или хаменейския, освен пътя на разправите.
И може би, може би Съединените щати са включили мъдра и ефективна тактика, защото за такъв режим спирането на репресиите е по-лошо от всякаква бомбардировка. Получава се нещо като известния предел на Едингтън. Пределът на Едингтън е физическо понятие, при което трябва да се спазва баланс между вътрешното налягане на звездата, което я разширява, и външното гравитационно налягане. Този предел позволява да се запази размерът на звездата и не ѝ дава да избухне. Ако бъде нарушен – тогава бум. Тоест разбираме, че тук става дума именно за този предел. Ако въстаниците не бъдат убивани, те ще започнат да убиват стражите и рано или късно все пак ще обесят аятолаха на чорапогащник.
Разбира се, ако този път всичко наистина завърши зле – а има голяма вероятност да завърши зле – и възникне необходимост от втори акт на тази драма, защото е ясно, че от фанатиците трябва да се отървеш, то такава революция, разбира се, трябва да бъде внимателно подготвяна и извън пределите на Иран. Настоящото въстание, напомням, беше стихийно и дискретно.

А в Русия, в Русия всичко така си бълбука вонящото, старо, скучно кремълско блато. И отново в това блато се е завъдил старият кремълски грамофон. Путин не е чак толкова глупав. Той схвана, че, първо, не цяла Русия още се е разкапала от оливието – днес, а вчера беше старата Нова година – и, второ, че поданиците, разбира се, са издръжливи, но могат и да не издържат безкрайните повторения на путинската брътвеж. Затова, за да акредитира и потвърди акредитацията, Путин събра посланиците и вече на техните дипломатически уши окачи своите „пелмени“.

Съдейки по всичко, нещо сериозно е заяло. Той вече за двадесети път не може дори малко да обнови бълнуващата си риторика. Той мънка за поставените в Украйна цели, които ордата от негови крадци щяла да постигне. Тоест обещава на всички вечна война и задължителни катаклизми.

Между другото, можеше просто да събере смелост и да каже направо, че на върколаците ужасно им се иска да устроят геноцид, грабеж и господство. Защото, нали знаем този набор – „русите са висша раса“, „генът на победителите“, „най-добрата движуха“ – това са милиони трупове. И на тази откровеност на Путин никой нямаше да се изненада.

Путиновият стендъп щеше да прозвучи много по-сочно. Впрочем, и без тази откровеност всички вече са се научили да превеждат хленченето на упиря на човешки език. И днешната реч – аз съм публикувал там някакви фрагменти в Telegram-канала – накратко означава следното: да, Русия ще продължи да цапа, докато не ѝ откъснат задника. И ще цапа не само в Украйна, но и навсякъде, докъдето този задник може да достигне.

Това е наистина вярно. Защото, ето, последният пример с Иран, който дадох. А сега изобщо в света, където и да било, е невъзможно да се намери пакост, в която Русия да не е замесена. На планетата няма язви, в които да няма руска следа. Навсякъде, където се върши някаква мерзост, този след трябва да се потърси – и той непременно ще се открие. И това не е русофобия. Тук няма нито милиграм русофобия. Това е констатация – при това доста спокойна.

И Русия трябва да бъде разбрана, защото Русия не може иначе. Нейната единствена функция е да генерира зло, смърт и помия. По този повод вече няма никакъв смисъл да се вайкаме или да се удивляваме. Това просто трябва да се приеме като даденост, като правило на играта, и да се съществува в тази нова реалност.

Но виждам, че постепенно проглеждат и преминават към все по-откровен език. Не само Тръмп показва среден пръст на някакъв работник от завод „Форд“ и го праща на пениса, но изобщо върви освобождаване от цялото това речево лицемерие, от излишната толерантност и деликатност в отношенията помежду ни. Нещата се наричат с истинските им имена. И много умен, наистина реален и сериозен политик – министърът на външните работи на Полша – заяви, че в Русия има фашистка държавна идеология. Той говореше за руските криввания относно необходимостта от „денацификация“ на Украйна и отбеляза, че ако някъде изобщо има нацистка и фашистка държавна идеология, то това е само в Русия. В този случай това е много точно отбелязано.

Но изобщо политиците отдавна трябва да захвърлят гримасите на нелепата вежливост и толерантност. Времето на мъглявите иносказания отмина. Защото, при цялото желание, с никаква друга дума освен „фашизъм“ случващото се в Русия не може да бъде назовано. Това трябва най-накрая да се признае. Причините са ясни, следствията са ясни. По абсолютно всички параметри руският райх напълно отговаря на това определение. Това, че този руски фашизъм е жалък и вони на сметище, не отменя фашистката му същност. Помийността и убогостта не го правят по-малко опасен. Той е също толкова злобен, агресивен и абсурден, както и по-респектабилните фашизми.

Освен това видяхме още едно неприятно нещо – че именно фашизмът е най-комфортната и най-родната среда за съществуване на страната. А лишена от него, страната отново ще изгуби смисъла на живота си и ще застане на опашка за някакви „крака на Буш“.

 И неизбежният крах на райха този път ще срине и самата страна. Това ще бъде отделно и доста увлекателно представление. Но на европейците изобщо им е време да преминат към по-точна терминология и да спрат с деликатниченето, защото точната терминология позволява да се вземат по-точни решения. Защо го казвам? Защото наблюдавам как част от света все още носи розови очила на носовете си и вярва, че всичко някак си ще се оправи и най-страшното няма да се случи.

Смятат, че това е вина на руската миграция, която, абсолютно не разбирайки процесите, успокоява Запада с жалните си песни за Пушкин-Фигушкин, за културата и за това, че всичко по някакъв вълшебен начин ще се промени.