Александър Невзоров, руски опозиционен журналист

Добър вечер. Позволете ми да ви запозная с последните новини.

Трябва да се каже, че има изключително добри новини, а има и всякакви веселости, разбира се. Засега всичко върви, както си върви, но ходът на събитията може да бъде пречупен от едно-единствено малко женско каракуртче.

Имам предвид паяка каракурт. Ако този паяк ухапе Аятолаха по неговия набожен задник, тогава Али Хаменей може да изпълни танц, напомнящ хореографиите на Доналд Тръмп. Ако той все пак така заиграе, Тръмп няма да му прости и ще се намеси. И тогава на аятолаха ще му дойде много бърз край.

Но засега в Иран и при метежниците нещата им се получават доста прилично. А иранският режим вие и зове към Кремъл, който съвсем неотдавна се кълнеше и гарантираше на Иран помощ и съюз във всичко.

Аятолахът, както и Мадуро, повярва в путинската подкрепа и сега, подготвяйки се или за сваляне, или за смърт, трепери и, разбира се, се тревожи. Впрочем този стар глупак все още чака обещаната от Кремъл Червена армия, която с железните си кирзачи ще стъпче бунтовниците. Но Червената армия съвсем очевидно няма да дойде. Тя е много заета – тя умира под Купянск.

А иранската революция, казвам ви като специалист, вече е преминала в онази най-интересна фаза, когато зверствата на властта ще провокират още по-голяма свирепост у въстаналите, а след това ще настъпи пълният преход към езика на кръвта. Това е много важен момент за всеки истински протест и за всеки истински метеж. Важно е само да се стигне дотам, а после всичко ще се развива в съответствие с реалностите на всички известни революции.

Ако всичко тръгне, както трябва, протестът ще премине във фаза на уверено размазване на стражите на Ислямската революция и другите опори на режима. Вероятността е много висока, че не просто и не безкръвно, но все пак в най-близките дни режимът на аятоласите ще рухне, лишавайки Руската федерация от 250 000 дрона БПЛА „Шахед“ на месец, както и от други дребни военни радости.

Тази загуба на Иран ще стане за Русия нова катастрофа. Тя ще бъде различна по вкус, усещане и послевкус от венецуелската катастрофа, но ще бъде още по-болезнена.

Няма зло без добро. Мадуро, който сега е в тъмницата, със сигурност наблюдава случващото се и се утешава с това, че Москва е изоставила не само него. Ясно е, че след Иран и Венецуела Москва с времето ще се лиши и от всички останали свои сателити. Москва се оказа твърде скапана „покривка“ дори за такива режимчета. А богатството, богатството от лисичи кожи не е достатъчно само да го имаш – трябва и да го защитаваш. Иначе лисичките ще бъдат разграбени от лоши момчета от типа на Тръмп и ще ги въртят на нещо.

Засега в Иран, както наблюдавам, процесът върви доста яростно, градусът не пада – тоест всичко върви правилно. Изключително важно е участниците в революцията да извършат такова, че да нямат вече къде да отстъпват, че зад тях да има само пропаст от смърт и мъчения. В такава ситуация човек, избирайки, предпочита негарантирана, възможна смърт в уличен бой пред гарантирана смърт в тъмниците на режима. С това, изглежда, всичко е наред.

Ядрото в Иран, вече вързано от невъзможността за отстъпление, капитулация и прекратяване на метежа, се е оформило и, по мое мнение, е достатъчно многобройно, за да се говори за шанс за сериозна победа. Важно е такива хора – онези, на които няма накъде да отстъпват – да станат поне хиляда и петстотин – две хиляди. Тази цифра вече е достигната.

Това винаги е първото и задължително условие за успех. Такава категория хора вече има и в самия Техеран, и в Бушер, и в град Гонабад, където изобщо всичко е много добре, защото там протестите имат открито антирелигиозен характер и започнаха с пълното разгромяване на шиитската семинария, където моллите бяха бити с тояги.

Ето така се случи една болезнена, внезапна и крайно неприятна за Кремъл, и много новогодишна, бих казал, ирония на съдбата. Но въпреки това всички тези ужаси се опитват да засенчат главния фронт на човечеството. Всички тези мадури, аятоли – те изтласкаха този главен фронт в друго измерение, на заден план. А фронтът е неизменен. Нещо повече – той се ожесточава и напълно изключва каквито и да било възможности за мир.

Има и новини – вижте ги в моя Telegram канал. Какви са новините? Сега вече знаем, че руските орки масово се самоубиваха навсякъде, където имаше и най-малка възможност да си пуснат куршум в устата. Но от соловите, единични самоубийства те преминаха към жанра на дуетите. Сега се самоунищожават по двойки, гледайки се един друг – има видео. Вероятно това ще се развие и не е далеч онова, което се нарича колективно „отпътуване при дедите“ – асинхронно, добре организирано самоубийство, например на цяла рота. Това би спестило на изпълнителите много проблеми, унижения и предварителни мъки. Резултатът така или иначе е смърт, а за Въоръжените сили на Украйна – спестяване на боеприпаси.

И още един удивителен запис – наистина удивителен, макар и не неочакван за мен. Очаквах някаква особена мерзост, но на такъв подарък дори не разчитах. Онези чернокожи, наивни „братя“, които Русия така ловко примами във войната си и с които напълни редиците на своите орки, на фронта най-сетне намериха своето място в тактиката на съвременния бой. Сега в руската армия на африканците им привързват намертво с много слоеве тиксо противотанкови мини. В това състояние, с бой и изстрели, ги гонят към позициите на украинците. И ако по своята глупост този афроруснак по чудо добяга до украинските позиции, там го покосяват с откоси, но той успява да се взриви и да засипе украинския окоп с късове от своето екзотично месо.

Засега чернокожите не много охотно „камикадзничат“ – това се вижда, защото горкият човек, обвързан с мини и гонен напред, от страх дори се напикава. Но с тях, разбира се, ще бъде проведена „възпитателна работа“ с вериги от мотоциклети и с приклади. Това постепенно трябва да промени отношението на „черните братя“ към изпълнението на бойните задачи.

Изобщо има много удивителни неща. Унижението е адски вирус. Униженията от последните дни доведоха Русия до истерия и, в отмъщение за позора си във Венецуела, в Иран, в Атлантика, руснаците, както се казва, извадиха своя коз. Но този коз се оказа просто козле.

Орките най-сетне удариха с прословутия „Орешник“. По всички разчети на генералния щаб и лично на Путин „Орешникът“ трябваше да пробие дупка в мъжеството на Украйна, да изпепели нейната устойчивост и напълно да я деморализира – като бомбата над Хирошима. Нищо подобно не се случи. Ефектът „Хирошима“ не се получи. Оказа се, че това е просто бомба – не символ на безусловно превъзходство, а по-скоро символ на произвол, безсилие и кретенизъм.

Знаете, има такава практика – в затворите в Руската федерация някои орки си вшиват титанови или стъклени топчета, за да изглеждат като супермачовци. Вероятно създателите на „Орешник“ са се вдъхновили точно от тази идея. В крайна сметка пускът на „Орешник“ обели от Путин още един слой „страшност“. Когато всички слоеве бъдат махнати, под ужасяващите покривала ще се разкрие побъркан, изплашен пенсионер с карта от XV век и навигатор, произведен по същото време. По такъв навигатор е абсолютно невъзможно да се намери верният път в днешния свят. Но до Путин това не достига – защото е тъп. И когато този последен слой падне, светът ще ахне, поразен в сърцето от това, че толкова дълго се е страхувал от това глупаво джуджe.

Хваленият „Орешник“ се оказа просто ножче с няколко сантиметра по-дълго от обикновеното оръжие, с което маниак излиза нощем. Вече има и документално потвърждение за „ужасните последици“ от използването му в Лвовска област – в един клуб са пробити две плочи и напълно е изгоряло събранието на съчиненията на Ленин. А това, между другото, са 55 тома. Не всяка балистична ракета е способна на такова.

Русия се оказа в много сложна, безизходна ситуация. Сега ѝ се налага едновременно да запази хленчещия образ на вечно обидената страна, върху която всички нападат, и паралелно да поддържа традиционната си „страшност“ – „ще убием всички, ще ограбим всички“. Изключително трудна задача. Русия умее да се преструва на невинна жертва на Запада, който уж мечтае да ѝ отнеме 40 милиона външни тоалетни и другите „духовни съкровища“. Но този образ на вечен страдалец и пазител на тайнствени „скрепи“ е силно повреден от войната. Светът се убеди, че тази „търпеливост“ е лицемерие – маска на страна людоед, която постоянно има нужда от прясна човешка плът.

И повече от това – образът на Русия като мъченица не се харесва на т.нар. огнедишащи патриоти. Те изискват постоянна демонстрация на наглост и свирепост. А да се съчетаят мъченичество и свирепост е изключително трудно. Това го умеят само обидени дами край пътищата. Единственият виртуоз в съчетаването на плачливост и хамство е, разбира се, Мария Захарова от МВнР. В традиционния си истеричен стил тя заяви от името на МВнР и Кремъл, че Руската федерация няма да търпи никакви чужди войски на територията на Украйна. Какво кучешко дело има Русия кой, защо и как е поканен от Украйна на собствената ѝ земя – отговор, разбира се, няма.

Този словесен спектакъл бе предизвикан от решението на европейската „коалиция на желаещите“ да разположи свои контингенти на територията на Украйна и да изгради там множество военни бази. Формулировката на отказа е забавна: това било „чуждестранна интервенция“. Тоест влизането на войски на европейска държава в страна, която няма никакво отношение към Русия, ще се счита за интервенция.

На Захарова, разбира се, приглася и РПЦ. Тук трябва да се разбере, че без постоянна подпитка и без милиарди бюджетни пари този адски цвят на православието отдавна би увехнал. За да държи на повърхността този огромен, тромав, разточителен, костюмиран, развратен и алчен шоубизнес, режимът на Путин неслучайно наля в него трилион.

Путин в очите на наивните руснаци продължава да запазва образа на виртуоз във външната политика, на „многоходовчик“. Да, той е многоходовчик – но ходи основно под себе си, както и Медведев. Медведев, разбира се, също не можа да остане встрани и публикува заплашително послание към света със заглавие „Не си играйте с руснаците“. Сивотата му го подвежда – той не знае откъде идва този израз. В салоните на Дивия запад през XIX век са висяли портрети на шулери и извращенци, а под тях е било написано: „Не играйте с тези“.

Имало е, например, в Алабама един тип – Урчиле. Освен че бил шулер, имал и отвратителен навик: докато играел карти с прилични хора, изваждал тайно члена си и поливал под масата краката и обувките на останалите. Всички скачали, а той в този момент грабвал залозите и бягал. Това продължило, докато Дивият Бил Хикок – един от най-добрите стрелци на Запада – не му напълнил главата с пет куршума. Е, не е било писано да се играе с него.

Междувременно САЩ превърнаха абордажите на руски танкери в нещо като спорт. Само днес, ако не греша, вече има няколко задържани нефтени корита под руски флаг. А МВнР на Русия бие благодарствени земни поклони за това, че екипажът на първия заловен танкер все пак е бил пуснат – не са арестували, не са съдели пияния боцман и още един безкозирков тип. Самият боцман дори още не знае за задържането на танкера и за всичките си „вълшебни приключения“ – опитват се безуспешно да го извадят от алкохолен делириум. Когато го изведат, той ще бъде много изненадан да разбере, че вече е бил в американски плен и е освободен.

Както и да е, Тръмп щедро върна на руснаците няколко моряци. С други думи – добрият Тръмп, след като похапна яйца, разреши на тъжните кремълски кокошки да си приберат, вероятно, черупките за спомен от танкера.

Още по-смешно е друго. Тръмп, разбира се, рискува, защото военните кореспонденти на Руската федерация са отличен индикатор за общоруското озверяване. Тяхната крещяща умствена примитивност е най-добрата гаранция, че те наистина изразяват „народното чувство“. Победобесието е тяхната религия. Те фанатично вярват в мощта на Русия и физически страдат, когато тяхното божество бива натикано с муцуна в калта. А като се има предвид, че последната седмица човечеството правеше точно това, ясно е защо ги боли.

Тук има и сериозен психиатричен момент. Те имат странно устроени уши – чуват гласа на родината. Първо тя сякаш се опитва да им се обади, после се появява в някакво пространство и с печален глас им съобщава какво точно иска днес или тази седмица. Те са абсолютно убедени, че родината говори с тях и че само те знаят какво иска тя. Както всички вярващи, те са убедени във всемогъществото на своето божество. Униженията, преживени от Русия, ги накараха да загубят всякаква предпазливост и вече да разсъждават дали изобщо може да се позволи на Тръмп да доживее края на президентския си мандат.

Но има и примери за удивителна чувствителност. Във Флоренция, Италия, със скандал беше отменено участие на руските балетни артисти Захарова и Репин – отвратителни персонажи, известни като поклонници и проповедници на „СВО“ и като учредители на прокремълски фондове. Някой е проявил бдителност и чрез Министерството на културата на Италия забраната е факт. В Италия вече са разбрали, че културните десанти на Руската федерация трябва да се пресичат без никаква жалост, защото режисьори, балерини и пианисти от Русия са най-хитрата реклама на фашистка Русия.

Няма култура, стерилна от политика. Културата е най-хитрата и коварна форма на пропаганда. Тя позволява красиво да се лъже за човечността и сложността на страната, която представя. Всички руски „майстори на изкуството“ без изключение са опръскани с кръвта на Буча и Мариупол и са омърсени от подлостта на путинизма, на който волно или неволно служат. Останали или заминали – те са направили своя избор.

И цялата тази театрално-киношна сган, маскирана по-добре или по-зле, има една и съща същност. Способността да дишат един и същ въздух с Путин, с Белоусов или със Собчак говори сама за себе си. Преди „изпращането“ им на Запад културните дейци минават специална обработка, затова временно не миришат толкова на трупове, колкото генералите и депутатите. Но временно.

Всички други новини, включително много смешните – като тази, че Адам Кадиров, дрънкайки с четиристотин ордена, се бил готвил да отвлече Зеленски по заповед на Путин или на татко си – поне внасят малко веселие в мрачното състояние на Русия.

Напомням и за възможността да поръчате книгата „Произход на гениалността и фашизма“. Без нея в момента буквално няма накъде. И не просто да я купите с автограф – трябва и да я прочетете и да си водите бележки.

С това – най-важното за днес.
Слава на Украйна и на нейния грандиозен, глобален, невероятен подвиг.
Живе, живе Беларус.

А президентът Лукашенко, стар глупак, продължава някакви „откровения“ за Мадуро, когото уж познавал от детството. Трябва да се разбере, че Лукашенко не е допуснат до никаква информация и никакви знания, включително политически, и да се слуша  е чиста загуба на време.

И напомням: имате възможност във вашия град да намерите семейства на политически затворници и да им помогнете с каквото можете – финансово, с услуги. Повярвайте, ако го направите, ще имате с какво да се похвалите пред децата си, когато те ви попитат: „А какво направихте в тези мерзки фашистки години?“ И ще имате напълно безопасен, но великолепен шанс да изглеждате като истински герои.

Довиждане, скъпи мои.