Невзоров: Каквото и да се случи утре в Истанбул, то ще бъде гаранция за неизбежна нова война

Александър Невзоров, знаменит руски журналист, обявен от Кремъл за екстремист заедно с жена си

Вместо да вдигне хвърлената му от Зеленски ръкавица, Путин застана на четири крака и вече трети ден я подушва, без да се осмелява дори да я захапе. А цялата пропаганда на Руската федерация, сумтейки от усърдие, предварително се опитва да измие от кремълския пациент клеймото на страхливец – този, който не се осмели да приеме предизвикателството на президента на Украйна и да замине за Истанбул за преки преговори. Това петно няма да се измие.

Поведението на Путин е комично – получил  директна покана за истински дуел, той, разбира се, никога не би си позволил да се държи така, дори, не знам, някой като поручик Ржевски. Това е жестоката същина, пречистена от излишни слова.

А който няма с какво да се занимава, разбира се, може да се запознае с милион гледни точки и пророчества, защото политолозите устроиха бесен танц около огъня на „истанбулската тема“. Поразява разнообразието от черупки, от които са направени техните гердани. Всички политолози въртят дяволски очи, пускат пяна от уста и пророкуват.

Подозирам, че това клеймо на страхливец изобщо не тревожи Путин. Той е разбрал, че като президент на Русия не бива да се обременява с разни предразсъдъци и да си връзва ръцете с архаики като някакъв там срам.

Това, което изглежда отвратително и смешно за света, в Русия предизвиква гордост и възторг. Там има свои скали за оценка, свои причини за радост, които европеецът просто не може да разбере – както не може да се наслаждаваш на миризмата на гнило месо. А знаем, че гнилото месо е задължителен компонент в редица национални блюда, като „капалхин“.

Това е ескимоско ястие от протекло месо от елен или морж. Гнилото месо се съхранява умишлено – и само ескимосите, свикнали от малки да смучат парченце от капалхин, могат да го ядат. Подушвайки миризма на труп, те започват да слюноотделят от силен апетит и нетърпение.

А за всички останали капалхинът е смъртоносна отрова

Тоест, ако в Русия смятат, че тя е страна на победата, че Путин е психически здрав, че трябва да се помоли на боядисана дъска и да се вземе някакъв изпит – ако всичко това ви се струва близко и приятно, значи сте руснак. И вашето място е в Русия. Няма нищо страшно или обидно в това. Всеки си има своите забавления. В Папуа Нова Гвинея, например, хората се събирали със семейството, чупели черепа на мъртвия си баща с големи камъни и изяждали мозъка му – и това било свещена традиция, за която били готови да умрат.

Но каквото и да се случи утре в Истанбул, то ще бъде просто гаранция за неизбежна нова война.

Защото онези условия за мир – Путин в клетка, границите от 2014 година, репарации и демонтаж на Русия – никой, разбира се, няма да изпълни. Следователно, този Донбас ще остане гаранция за неизбежна нова война. При първото отслабване на Русия той ще бъде отнет отново. Възможно е в тази нова война Украйна да не изглежда толкова красива, но тази война е абсолютно неизбежна. Защото мирът е резултат на справедливост, а в това, което се предлага от всички страни, справедливост няма.

Примирие плаши не само Путин, както се оказа, но и Генералния щаб. Те открито скандализират, късат карти и дори в пристъп на гняв показали език и среден пръст на мощите на Матрона Московска. Дали тя им е отвърнала със същото – не се знае. Поне ръцете ѝ са били запазени след попадение от HIMARS.

Мисълта за примирие вбесява не само Путин и министъра на отбраната. На пръв поглед може да изглежда, че те се боят, че 30 дни примирие ще разложат окончателно руската армия. Не – не напълно. Но ще ѝ добавят трупни петна и ще ѝ подуят корема. Ще започне процес на автолиза – самосмилане на мъртвите клетки на армейския организъм. А такива мъртви клетки са мнозинство. Те още могат да крадат и да се напиват, но всяка човешка същност в тях отдавна е умряла. А военна такава – никога не е имало.

И това не е учудващо, защото 75-80% от руската армия е орда от унижени и оскърбени алкохолици, свикнали на всякакви издевателства – както от офицери, така и от доминиращите сега в армията зекове.

Погледнете в моя Telegram канал – внимателно следя фронтови видеа, които ми изпращат в огромни количества. Всички видове изтезания над войници могат да се видят там. Но не само офицерите – нивото на взаимния садизъм е много високо. Изтезанията между редовите – това засега остава единственото сериозно развлечение.

Подозирам, че това състояние на армията е добре известно на Кремъл и не ги тревожи. Защото дори в такъв вид, тя е способна да бъде тъп, но работещ инструмент за пробиване на украинските окрайнини.

Когато няма примирие, щурмите и фронтовата активност дават излаз на натрупаната злоба у орките. А при пълна тактическа тишина, орките ще бъдат принудени да се захванат един с друг.

Погледнете – качил съм видео, може би днес или вчера. Има самозастреляни, нови видове изтезания, записи – съвсем пресни, други – по-стари, но досега неизвестни.

Европейските политици се тревожат, че Путин може да натрупа сили за 30 дни. Първо – той и без това може. Второ – 30 дни са смъртоносно опасни за логистиката. Където има запаси и време – има огромни възможности за кражби. А кражбата е главната традиция на руската армия.

Генералният щаб се страхува не толкова от кражбите, а че орките ще имат време да се замислят – „Защо, всъщност, умираме тук?“ Политработниците им дават универсален отговор – за Чебурашка.

Чебурашка се е превърнал в централен персонаж на държавната идеология, заема място почти като Зоя Космодемянская. Чебурашка трябва да бъде канонизиран – той е концентрат на съветските ценности.

Всичко друго, което Кремъл предлага като идеология на фронта, е абсолютно неразбираемо. Особено теориите на патефона Дугин. Но тъпизмът има предимството, че може да се нарече както си искаш – катихон, кахитон, патефон…

Дугин не се разбира дори от наемниците, които все пак са малко поучени от училищната програма. Разговарял съм с него – това е спиритизъм в чист вид. Диалог с Вий. С Вий може да се обсъждат аеродинамичните качества на ковчезите или начини за предпазване от осинови колове.

Той е персонаж от XV век, който трябва да бъде насила върнат към училищен курс по биология, физика и химия.

Либералите не са по-добри от Дугин – дори по-забавни. Наскоро приключиха поредните форуми на „добрите руснаци“ около Юлия Навална, където обсъждаха как след Путин ще се върнат с избори и ще превъзпитат руския фашизъм с психолози.

Не искат да разберат, че Русия не е име на страна, а на апарат за насилие. Това е име на войната, на злобата. Русия е синоним на бедствие, заплаха, подлост. Животът без Русия би бил по-комфортен, по-сигурен и по-ориентиран към развитие.

Става дума не за населението, а за самата държава – Русия като структура на насилието. Ако я нямаше, на нейно място щеше да има множество прекрасни, богати държави – с изключение на Москва.

Забавно е да се слушат призивите за „покаяние“ от либералите. Покаянието е най-сложната форма на кривене и изисква огромно актьорско майсторство. Не случайно са измислени индулгенциите – дори на опитните църковници им е било мъчително да гледат комедията на покаянието.

В света отново бушува Макрон – красавецът Еманюел Жан Мишел Фредерик. Обяви, че е дошъл часът да се удуши руската икономика. Министърът му на външните работи заяви, че трябва да се отиде по-далеч – санкциите не убеждават.

Да, звучи ефектно, но „удушаването“ на руската икономика е също толкова мистичен процес, колкото и самата икономика.

Да душиш руската икономика – все едно да чупиш краката на призрак или да слагаш ваксина на сянка.

Икономиката на Русия е бутафория – както и православието. Въпреки че е нагло и всевластно, най-щателното търсене на „вярващи“ извежда на 1-2% от населението, които изобщо знаят какво значи думата „епитрахил“.

Русия няма икономика не защото е трудно да се създаде, а защото никой не я иска. Успешно я заменя сложна система на корупция, паразитизъм върху уплашеното население и пропаганда на „успехи“.

Кремъл с бясна скорост ограбва страната – изстисква от нея всичко. Войната годишно струва много повече, отколкото Русия може да спечели за пет години.

Но всичко все още функционира, върти се и блести – което доказва, че при добра показуха никаква икономика не е нужна.

Няма какво да се души. Както показва опитът – да удушиш мираж е невъзможно. Ръцете просто минават през шията.

И такива усещания отново чакат Европа, ако отново се опита да оперира с макро- и микроикономически фокуси вместо с реалност.