Даниел Смилов, Дойче веле

През есента България най-вероятно ще гласува за трети път на парламентарни избори в рамките на по-малко от година. Това е един безсмислен рекорд, за който няма награда. При това този рекорд е не само безсмислен, но и като цяло вреден, защото подрива доверието в парламентарната демокрация.

Вината е на "Има такъв народ"

Вината за този рекорд е основно на “Има такъв народ”, чиито действия доведоха до необходимост от нов вот след изборите от 11 юли. От ИТН си бяха наумили, че с 65 депутати могат да накарат три други партии да им гласуват кабинет, в който:

- ИТН сами избират министрите и не позволяват на другите дори да предлагат или да имат възражения към избора им. На всичко отгоре се оказа, че този избор е проблемен - множество анонимници, някои от които по своему симпатични, а други - отблъскващо нахални и агресивни;

- ИТН не предложи управленска програма, а “приоритети”, които уж се “припокривали” с тези на други партии. “Припокриването” - дали го има или няма - го реши отново ИТН. Но какво точно правителството щеше да прави - това си остана до края неясно. Което всъщност си беше опит да се получи пълна свобода на действие, отговорността за която да се споделя с други;

- И най-важното: ИТН държеше ДБ и ИБНИ да им гласуват правителството, но след това да управляват с "плаващи мнозинства”. Тоест, ИТН да има пълна свобода да си гласува мажоритарна система с ГЕРБ, комисия за “Буджака” с ДПС, избор на регулаторни органи с ГЕРБ и ДПС и т.н. Защо ИТН искаше това, не стана особено ясно, след като целта уж беше да се промени моделът “Борисов”. Една такава “промяна” по-скоро би репликирала този модел.

Всъщност ИТН си бяха решили да постъпят по този начин още преди 11 юли. Затова “тръснаха” свое правителство - без консултации с когото и да било - даже още преди да излязат окончателните резултати от парламентарните избори. Неприятната изненада за обществото обаче ги стресна и накара да оттеглят кабинета “Николай Василев”. След това предложиха по същия начин нов състав, който се оказа значително по-лош от първия. Междувременно бяха проведени някакви разговори с всички партии без ГЕРБ, на които другите трябваше да чуят кои ще са министрите и какво смята ИТН като “общи приоритети”. От кумова срама накрая се появиха и някакви покани за писмени споразумения, но в момент, в който кандидатът за вътрешен министър и вицепремиер беше скандализирал кажи-речи всички с едно свое злощастно интервю.

Това е историята, която засега води до нови избори. И тя е важна, защото подсказва какъв ще е основният въпрос на новия вот. На 4 април българите решиха, че скъсват с управлението на Борисов и го пращат в опозиция. На 11 юли те на практика потвърдиха това решение, като дадоха на “партиите на промяната” общо 112 места: достатъчно за гръбнак на едно силно, реформистко правителство, с договорена подкрепа от БСП. ИТН отхвърлиха тази възможност за сметка на собствено “правителство на малцинството” (с 65 депутати), което номинално би било подкрепено от ДБ и ИБНИ, но би било свободно да управлява с “плаващи мнозинства”. Именно този вариант бе отхвърлен от всички други партии.

На този фон основният въпрос, на който българите ще отговарят на парламентарните избори през есента (които към момента изглеждат неизбежни), гласи: каква трябва да бъде промяната. Обществото одобрява като цяло отхвърлянето на недъзите на Борисовото управление, но трябва (отново) да се произнесе по формата на тяхното отстраняване.

Защо изборите ще са сложни

Изборите ще са сложни, защото ще представляват политически сблъсък в две различни измерения. Първото измерение е институционално и то е за начина на парламентарно управление. Тук изборът ще е между две визии:

“Управление на една партия”: За да има такова управление, ИТН би трябвало да спечелят близо 120 места на изборите наесен (което е малко вероятно). Тогава те биха имали правото да наложат своите възгледи за правителство и промяна, без да очакват съществена подкрепа от останалите. Едно такова управление би довело и до системни изменения в българската парламентарна демокрация, доколкото ИТН искат мажоритарна система, преки избори на много длъжности и т.н. Заедно с конфронтационния им политически стил, едно такова развитие би тласнало България към политика от рода на тази на Тръмп в САЩ или на Орбан в Унгария. Вече стана ясно, че ИТН са склонни да се заиграват с членството в еврозоната. Не би било изненада, ако възприемат и други политики, които са спорни от гледна точка на евроинтеграцията на България.

“Управление на коалиция на промяната”: ДБ, ИБНИ и БСП настояват за коалиционно управление, при което множество партии действат на базата на ясно споразумение за управленска програма. Правителството може да е технократско, с участието на успешни министри от служебния кабинет или на хора с подобен профил. Вероятно е още преди изборите тези три партии да обявят готовност да водят коалиционни преговори след изборите. Тъй като вотът сигурно отново ще произведе фрагментиран парламент без ясно изразен лидер, една такава политика би била и реалистична, и привлекателна за избирателите. Още повече, че служебният кабинет е популярен и хората могат да си представят нагледно как би изглеждало едно коалиционно управление.

Изборите ще имат обаче и второ, не по-малко важно измерение. И то ще засяга дълбочината на реформите, които всяка една от партиите предлага.

Дълбока реформа: В “дълбокия” край на спектъра по това измерение е "Демократична България", която систематично иска гаранции за разграждането на “пленената държава”. Освен промени в съдебната система, това би изисквало цялостна смяна поне на състава на регулаторите и преглед на тяхната дейност, ревизия на служби и агенции - от специалните служби до КПКОНПИ, както и продължаване на политиките на служебния кабинет по ограничаване на раздаването на публични средства на близки фирми без конкурс. От тази гледна точка ИБНИ е със сходни позиции с ДБ.

Плитка реформа: На “най-плиткия” край на спектъра на реформите са ГЕРБ и ДПС. За тях реформа би означавало всичко, което би запазило влиянието и силните им позиции в съдебна власт, медии и регулатори. По интересен начин ИТН се разположиха по този въпрос по-скоро в центъра между ДБ и ГЕРБ (даже по-близо до ГЕРБ). ИТН уж ще "изчегъртват" ГЕРБ, но не харесват министрите, които най-много ограничават държавните харчове, захранващи вече повече от десетилетие модела “Борисов-ДПС”. А напоследък ИТН възприеха и реториката на ДПС (присъдружните им медии) за “соросоиди”, “джендъри”, “олигарси като Пеевски” и т.н. С тези мисловни схеми много дълбока промяна няма как да се постигне.

Големият риск

Когато изборите са двуизмерни, вероятността избирателите да се объркат е много голяма. Затова би било грешка, ако партиите - особено такива като ДБ и ИБНИ - не подходят сериозно към новата ситуация и разчитат просто на инерцията от предходния вот. Вярно е, че ДБ е във възходяща тенденция, но на новите избори формацията ще трябва да води битка на два фронта: с ГЕРБ и ДПС (а отчасти и с ИТН) за дълбочината на реформите и с ИТН за формата на управление (коалиционно или еднопартийно на малцинството).

Големият риск е за българската парламентарна демокрация. ИТН вече ясно показаха лицето си - те ще се опитват да налагат “мажоритарен” модел на управление, в което спечелилите няколко гласа повече от следващите получават цялата власт и могат да решават еднолично всичко. Такива модели (като във Великобритания например) работят добре, само ако в обществото има широк консенсус по всички ключови въпроси. Проблемът на ИТН е, че те едновременно искат мажоритарно управление и рушат всякакъв съществуващ, пък бил той и крехък консенсус - като този, че хората в България искаха и искат промяна. Съчетанието на конфронтационна политика и мажоритарни институции и практики е рецепта за обществена поляризация и скрита гражданска война - по модела на президентството на Тръмп или Брекзит.

От тази гледна точка едни безсмислени избори, каквито са евентуалните трети парламентарни избори през есента, може да имат драматични последици.