Преди 75 години във Вашингтон беше подписан учредителният договор на НАТО, за да се гарантира сигурността на нашата територия, безопасността на нашите хора и запазването на общите ни ценности: личната свобода, правата на човека, демокрацията и върховенството на закона.

Оттогава насам НАТО се превърна в най-успешния отбранителен съюз в историята, който гарантира свободата на 32 държави членки в Европа и Северна Америка.

Но днес тези ценности са подложени на изпитание както никога досега.

Вече повече от две години Русия не само води неоправдана и незаконна агресивна война срещу Украйна, но и руският президент Владимир Путин неведнъж дава да се разбере, обръщайки гръб на десетилетните подходи за сътрудничество, че имперските му амбиции се простират далеч отвъд Украйна - че това, което той атакува, е самият европейски мирен ред.

Ето защо, докато празнуваме годишнината на НАТО, не трябва да се оставяме на самодоволството. Напротив, трябва да се съобразим с факта, че този момент може да определи бъдещето, в което ще живеят нашите деца.

През последните две години Европа и Северна Америка застанаха единни и непоколебими срещу руската агресия. Заедно подкрепихме самоотбраната на Украйна с помощ в размер на над 200 млрд. евро, като ЕС и неговите държави членки предоставиха приблизително две трети от общата помощ, одобрена за Киев до момента.

Подкрепата ни ще продължи толкова дълго, колкото е необходимо, и толкова интензивно, колкото е необходимо.

Подкрепяме Украйна, за да защитим нашата свобода и сигурност, но също така инвестираме в собствената си сила в Европа. Не бива да се заблуждаваме: Днес Украйна е обект на нападение - утре това може да е някоя друга част на Европа. А Русия няма да прекрати агресивната си и империалистическа политика в обозримо бъдеще.

Ето защо, по случай 75-ата годишнина от създаването на НАТО, ние потвърждаваме основополагащия принцип на НАТО: Нападение срещу един от нас се счита за нападение срещу всички. Един за всички и всички за един. Заедно ще защитаваме всеки сантиметър от територията на НАТО и ще се противопоставяме единно на всяка бъдеща руска агресия.

В продължение на години Путин разпространяваше лъжи и фалшиви разкази, за да оправдае своята война. Един от тези разкази е, че НАТО представлява заплаха за Русия. Но точно обратното е вярно: днес държавите отново се присъединяват към НАТО, защото се чувстват заплашени от Русия. Финландия и Швеция отдавна имат горда традиция на неутралитет. След нахлуването на Путин в един мирен съсед обаче те упражниха суверенното си право свободно да избират съюзи и сега укрепиха нашите редици.

За да има мир в Европа, руският империализъм трябва да бъде спрян. Не можем да допуснем никакви "сиви зони", защото Путин вижда в тях покана да подкопае териториалната цялост и суверенитета, да очертае въображаеми линии на картата и в крайна сметка да използва военна сила. Пълномащабното му нахлуване в Украйна също доказа, че политиката на отстъпки спрямо Русия с надеждата, че тя може да върне мира или стабилността на континента, е наивна.

Ето защо европейските съюзници трябва да поемат своя справедлив дял от колективната тежест на НАТО и да демонстрират готовност да поемат по-голяма отговорност за отбраната на Европа. Трайната трансатлантическа връзка остава в основата на нашата сигурност и ние, европейците, трябва да се справим с някои от най-неотложните недостатъци, които станаха болезнено очевидни през последните месеци и години: пропуски в способностите, готовност на нашите сили, производствен капацитет, логистика, стандартизация и оперативна съвместимост.

САЩ отдавна са поели по-голяма част от тежестта, в сравнение с останалите страни от нашия Алианс. Но колективната отбрана е наше общо усилие. В тази връзка ние потвърждаваме значението на една по-силна и по-способна европейска отбрана - такава, която да допринася положително за глобалната и трансатлантическата сигурност и да допълва и да е оперативно съвместима с НАТО.

За да поемем тази по-голяма отговорност за съвместната ни сигурност, ние, европейските съюзници, трябва да предприемем следните стъпки:

Първо, изразходването на минимум 2% от БВП за отбрана е необходимо условие и самата основа, върху която градим нашата колективна отбрана. Нашите три държави изпълняват тази цел през тази година, но тези цифри могат да бъдат само отправна точка. Също така трябва да сме сигурни, че изразходваме средствата си стратегически - преди всичко за развитие на силите и способностите, от които се нуждаем за колективната отбрана.

Второ, трябва да използваме целия промишлен потенциал на нашия континент, за да модернизираме военните си способности, да увеличим производството и да извлечем икономии от мащаба. Нашите национални отбранителни индустрии са ключови за това. Те се нуждаят от обвързващи дългосрочни договори - с ясни срокове, ниво на амбиция, фиксирани финансови ангажименти и гаранции за закупуване от нашите правителства.

Трето, трябва да инвестираме в бъдещи технологии, за да запазим технологичното си предимство и да преодолеем пропуските. Усилията ни в областта на иновациите ще помогнат на НАТО да запази технологичното си предимство пред потенциалните си противници и да засили възпирането и отбраната си.

Много от тези необходими инструменти вече са на наше разположение - от Европейския фонд за отбрана до Европейския механизъм за мир и Европейската инвестиционна банка. Междувременно се разработват и други, които да укрепят европейската отбранителна технологична и индустриална база. Трябва да ги надградим и да се възползваме от пълния им потенциал, за да укрепим европейския стълб в приноса към НАТО. В контекста на нарастващите заплахи и предизвикателства пред сигурността потвърждаваме отново ангажимента на ЕС да повиши цялостната си готовност за отбрана и способностите си, така че да съответстват на неговите нужди и амбиции.

Две години след началото на агресивната си война Путин основава стратегията си на погрешната преценка, че може да изтощи Украйна и да надживее нашата подкрепа. Той също така цели да изпита нашето единство и решителност като съюзници. Затова нашият отговор трябва да се основава на сила, единство и сътрудничество. Трябва да направим така, че агресията му да не се отплати - нито сега, нито в бъдеще. И на 75-ата годишнина на НАТО ние сме убедени в това: Свободата и сигурността през следващите години изискват модерен и силен трансатлантически съюз.

Като европейци ние сме готови да дадем своя принос./БГНЕС