Смут в Кремъл след срещата Лавров - Блинкън

По-нататъшно игнориране на опасенията на Русия за собствената ѝ сигурност ще има сериозни последствия. Това, според руското външно министерство, е заявил неговият ръководител Сергей Лавров на американския си колега Антъни Блинкън при вчерашната им среща в Женева.

Разговорите се състояха на фона на продължаващо струпване на руски сили по границата с Украйна и след като стана ясно, че Москва официално изисква от НАТО да изтегли силите си от България и Румъния.

Според руското външно министерство Лавров ясно е информирал Блинкън, че евентуални сериозни последствия са свързани преди всичко с „развитие на военното присъствие на САЩ и техните съюзници от НАТО в Украйна“ и разполагането на сили и средства на алианса в близост до руските граници.

Въпреки тази заявка вчера следобед Лавров декларира отново, че страната му няма намерение да напада Украйна, въпреки струпването на вече стотици хиляди войници по границата, както и изпращането на допълнителни сили в Беларус.

Насреща Антъни Блинкън предупреди, че Западът ще отговори сериозно и обединено на каквото и да е нахлуване на руски войски в Украйна, но обеща и Москва да получи писмен отговор по исканията си в сферата на сигурността.

Едно от тях е изтегляне на общите сили на алианса от България и Румъния.

Още през декември Кремъл обяви, че настоява това да се случи във всички страни, присъединили се към алианса след 1997 - тоест в бившите членки на Варшавския договор. Конкретно за изтегляне на НАТО от нашата страна, като гаранция за сигурността на Русия, външното министерство в Москва излезе с позиция в отговор на въпрос от Българското национално радио.

Тя беше последвана от остра реакция у нас и в Румъния. Премиерът Кирил Петков заяви, че страната ни сама решава военната си политика в рамките на НАТО, а от президентството определиха руското искане като "неприемливо и безпредметно". Петков, както и външното министерство, призоваха Москва да остане ангажирана в диалога за сигурността.

А негова основна тема остава евентуална руска инвазия в Украйна.

След като вчерашната среща между Блинкън и Лавров очаквано не доведе до напредък по темата, прибалтийските членки на НАТО и бивши съветски републики Литва, Латвия и Естония обявиха, че пращат на Киев ракети и противотанкови оръдия. Канада отпусна заем на Украйна в размер на 95 милиона долара, а Германия ще й прати полева болница.

Тази сутрин, според Ройтерс, в Украйна е пристигнала и първата пратка от обещаната САЩ военна помощ в общ размер 200 милиона долара.