На 21 август 1968 армиите на Варшавския договор влизат в Чехословакия, за да сложат край на "социализма с човешко лице".

В 23,00 ч. на 20 август 1968 година (вторник) войски на СССР и още държави участнички във Варшавския договор, включително България, навлизат от няколко посоки в Чехословакия. Съветски спецчасти овладяват с десант летище Ружине. Призори на 21 август вече са заели ключови места в столицата Прага и са арестували най-популярните лидери на страната и управляващата комунистичeска партия.

С операция „Дунав“ започва един от най-драматичните и тягостни епизоди в студената война - смазването на полъха на либерализация и демократични реформи, запомнен като Пражка пролет.

Пропагандният мотив за интервенцията е неспокосан - дейци на ЧКП били поискали помощ от съюзните страни. Чехословакия тогава членува в Организацията на Варшавския договор (ОВД), следователно при заплаха може да потърси съдействие. В случая обаче нейното правителство е дълбоко изненадано и възмутено от колоните „помощници“. Потресен, лидерът на ЧКП, 46-годишният реформатор Александър Дубчек, казва пред близки: „Живота си съм посветил на сътрудничеството със Съветския съюз, а те да ми направят това. На мен!“

Сигурните участници са СССР, България, Полша и Унгария, изпратили общо около половин милион военнослужещи и 4600 танка.

България изпраща два мотострелкови полка - 12-и и 22-ри, по силата на секретно постановление на Министерския съвет, прието в последния момент, на 20 август. Неговият единствен член гласи: „Народна република България да участва с въоръжени сили съвместно със Съветския съюз и другите страни от Варшавския договор в оказването помощ на чехословашкия народ в борбата му срещу контрареволюцията.“

„Другите страни“ не отговаря на това безумие. Към 1968 г. Албания почти е напуснала ОВД. Румъния отказва да участва, нещо повече лидерът й Николае Чаушеску публично осъжда интервенцията и предупреждава, че страната му ще се брани при подобни акции. На 16 януари 1969 г. в центъра на Прага в знак на протест се самозапалва 20-годишният чешки студент Ян Палах и умира три дни по-късно. Неговото име остава символ на непримиримостта и съпротивата против съветската окупация. Бронзов кръст припомня мястото на саможертвата му на Вацлавския площад в чешката столица.Същата година още двама чешки студенти се самозапалват, единият от тях - Ян Зайиц, точно на мястото, избрано от Палах. Загадка остава и участието на Германия в започналата интервенция. Има версия, че обяснението е в Москва; там в последния момент някой загрял, че е нетактично четвърт век след войната при чехите да нахълтат въоръжени германци, били те и „интернационалисти“. Така или иначе, ГДР първа заявява официално края на участието си.

Въоръжен отпор срещу тях агресорите няма - на чехословашката армия е заповядано да не реагира. Като цяло съпротивата е пасивна, гражданска, окупаторите се оказват изолирани, притеснени, осмивани...За цялото нахлуване цивилните жертви са малко над 100, а ранените - около 500).

Един от нескопосаните опити да се оправдаят събитията в Прага от онази есен дава живот на т.нар. доктрина Брежнев.

На 26 септември 1968 г. в. „Правда“ публикува статията „Суверенитетът и интернационалните задължения на социалистическите страни“. „Никой не се меси с конкретните мерки за усъвършенстване на социалистическия строй в различните страни - се казва в нея. - Но работата коренно се променя, когато възникне опасност за социализма...“.

Следва забележителен извод, свързан с Чехословакия: „Комунистите от братските страни, естествено, не можеха да допуснат в името на абстрактно разбиран суверенитет социалистическите държави да бездействат, виждайки как страната е подложена на опасност от антисоциалистическо прераждане.“

Тази „доктрина“, подета и в други публикации, няма нищо общо нито с декларираните леви ценности, нито с международното право. Тя е добро потвърждение на един популярен надпис по стените на Прага от август 1968 г.: 

Ленин, събуди се, Брежнев полудя“.

Докато през пролетта и ранното лято на 1968 г. чехословашкият въпрос се обсъжда политически в ОВД, Тодор Живков е сред „ястребите“. Той е за твърдост към опозицията и даже за въоръжена „помощ“. Но не е сериозна тезата, че неговото мнение е натежало едва ли не решаващо.

Куриозно колебанията в Москва продължават и след нахлуването. В късната есен на 1968 г. самият Брежнев признава, че операция „Дунав“ е минала много успешно, но всичко след това е бъркотия. „Помагачите“ са окупирали страната, но просто не знаят какво да правят.

Проваля се опитът да бъде сформирано послушно на Кремъл правителство. Президентът Лудвиг Свобода лети в Москва, категорично настоява за освобождаването на Дубчек и другите задържани реформатори. След бурни, даже груби възражения и заплахи Брежнев отстъпва и само броени дни след нахлуването търпи унизително политическо поражение. Започват преговори и на 27 август е подписан компромисният „Московски протокол“; обстановката постепенно се успокоява, нашествениците постепенно се оттеглят от градовете и започва продължителната „нормализация“ в Чехословакия.

Още в деня след нахлуването руският поет Евгений Евтушенко праща до Брежнев и до министър-председателя Косигин гневна телеграма против „трагичната грешка“, която „принизява престижа ни в света и в нашите собствени очи“. „Ние не можем да предвидим последиците от това действие“ - предупреждава той.

Видяното от него в Пражката пролет става очевидно за всичките 20-30 години по-късно. И досега мнозина по света са на мнение, че нахлуването в Чехословакия е било началото на края на Съветския съюз.