Сирия е в разруха. Гражданската война, която продължава повече от четири години, остави страната в развалини. Неумолимата "Ислямска държава" (ИД) контролира обширни райони на север и на изток, а варварският режим на президента Башар Асад продължава да удържа своята крепост Дамаск, пише Андрю Фоксъл* в The New York Times.

Западните сили - САЩ и Европа - не разполагат с добри възможности да се преборят с ИД, но не бива да стоят със скръстени ръце. Или трябва да работят с режима на Асад в битката срещу джихадистите, или да пренебрегнат съществуването му и да започнат сами военна операция за изтласкването им. Засега водената от САЩ въздушна операция срещу ИД е направила малко, за да спре нейното настъпление.

До подобен избор се стигна заради провалената западна политика. Една личност разбира това по-добре от другите и това е руският президент Владимир Путин.

На 14 септември Путин съобщи, че Русия доставя военна помощ на Дамаск срещу "Ислямска държава" - подкрепа, която напоследък беше увеличена. Той също отправи призив за "някакъв вид международна коалиция за борба с тероризма и екстремизма".

Това е в крак с политиката на Москва към Сирия, която е неизменна от 2010 г.: да бъде блокирана всяка подкрепяна от Америка инициатива за отстраняване на Асад от власт и вместо това Западът да бъде принуден да го приеме като партньор.

Русия беше изолирана от Запада заради действията й в Украйна, но сега се представя като неизбежния спасител - крайно необходим партньор в борбата на Запада срещу ислямския екстремизъм.

Виждали сме това и преди. След атаките на 11 септември 2001 г. Путин бе първият световен лидер, който се обади на президента Джордж Буш. Дни по-късно Путин обеща подкрепа от Русия на водената от САЩ коалиция срещу талибаните в Афганистан, призовавайки и други да се присъединят към Русия "в битката с международния тероризъм".

Ислямският тероризъм е тема, близка до сърцето на Путин; на първо място, той му помогна да дойде на власт. В продължение на няколко седмици през септември 1999 г. поредица от бомбени атентати разрушиха четири жилищни блока в Москва и в два други руски града. Загинаха близо 300 души и стотици бяха ранени.

Ислямски терористи от южната руска република Чечения бяха обвинени за атаките. С този претекст травматизираната руска общественост бързо се примири, когато Москва започна втора война в Чечения. Няколко месеца след нахлуването сравнително непознатият тогава и наскоро назначен премиер на Русия Путин се издигна на президентския пост.

Това обаче е официалната версия. Критици сочат доказателства, че бомбените атентати срещу жилищни сгради са били извършени от руската Федерална служба за сигурност или най-малкото с нейно участие.

По-малко от седмица след четвъртия атентат беше намерена пета бомба в мазето на жилищна сграда в още един руски град. Тя беше дезактивирана, а атентаторите бяха намерени и арестувани. Те се оказаха не чеченски терористи, а служители на ФСС. Путин, който е бивш ръководител на ФСС, опроверга теорията, че заговорът е бил организиран от държавата.

Подозренията, че Москва манипулира тероризма за собствени цели, обаче се появиха отново. През юли "Новая газета", един от малкото останали независими руски вестници, съобщи, че ФСС контролира потока на джихадисти от Северен Кавказ към Сирия, където мнозина се присъединиха към "Ислямска държава". 

Разследване на вестника беше установило, че ФСС е организирало "зелен коридор", позволявайки на ислямски радикали да пътуват през Турция, тъй като за Москва е по-добре тези джихадисти да воюват в Сирия, а не в Русия.

Дотук с ръководенето на международните усилия срещу тероризма. И все пак през същия месец президентът Обама заяви, че е "обнадежден" от телефонен разговор с Путин, в който обсъдили Сирия, и че "това ни предлага възможност за водене на сериозен разговор". Обама обаче не трябва да се заблуждава.

Основният замисъл на Путин за Сирия - поддържан от неговия външен министър Сергей Лавров - е ясен: западните и арабските страни, които влизат в антиислямската коалиция, да се съюзят с Асад заедно с кюрдските и иракските войски; Иран, Хизбула и Русия също може да влязат в този съюз. Коалицията ще получи официален мандат от Съвета за сигурност на ООН и тогава ще победи джихадистките бунтовници.

След това Русия ще върне Асад на масата за преговори и ще надзирава политически преход, който ще запази режима му. Путин планира да говори пред Общото събрание на ООН по-късно този месец за своя план.

С инициативата си за сближаване на Русия и Запада срещу "Ислямска държава" Путин се надява да се реабилитира, точно както направи след 11 септември. Тогава Путин убеди Запада, че заплахата, пред която е изправен в Афганистан и навсякъде другаде, е същата като заплахата пред Русия в Чечения. По този начин президентът на Русия успя да задуши западните критики за руските жестокости в Чечения.

Кремъл смята за слабост ентусиазма на Запада за сътрудничество. Тя кара Путин да смята, че може да прави каквото си иска в Русия и да му се размине. Това виждане все още преобладава - но вече не важи само за Русия.

Ако се стигне до ново сближаване заради Сирия, Украйна ще бъде забравена, което е много удобно. Това може да подкопае западните санкции, свързани с Украйна, и да донесе на Путин мълчаливо признаване на анексирането на Крим и на влиянието на Москва в Източна Украйна.

Така Русия ще триумфира над световния ред, наложен от Запада след края на Студената война. Враговете на Америка - от Китай до Иран, ще сметнат това за покана да предефинират отношенията си с Вашингтон.

Западът трябва да обмисли всички варианти за Сирия - включително международна коалиция с Русия срещу ИД. Но ако избере този курс, Западът трябва да се съмнява, че може да има доверие в Путин, че разузнавателната информация, доставяна от Русия, е достоверна или че Кремъл може да помогне за договаряне на дипломатическо решение в Сирия, което Западът и арабските му съюзници могат да подкрепят.

Грузия и Украйна показват какво се случва, когато Западът не блокира насилническата дипломация на Русия. Не трябва да позволим на Путин да диктува условията на сътрудничество. В противен случай ще бъдат повторени грешките от миналото. 

*Андрю Фоксъл е директор на Центъра за проучване на Русия към Дружество "Хенри Джексън", международен мозъчен тръст.

БТА