Идеята да се запали огън на Луната звучи като научна фантастика, но за учените от NASA това е реален и належащ въпрос. В подготовката за бъдещо постоянно човешко присъствие извън Земята, един от най-сериозните рискове не е радиацията или вакуумът, а нещо далеч по-познато – пожарът.

Както отбелязва изданието Universe Today, изследователите планират за първи път да изследват поведението на огъня директно върху лунната повърхност чрез експеримент, който може да промени стандартите за безопасност в космоса.

Огън в космоса – проблем, който още не разбираме напълно
През последните години учените активно изучават как горят материалите извън Земята. В микрогравитация, например на Международната космическа станция, пламъците не се издигат нагоре, а образуват сферични структури, които се разпространяват бавно и се захранват от вентилационните системи.

В серия от експерименти, известни като Saffire, проведени в товарни кораби Northrop Grumman тип Cygnus, учените дори умишлено запалват контролирани пожари, за да наблюдават как различни материали реагират в условия на микрогравитация. Резултатите показват неочаквани ефекти – огънят може да гори по-дълго, да се движи срещу въздушния поток и да се държи напълно различно от това, което познаваме на Земята.

Тези данни обаче не са достатъчни. Както подчертават учените, цитирани от Universe Today, кратките експерименти в условия на безтегловност – като падане от кули или суборбитални полети – дават само секунди наблюдение, което не позволява пълно разбиране на процесите.

Основният проблем е, че всички текущи стандарти за пожарна безопасност са разработени при земна гравитация. Един от тях – NASA-STD-6001B – изисква материал да бъде изложен на шестинчов пламък, за да се оцени дали е безопасен. Ако огънят се разпространи или капе горящ материал, тестът се счита за неуспешен.

Но този стандарт има критичен недостатък: той е базиран на условията на Земята.

„Тестът се провежда при нормална земна гравитация, с предположението, че ако материалът го премине, той е безопасен за космически полет“, отбелязват учените в представения научен документ.

На Луната гравитацията е около шест пъти по-слаба от земната. Това променя фундаментално начина, по който се движат газовете и се поддържа горенето. При нормални условия топлият въздух се издига, а свежият кислород се подава към основата на пламъка. В някои случаи това води до явление, известно като „blowoff“ – естествено изгасване на огъня.

В лунна среда този процес се забавя. Кислородът продължава да захранва пламъка, но без достатъчно бързо движение, за да го изгаси. В резултат на това материали, които на Земята се считат за труднозапалими, могат да горят по-дълго и по-интензивно.

„Материал, който е гранично незапалим на Земята, може да бъде запалим при по-ниска гравитация“, предупреждават учените.

За да се разбере този риск, NASA разработва експеримент с директно приложение – Flammability of Materials on the Moon (FM2). Той предвижда изпращането на специална камера до лунната повърхност, в която ще бъдат запалени четири твърди горивни проби.

Вътре ще бъдат създадени контролирани условия, наподобяващи бъдещи обитаеми среди. Камери, радиометри и сензори за кислород ще следят в реално време как се развива огънят – не за секунди, а за минути, което е невъзможно при досегашните експерименти.

Планираното изстрелване е в края на 2026 г., като мисията вероятно ще бъде част от програмите за комерсиални доставки до Луната. Това ще бъде първият реален тест на огън в частична гравитация извън лабораторни симулации.

„Тестовете ще предоставят базови данни и са част от по-широките усилия да разберем как лунната гравитация влияе върху запалимостта на материалите“, отбелязват изследователите.

Значението на този експеримент надхвърля чисто научния интерес. В бъдещите лунни бази или мисии към Марс пожарът може да се превърне в най-опасния сценарий – не заради силата си, а заради липсата на възможност за бягство.

В затворена среда, обогатена с кислород, каквато вероятно ще използват астронавтите, дори малък източник на огън може бързо да излезе извън контрол. Ако материалите, използвани за дрехи, кабели или конструкции, се окажат по-запалими в тези условия, рискът става критичен.

Затова учените настояват, че дори ограничена серия от експерименти на Луната може да осигури ключово сравнение между поведението на огъня на Земята и извън нея – знание, което може да определи стандартите за безопасност в бъдещите космически мисии.

В крайна сметка, преди човечеството да направи следващата крачка към постоянни бази на Луната, ще трябва да отговори на един фундаментален въпрос: как гори огънят там, където никога досега не е бил запалван.