Брутална сатира: Как войната ражда чудовища, които се самоунищожават...

Игор Поночовний

Ветеран от СВО („специалната“ военна операция в Украйна) изнасилва, убива и изяжда дъщерята на друг ветеран, който по това време е на фронта. 

След като е заловен и осъден, канибалът подписва договор да продължи военната си служба. Когато пристига на фронта в Украйна, се озовава в същата рота, където служи бащата на изнасиленото, убито и изядено момиче. Полуделият от мъка баща се напива с бояришник и през нощта изнасилва, убива и изяжда канибала. На другия ден го арестуват, но се оказва, че е изнасилил, убил и изял невинен руски воин.

Истинският престъпник в последния момент се бил отказал от договора с Министерството на отбраната и веднага бил хвърлен в затвора.

Нещастният баща-престъпник е осъден и изпратен в същия затворнически лагер, където се намира истинският убиец на дъщеря му.

Пада нощ. Другите затворници бързо се изнизват от бараката, за да не пречат на двамата яростни противници да решат двубоя си.

Когато се връщат в ранна утрин, затворниците стават свидетели на зловеща гледка: ветераните от СВО взаимно са се изнасилили, убили и изяли…

Звучат трагични финални акорди. Върху тъмния екран пробягват имената на сценарист, режисьор, актьори.

Светват лампите. Публиката, съставена от мъже с черни фракове и от дами с официални рокли, мълчаливо се изнася навън с припряната походка на хора, които ще повръщат. Филмът-победител в Московския международен кинофестивал им е бръкнал от гръкляна до сфинктера.

Зрителите мълчаливо се скупчват във фоайето, а после като по сигнал се втурват, за да изнасилят, да убият и да изядат режисьора, киноактьорите и другите членове на творческия екип, портиера и гардеробиерките.

Накрая се изпоизяждат един друг, докато не остане никой, който да угаси лампите в залата…

Превод: Васил Данов