На днешния ден през 1978 година е извършено покушението срещу българския писател и дисидент Георги Марков. Превърнал се в един от борците срещу комунистическата епоха у нас, той става жертва на "българския чадър" не кога да е, а на рождената дата на диктатора Тодор Живков – 7 септември.
Георги Марков e роден през 1929 г. в квартал Княжево в семейството на Иван и Райка Маркови. Завършва в Първа мъжка гимназия в София, за кратко после учи химия, но се дипломира като студент в столичната Политехника.
Младостта му е белязана от коварната сянка на смъртта – туберкулозата връхлита младежа, което го принуждава дълго време на да прекарва в санаториум. Там започват и първите му опити да пише. Първите му книги са публикувани в средата на 50-те години. Литературната слава за Марков идва с втория му роман "Мъже" (1962). С него спечелва годишната литературна награда на Съюза на българските писатели.
Съдбата го среща лично с Тодор Живков, допуснат е и до най-висшите кръгове в БКП и държавата, които има възможност да опознае добре.
След смачкването на Пражката пролет в Чехословакия през 1968 в България се надигат античехословашки настроения и комунистическата власт налага цензура. Всички пиеси на Георги Марков са снети от сцената, включително и документалната пиеса "Комунисти", с която трябва да се отбележи тържествено 25-годишнина от победата на БКП на 9 септември 1944 г. След известни трудности писателят получава виза и заминава за няколко месеца за Италия, където отсяда при брат си Никола Марков, емигрирал през 1963 г.
Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на скандала около пиесата, но постепенно решава да емигрира, особено след като през септември 1971 г. задграничният му паспорт не е подновен.
Установява се в Лондон, започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). Опитва се да влезе във филмовата индустрия, като разчита основно на помощта на Петър Увалиев, но опитът му не успява. По-късно започва да сътрудничи и на радиостанциите „Дойче веле“ и „Свободна Европа“.
През 1972 г. Марков е изключен от СБП и осъден от българския съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец. Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г. Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име „Скитник“.
На 26 декември 1972 г. Софийският градски съд произнася задочна присъда срещу писателя Георги Марков. Той е осъден за шпионаж , и трябва да изтърпи 6 г. и 6 месеца лишаване от свобода.
В отговор на задочната присъда Марков започва да пише и публикува своите „Задочни репортажи“ — очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио „Свободна Европа“. Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков, стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство.
В България публикуването на „Задочни репортажи за България“ става възможно едва през 1990 г. когато авторът е вече мъртъв, убит от агенти на тайните служби.
Фактор
Георги Марков e роден през 1929 г. в квартал Княжево в семейството на Иван и Райка Маркови. Завършва в Първа мъжка гимназия в София, за кратко после учи химия, но се дипломира като студент в столичната Политехника.
Младостта му е белязана от коварната сянка на смъртта – туберкулозата връхлита младежа, което го принуждава дълго време на да прекарва в санаториум. Там започват и първите му опити да пише. Първите му книги са публикувани в средата на 50-те години. Литературната слава за Марков идва с втория му роман "Мъже" (1962). С него спечелва годишната литературна награда на Съюза на българските писатели.
Съдбата го среща лично с Тодор Живков, допуснат е и до най-висшите кръгове в БКП и държавата, които има възможност да опознае добре.
След смачкването на Пражката пролет в Чехословакия през 1968 в България се надигат античехословашки настроения и комунистическата власт налага цензура. Всички пиеси на Георги Марков са снети от сцената, включително и документалната пиеса "Комунисти", с която трябва да се отбележи тържествено 25-годишнина от победата на БКП на 9 септември 1944 г. След известни трудности писателят получава виза и заминава за няколко месеца за Италия, където отсяда при брат си Никола Марков, емигрирал през 1963 г.
Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на скандала около пиесата, но постепенно решава да емигрира, особено след като през септември 1971 г. задграничният му паспорт не е подновен.
Установява се в Лондон, започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). Опитва се да влезе във филмовата индустрия, като разчита основно на помощта на Петър Увалиев, но опитът му не успява. По-късно започва да сътрудничи и на радиостанциите „Дойче веле“ и „Свободна Европа“.
През 1972 г. Марков е изключен от СБП и осъден от българския съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец. Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г. Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име „Скитник“.
На 26 декември 1972 г. Софийският градски съд произнася задочна присъда срещу писателя Георги Марков. Той е осъден за шпионаж , и трябва да изтърпи 6 г. и 6 месеца лишаване от свобода.
В отговор на задочната присъда Марков започва да пише и публикува своите „Задочни репортажи“ — очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио „Свободна Европа“. Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков, стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство.
В България публикуването на „Задочни репортажи за България“ става възможно едва през 1990 г. когато авторът е вече мъртъв, убит от агенти на тайните служби.
Още от От редактора
Преди 150 години Каблешков избира самоубийството пред турското бесило
На следващия ден габровският архиерейски наместник измолва Селями паша да му даде тялото, за да бъде погребано по християнски
Видовден е днес - време за справедливост и възмездие
В народния календар това е еквивалентът на "Страшния съд", а произходът му е свързан с легенди и предания от езическите времена
75 г. от пъpвия масов ĸoмпютър в света: Той предрече peзyлтaтa oт пpeзидeнтcĸитe избopи в САЩ
Компютърът прави пpoгнoзa, чe Дуайт Aйзeнxayep щe разбие процентите на кандидата на демократите Aдлaй Cтивънcън. Той прогнозира на два пъти безпогрешно изборните резултати - през 1952 и 1956 г.