5 Април, 2026

Една година без щуреца Пепи Гюзелев

Една година без щуреца Пепи Гюзелев

Преди една година на днешния ден ни напусна щурецът Пепи Гюзелев – рок легенда, автор на едни от обичаните песни на младите българи. 

Преди да стане част от легендарната група „Щурците“, той е основател на "Сините звезди" и „Слънчевите братя“.

Гюзелев е автор на музиката и аранжиментите на редица песни, сред които „Дай ми малко нежност“, "Сватбен ден", „Когато си отива любовта“, „Стълбата“, „Неизживените неща“, "Светлият век", "Кой съм", "Кралят рок" и много др. През 1989 г. е продуцент на първия студиен албум на група „Ахат” – „Походът”.

През 1993 г. започва самостоятелен албум и основава първата българска рок супер група „Стари муцуни“, в която са: Петър Гюзелев - китара, Георги Минчев - певец, Георги Марков - барабанист от „Щурците“, Иван Лечев - китарист от „ФСБ“, Ивайло Крайчовски - басист от „ФСБ“. През 1994 г. излиза албумът на групата "Бира, секс и рок енд рол" и става албум № 1 за България, а песни като "Бира, секс и рок енд рол", "Мързелив бирен ден", "Блудният син", "Купонът тече", "Музикантска съдба" и др. стават хитове на "Стари муцуни". Музиката е на Петър Гюзелев, а текстовете - на Георги Минчев.

През 2010 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството.

Сподели:

Коментари (0)

205 години безсмъртие за Георги Раковски

205 години безсмъртие за Георги Раковски

Патриотът ни е оставил един завет: Мъки чакат всеки българин, влязъл в железните нокти на Русия!

1 април: Изчезналият ден, когато преди 110 години България заменя Юлиянския с Григорианския календар

1 април: Изчезналият ден, когато преди 110 години България заменя Юлиянския с Григорианския календар

Промяната в летоброението е прието със закон, потвърден официално с указ, издаден от цар Фердинанд I

Паметна дата - преди 103 години премиер и шест министри осъдени на доживотен затвор

Паметна дата - преди 103 години премиер и шест министри осъдени на доживотен затвор

В следващите 45 години комунистическата „справедливост” на Тодор Живков се изразяваше в това - сваления от един пост големец да го назначи на по-висок, или в най-лошия случай - да го направят посланик