27 Април, 2026

Първият бюджет на България в евро ще бъде гласуван днес в парламента

Първият бюджет на България в евро ще бъде гласуван днес в парламента

снимка: БГНЕС

Очаква се брутният вътрешен продукт за 2026 година да достигне 120,1 млрд. евро, като се очаква ръстът да възлезе на 2,7 на сто

В пленарна зала днес ще се проведат дебатите по първото гласуване на законопроекта за Държавен бюджет за 2026 година..

Според проекта бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) е заложено на ниво 3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) за 2026 година, като същото равнище се запазва и за 2027 и 2028 година.

Според проекта за държавния бюджет с включен проект на Висшия съдебен съвет са зложени приходи, помощи и дарения по КФП в размер на 31,2 млрд. евро, а разходите и трансферите (нето) се очаква да възлизат на съответно 17,6 млрд. евро и 16,2 млрд. евро. 

Очаква се брутният вътрешен продукт за 2026 година да достигне 120,1 млрд. евро, като се очаква ръстът да възлезе на 2,7 на сто.

При това ниво на дефицита приходите, помощите и даренията по КФП се очаква да достигнат 42,8 процента от БВП през 2026 година и 40,5 процента през 2027 и 2028 година. Повишението спрямо прогнозното ниво от 39,6 процента за 2025 година се дължи основно на новите приходни мерки и на ефекта от приети през 2025 година политики, които не са се проявили в пълен обем поради по-късното приемане на Бюджет 2025.

Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 годината по реда на Закона за държавния дълг, е 10,4 млрд. евро, в това число заем в размер до 3,261 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа по линия на инструмента "Мерки за сигурността на Европа  (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост".  

През периода 2026–2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е заложен на 2,4 млрд. евро.

В четвъртък народните представители одобриха двата "малки" бюджета - на ДОО и на НЗОК, а Съветът за съвместно управление реши да отпусне по 120 лева на всички пенсионери до прага на бедността. Такава добавка заедно с декемврийските пенсии ще получат 536 хиляди пенсионери.

План-сметката на държавата за догодина ще бъде разгледана преди традиционния парламентарен контрол. 

Това е първият бюджет на България в евро и първият, който не премина през одобрението на социалните партньори в Тристранката. Управляващите го защитават като коалиционен бюджет, който е единственият възможен.

БГНЕС припомня, че законопроектът за бюджета на ДОО за 2026 г. предвижда размерът на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" да се увеличи с 2 процентни пункта. Определя се, че минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2026 г. ще бъде в размер на 620,20 евро, а максималният осигурителен доход за всички осигурени лица - 2352 евро.

Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, както и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), се увеличава от 1 януари 2026 г. от 398,81 евро (780 лв.) на 460,17 евро. Предвидено е размерите на обезщетенията при неизползване на отпуските за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 1 януари 2026 г. да се повишат от 50 на 75 на сто от получаваното през време на отпуска обезщетение.

Пенсиите за трудова дейност ще бъдат осъвременени от 1 юли 2026 г. по т.нар. швейцарско правило, като по предварителни данни това ще бъде с между 7 и 8 процента. В законопроекта е предвидено повишаване на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 322,37 на 346,87 евро. През 2026 г. максималният месечен размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на нивото от 2025 г. - 1738,40 евро.  

Запазва се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица – 9,21 евро, както и максималният дневен размер – 54,78 евро.

В законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. са предвидени 5 571 998 400 евро приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 5 196 424 800 евро, от които 3 177 034 800 евро са от здравноосигурителни вноски и 2 019 390 000 евро са трансфери за здравно осигуряване, предназначени за групите, осигуряващи се за сметка на държавния бюджет.

Общо заложените разходи на НЗОК за догодина са 5 571 998 400 евро.

Приходите и разходите по законопроекта са със 727 652 900 евро повече спрямо 2025 г., което е 15 процента повече. Запазва се размерът на здравноосигурителната вноска от 8 процента.
При средствата за първичната извънболнична медицинска помощ има ръст от 5,5%, за специализираната извънболнична медицинска помощ – 4,7% , за медико-диагностични дейности – 9,5%, за болнична помощ – 11,9%, за медицински изделия – 5,7%, за дентална помощ – 9,7%.

Близо 152 млн. евро е резервът на НЗОК, което е ръст от 9,8 процента.

В проектобюджета на НЗОК за следващата година за възнаграждения на работещите в лечебните заведения са предвидени общо 260 милиона евро. От тях 230 млн. евро са за осигуряване на персонала в лечебните заведения, а 30 млн. евро – за лечебните заведения, финансирани от бюджета на Министерството на здравеопазването.  | БГНЕС

Сподели:

Коментари (0)

Божанов: Видяхме, че този по-разпокъсан подход не даде достатъчно добър резултат на изборите

Божанов: Видяхме, че този по-разпокъсан подход не даде достатъчно добър резултат на изборите

На този етап нямаме отговор от "Продължаваме промяната" по отношение на коалиционно споразумение , тъй като там дяволът е в детайлите – какво точно ще бъде разписано, каква цел ще имаме, заяви съпредседателят на "Демократична България"

Петър Чолаков: Четиригодишен мандат на Радев е възможен, но само при едно условие

Петър Чолаков: Четиригодишен мандат на Радев е възможен, но само при едно условие

Анализаторът предупреди, че стабилността на управлението зависи от овладяването на вътрешните конфликти в Продължаваме Промяната – Демократична България, напредъка по съдебната реформа и способността за формиране на по-широко мнозинство за ключови промени

Николай Денков: ДБ знаят много добре, че ние сме далече от това да бъдем една партия

Николай Денков: ДБ знаят много добре, че ние сме далече от това да бъдем една партия

Пред нас се поставят две крайни алтернативи: едната е да се обединим в една партия - нещо, което чух като предложение, особено от „Да, България“, а другата - да се разделим и няма да си говорим