Държавна сигурност измисли теорията за липсата на дисиденти, за да не признае поражението си

Майя Любомирска, специално за Faktor.bg

На 31 юли 1962 г. , преди 54 години е последното предаване на първото дисидентско радио в България – Радио „Горянин“ . Преди това обаче войникът на партията – ДС хвърля неимоверно огромни, но безрезултатни усилия за спре Гласът на българската съпротива. „С цел разкриване местонахождението, личния състав и пътищата, по които се снабдява със сведения, на радиостанция „Горянин“, да се открие разработка под псевдоним „Гарван“.

Повече от половин век огромното значение на Радио „Горянин“ тъне в забрава. И докато през годините на комунистическия режим мълчанието е обяснимо, необяснимо остава защо и до днес е заключена за младите поколения историята на българското дисидентско движение и неговите медии. Въпросът е риторичен и очаква отговор най-вече от отговорните за българското образование.

Разсекретените архиви на Държавна сигурност, които не са били унищожени след преврата на 10 ноември 1989 г., показват, че ДС започва да следи, подслушва, записва и да се опитва 

да заглушава Гласът на българската съпротива

още от юни 1954 г. В строго секретно поверително донесение до министъра на вътрешните работи (виж прикачения в края на текста файл) се разпорежда „ Да се провери и предложи как да се организира записването на всички емисии на Радио „Горянин“.

Страхът на комунистическите диктатори от гражданската съпротива е толкова голям, че Радио „Горянин“ е разпределено на две разработки. Освен „Гарван“ , година по-късно ДС шефове от Държавна сигурност постановяват радиото да бъде взето и „на активна разработка по американска линия под псевдоним „Бухал“. В строго поверителното постановление от 9 юни 1955 г. на началника на Първи отдел на ДС пише, че „ по агентурен път чрез технически мероприятия е установено, че радиостанцията „Горянин“ се намира в гр. Атина-Гърция. Използва се от американското разузнаване …излъчва радиограми с пет цифров шрифт на телефония на български език за агентите си „Балкан“ и „Люлин“… провежда вражеска агитация против нашата страна…съобщава новини от стопански и политически характер провеждани в страната.“

Така Радио „Горянин“ се оказва голям трън в петата на комунистическия ботуш и Държавна сигурност ще хвърли огромни усилия за унищожаването му. Но единственият резултат и от двете активни мероприятия „Гарван“ и „Бухал“ ще е локализирането на мястото на излъчването на предаванията. Тези факти станаха известни благодарение на разсекретените досиета и е важно да се знаят особено когато се сипят обвинения и самообвинения, че ние сме били едва ли не единственият народ, вкаран в лагера на Москва, който не е имал съпротива, не е имал дисиденти и едва ли не робски е чакал да бъде освободен от комунистическата диктатура. Истината е различна и тя трябва да се знае добре и с факти. Съпротива е имало, дисиденти е имало, но комунистическата власт в България се крепеше на огромен репресивен апарат.

И още един важен извод : питаме се защо имаше Унгарското въстание 1956 или Пражката пролет 1968 г, а България липсва на картата на всенародната съпротива в източния блок. Отговорът е виден от разсекретените досиета: докато в останалите страни от социалистическия лагер комунистите застават на страната на протестиращия народ,

българските комунисти застават на страната на Москва

Това е и голямото предателство на партията-майка на днешното БСП. И това не може да бъде подминавано с лека ръка. Тъкмо Държавна сигурност е и авторът на теорията, че в България не е имало съпротива срещу комунистическия ботуш. В противен случай те трябваше да признаят поражението си, независимо от зверствата, лагерите, разстрелите, издевателствата. Нещо повече: историци твърдят, че зловещият Паметник на съветската армия, поръчан лично от Вълко Червенков, който впрочем е ръководил и операцията срещу горяните в Сливен, е издигнат, за да напомня, че всеки момент може да бъде повикана Червената армия, за да смаже всяка съпротива. Защото комунистическата власт се крепи на щика на съветския войник. Тази зловеща истина разкриват документите. А други чрез личната си съдба знаят каква беше действителността близо половин век.

Горянското движение е най-продължителната съпротива срещу комунистическата власт, която продължава от 1944 г. до 1956 година. 28 големи чети, много малки и дори160 души самостоятелно се опитват да свалят комунистическата диктатура из цялата страна. 52 чети влизат от чужбина, които червената пропаганда нарича диверсанти. Това са български емигранти, които се връщат в България да се сражават срещу комунистическата власт с надеждата, че това ще подтикне Запада към война за освобождението на Източна Европа.

В центъра на съпротивата е Радио „Горянин“, което започва да координира четите и да подготвя всенародно въстание срещу режима. От документите е ясно, че в края на май 1951 радиостанцията съобщава, че в сливенския Балкан се сформира въстаническа армия и хора от цялата страна тръгват натам.

Из емисията на радио „Горянин” през май 1955 г.:
„Тук радио Горянин – гласът на българската съпротива …
Да се готвим непрестанно, братя,
да се готвим за деня на свободата
и от болшевишкото робство
да освободим земята свята …”

Комунистическата власт е уплашена не на шега. 13-хилядна армия от милиционери и войници обгражда Сливенския Балкан, за да попречи на въстаниците да се присъединят към четата на Георги Търпанов^. Стотици са арестувани, а някои са

разстреляни на място без съд и присъда

На първи и втори юни 1951 година 106 горяни от четата на Георги Търпанов води сражение срещу 6-хилядна армия от милиционери и войници в Сливенския Балкан. Операцията срещу горяните се ръководи лично от Вълко Червенков и Георги Цанков, министър на вътрешните работи. След 48-часова престрелка четниците разкъсват блокадата и се изтеглят. Това е големият позор, който претърпява комунистическата върхушка.

Властта е толкова уплашена от масовия характер на горянското движение и от Радио „Горянин“, че през май 1947 година създава специален отдел - отдел І ДС – за борба с контрареволюцията със следната структура:

“отделение “А” – 7 групи, които имат за задача да водят борба с контрареволюционните елементи из средите на партиите, влизащи в ОФ (с изключение на БКП) и опозиционните партии – БЗНС – Н. Петков и РСДП (о).

отделение “Б” – 5 групи със задача да водят борба с разтурените фашистки организации, бивши полицаи, офицери, троцкисти, анархисти и др.

отделение “В” – 8 групи със задача да водят борба с контрареволюционните елементи из средите на младежта, интелигенцията, духовенството, държавния апарат и др.”

По решение на ПБ на ЦК на БКП със заповед от м. април 1950 г. се създава специален отдел ХІІ към ДС – “за борба срещу политическия бандитизъм и тероризъм в страната”. Със следната структура:

“отделение І – води на контрол всички разработки по линията на бандитизма и терора в страната;

отделение ІІ – бойно оперативно, като води всички разработки на

действащите в страната активни “бандитски” групи, създава агентура, изпраща такива в чужбина, ръководи реализацията по ликвидиране на горянските чети и отделни четници;

отделение ІІІ – занимава се с издирването и залавянето на всички “опасни политически престъпници”, минали в нелегалност, с неустановено местоживеене.”

Създадено е и „Техническо звено за заглушаване на вражеските радиопредавания”. Звеното било първоначално към така наречения „Единайсти горянски отдел”, известен още като “отдел за борба с бандитизма”.

Не на шега комунистическият режим е уплашен и създава огромен агентурен апарат, като търси да вербува свои агенти от средите на т.нар. „вражески елементи“. За повече от 10 години вербовки, прослушване, заглушаване обаче ДС достига само до местонахождението на радиоразпръскването – в близост до Атина. Радио „Горянин“ никога не е било ликвидирано. За московските послушници остава тайна структурата и съставът на радиото и като няма какво да доложат на надзорниците си от Съветския съюз, определят ЦРУ като основният виновник.

От документите става ясно, че докладите за подслушването, записването и прослушването на радио „Горянин“ са постоянни.

Ето какво пише в един от тях:

Радио „Горянин”, което започва предаванията си през април 1951 г., излъчва от околностите на Атина, с два предавателя на различни честоти. Някои от работещите в радиото са: Димитър Бахаров, Златка Влайчева, Емануил Кожухаров, Иван Митев. Емисиите са от 6:30 до 12:00 часа и от 17:30 до 22:30 часа, започват с марша „Един завет” и завършват с химна „Шуми Марица”.

От документите е видно, че в тази опасна дисидентска мисия участват българските емигрантски организации Временно българско представителство (ВБП), Български национален фронт „Свобода” (БНФ) и Български национален комитет „Свободна и независима България” (БНК).

Знае се още, че комунистическата власт заглушава предаванията на Радио „Горянин” първоначално с трофейни германски военни инсталации за радиозаглушаване „Лоренц”. След това вече е създадено специализираното „Техническо звено за подавяне на вражеските радиопредавания”. По нареждане на тогавашния генерален секретар на БКП Вълко Червенков, заглушаването ставало със съветски радиосмутители, монтирани на български и съветски кораби.

Всичко това обаче не успява да омаловажи огромната роля на радиото за съпротивата на българите по това време. Сега обаче тези изпълнени с подвиг страници от най-новата ни история тънат в забрава.