След публикацията на тази статия руският агент незабавно напусна САЩ и замина за Москва, където от няколко дни е водещ на политическото предаване "Голямата игра" по държавната телевизия

Създаденото в САЩ от руския емигрант Дмитрий Саймс списание и център The National Interest служи на нечий интереси, но това не са американските, а на Кремъл, твърди известният руско-американски историк Юрий Фелштински в свое разследване публикувано в gordon.ua. 

В разследването си Фелштински пише за спецификата на дейността на Саймс, неговото влияние върху американската политика, връзките му с висшето ръководство на Русия и САЩ.

Ако се съди по информацията, която може да бъде открита, както и по действията на Саймс, той е внедрен в американския политически елит агент на Кремъл.

 Разследване на Юрий Фелштински, gordon.ua

За първи път връзка между Саймс и Тръмп откриваме на 27 април 2016 година, когато ръководеният от руснака Център за национални интереси (The Center for the National Interest, или CNI, ЦНИ) организира среща на кандидата за президент Доналд Тръмп с негови симпатизанти, на която бъдещият президент огласява външнополитическата си програма и, в която, взима участие руският посланик Сергей Кисляк. 

Два месеца преди това Дмитрий Саймс се среща в Кремъл с Владимир Путин и други високопоставени представители на руската администрация. 

И нещо повече, оказва се, че срещите на арестуваната в САЩ за шпионаж в полза на Русия Мария Бутина със Стенли Фишер, по това време вицепрезидент на Федералния резерв на САЩ, и Натан Шитс, заместник-министър на финансите с ресор международни вързки, също са организирани от Саймс чрез неговия "институт".

Това става на 7 април 2015 година. Тогава Бутина съпровожда Александър Торшин, заместник-председател на Централната банка на Русия, който, по мнението на разследващите е бил "куратор на Бутина като агент". 

Високопоставеният руски чиновник Торшин, с неговата ярка биография е бил куратор от Русия на Бутина, но кой е бил нейният куратор в Америка? 

Отговорът на този въпрос дава самата Бутина, която  е започнала да сътрудничи на следствието и е назовала двама души: първият е професорът по история в Американския университет във Вашингтон Антон Федяшин. Вторият - Дмитрий Саймс. 

След 1972 година, когато подава молба за постоянно жителство в САЩ бившият комсомолски секретар Дмитрий Константинович Симес се превръща в Dimitri Simes, President and CEO of The Сenter for the National Interest. 

Любопитното е, че на срещата, на която Тръмп представя външнополитическата си програма и, на която присъства полсланикът на Кремъл Сергей Кисляк, присъстват още няколко твърде интересни личности – Пол Манафорт, Картър Пейдж, Майкъл Флин, Джаред Къшнър, самият Доналд Тръмп и, накрая, най-главният сред тях, този, който след този исторически ден ръководи цялата задружна компания – Дмитрий Константинович Саймс в САЩ.

Преди началото на срещата гостоприемният домакин запознава двамата си гости – Тръмп и Кисляк. Всъщност 

реалният шеф на операцията "Тръмп-е-наш" е не Кисляк, а именно Саймс 

"Тръмп не се вълнуваше много от бурните дискусии за платформата на Републиканската партия с изключение на въпроса за реакцията към руската агресия срещу Украйна. Важните хора в кампанията на Тръмп организираха редица мероприятия с цел блокирането на предложението да бъде предоставено на Украйна смъртоносно отбранително оръжие за борба със сепаратистите, зад които стои Русия. Вместо това те се опитват да наложат значително по-мека версия, която независимо протестите на практически всички партийни лидери по въпросите на националната сигурност е внесена за обсъждане.

Съмнителните връзки на Самс също са подложени на анализ. Джеймс Кирчик в своята статия: "Реалисти с връзки в Москва се присъединяват към републиканския кандидат (Тръмп)", публикувана на 27 април 2016 година, съобщава, че "Центърът за национални интереси" не просто е предоставил трибуна за представяне на външнополитическата платформа на Тръмп, а е и участвал в написването и в качество на съветник. В същото време Центърът има отдавнашни и близки връзки с Кремъл".  

"През 2005 година два руски източника – вестниците "Комерсантъ" и Moscow Times, съобщиха, че Саймс се е срещал с кремълския консултант Глеб Павловски и с руския олигарх Олег Дерипаска – близък съратник на Путин. По време на тези срещи е обсъждането 

създаването на мозъчен център в САЩ с финансиране от Русия

Moscow Times на 6 декември 2005 година пише: "Разработват се планове във Вашингтон да бъде създаден с руски пари експертен център, който ще се бори с негативното възприятие на Русия", а като потенциален спонсор е сочен Олег Дерипаска.

Саймс е и първият, който споменава публично проекта Russia Today – денонощен англоезичен новинарски телевизионен канал финансиран от Кремъл и пуснат през 2005 година.

През 2013 година Саймс "посещава заседанията на международния дискусионен клуб "Валдай" заедно с Путин, а други участници в двучасовата дискусия са бившият министър на отбраната на Германия, както и екс-премиерите на Франция и Италия. Така че участието на Саймс буди недоумение. 

Във Валдай обаче Путин представя Саймс как "американски приятел и колега", а Саймс демонстрира лоялност към руския президент и публично заявява: "Напълно одобрявам твърдата позиция на президента Путин в Сирия".

В края на краищата към дейността на Саймс проявява интерес Конгреса. На 13 март 2018 година в комисията, която разследва руската намеса в американските избори е поставен въпрос за Саймс: "Имаме основания да смятаме, че господин Саймс е изиграл ключова роля при формирането на външнополитическата платформа на президента Тръмп в частта и за Русия. Комисията настоява да получи достъп до съответната лична кореспонденция на господин Саймс с представителите на предизборната кампания на Тръмп, а също така и с лица, които пряко или косвено са свързани с руското правителство".

Към Саймс и неговият център започват да се отнасят с подозрение заради неговата пропутинска позиция, от една страна, и от друга - заради участието му в кампанията на Тръмп. 

Любопитен и многозначителен е фактът, че в показанията си пред Конгреса зетят на Тръмп Джаред Къшнър се опитва да "покрие" ролята на Саймс в изготвянето на външнополитическата платформа на Тръмп, както и за срещата с Кисляк и дори излъгва, че цялата идея и организацията на срещата са негови. По-късно обаче от показанията му става ясно, че всъщност в центъра на събитията е Саймс. Нещо повече, Къшнър казва пред Комисията: 

"Когато получихме e-mail, който изглеждаше като официално поздравление от президента Путин, ме попитаха как можем да проверим дали е истински. Аз помислих, че най-добре би било да се обърнем към единствения човек, свързан с руското правителство, когото познавам – към посланика, с който се срещнахме няколко месеца преди това. Затова писах на господин Саймс и го питах как се казва руският посланик", разказва Къшнър. 

По-късно Къшнър разказва, че със Саймс се запознал на 14 март 2016 година на обяд организиран от Центъра на Саймс.  Според Bloomberg, в следващите няколко седмици двамата обсъждат организирането на събитие, на което Тръмп да произнесе програмна реч за външната си политика. 

Показателно е, че Центърът на Саймс кани и други кандидати за президент, но нито един от тях не приема поканата. 

"Центърът за национални интереси е мозъчен експертен център с бюджет над 1 милион долара. Центърът е свързан с Русия и трябва да се попитаме - действително ли действа в интерес на Америка или това е "заден вход" за руското правителство в самото сърце на политическия естаблишмънт на САЩ? Директорът на Центъра Дмитрий Саймс е завършил Московския държавен университет и е бивш заместник-секретар на Всесъюзния ленински комунистически младежки съюз. Той емигрира в САЩ през 1973 година и чрез странни контакти влиза в кръга близък до бившия американски президент Ричард Никсън. В края на живота си Никсън създава мозъчен център наречен "Никсънов център за мир и свобода", и през 1994 година предлага на Саймс да го оглави. Но през 2011 година семейството на Никсън скъсва отношенията си с Центъра на Саймс, напускат почти всички автори на списанието, начело със Збигнев Бжежински и Франсис Фукуяма, заради 

прекалено близките връзки на Саймс с Путин

Както пише Politico, "Саймс се превръща в петно върху доброто име на семейство Никсън и на репутацията на всеки, свързан с него. Саймс оправдава действията на руския автократ Владимир Путин, и дори се обявява срещу сенатор Джон Маккейн заради неговата критика срещу нахлуването в Грузия". 

Райян Лиза в New Yorker в статията си "Как Джаред Къшнер помогна на руснаците да получат достъп до предизборния щаб на Тръмп" пише: "Екипът на Тръмп, особено Къшнър, проявява все по-голям интерес към информацията, която им предлагат високопоставени руснаци, договаряйки се за среща. За Кисляк това е важен момент. Руският посланик представя страната си, чиито спецслужби 10 месеца преди това са пробили сървърите на националния комитет на Демократическата партия, а само месец преди това - електронната поща на Джон Подеста, ръководител на кампанията на Хилари Клинтън. Кисляк е поканен на речта на Тръмп и му е отредено почетно място на първия ред. В самата реч Тръмп протяга маслинова клонка на Владимир Путин, като призовава към подобряване на отношенията с Русия и за постигане на споразумение, което би било "превъзходно за Америка и в същото време добро за Русия".

През 2016 година той е съветник за Русия и на кандидата за президент от Републиканската партия Рон Пол. Алана Гудман още на 20 август 2014 година обръща внимание на тази връзка като публикува в The Washington Free Beacon статията "Руските връзки на Рон Пол": 

"Сенатор Пол посочи като един от ключовите си външнополитически съветници тясно свързан с Кремъл руски експерт със съмнителна репутация. Дмитрий Саймс и центърът му са удобна площадка за достъп на руските власти до политическия естаблишмънт във Вашингтон. Връзките с Москва изцяло са просмукали тази организация, в управителния съвет на издаването от Центъра списание The National Interest влиза Алексей Пушков, депутат от руската дума, включен в санкционния списък на САЩ заради участието му в руската агресия срещу Украйна. Пушков обвиняваше публично администрацията на президента Джордж Буш в организирането на терористичните атаки от 11 септември 2001 година".

Явно Пол е бил резервният вариант за Кремъл, в случай, че Тръмп се провали на първичните избори. Но през 2016 година Тръмп не се проваля. Проваля се Пол.

Не трябва да се изненадваме, че в началото на август тази година (2018-та) именно Пол, най-вероятно съгласувано с Тръмп, Саймс и Кремъл, отнесе писмо на Путин от Тръмп. За Тръмп и до момента е крайно важно 

да създаде канал за пряка и неформална връзка с Путин,

 заобикалящ традиционните американски структури, отговарящи за сигурността и външната политика на САЩ.  
Именно създаването на такъв канал обсъждат на 1 декември 2016 година Къшнър и генерал Майкъл Флин с руския посланик Кисляк по време на среща в Trump Tower. 

Както по-късно потвърждава Къшнър, те са обсъждали използването на комуникационното оборудване на руското посолство. заради започналия скандал и разследвания на руската намеса Кисляк беше отзован, затова и е решено сенатор Пол да стане куриер между Тръмп и Путин.  

По отношение на Саймс има достатъчно много подозрения, за това, че той е агент на Кремъл: показанията на Мария Бутина, фактът, че той е протеже на бившия шеф на КГБ и създател на службата за външно разузнаване Евгений Примаков, който лично пише препоръките на Саймс, информацията за съветското комсомолско минало на Симес (Саймс) преди "стремителната" му емиграция в САЩ.

Руският дисидент Андрей Пионтковски съобщава, че когато кремълските чиновници пристигали в САЩ по заповед от Москва трябвало да се срещат със Саймс за получаване на инструкции. 

Стотиците  публикации в The National Interest, в които той твърди, че с Путин задължително трябва да бъде постигнато съгласие и то при условия, които са изгодни за Кремъл, защото той иначе няма да иска да разговаря с нас и ще ни унищожи при първа възможност. Десетки часове изявления на Саймс по американски и руски телевизии, многобройните му статии и интервюта, които сочат, че Саймс, макар формално да е американски гражданин и американски експерт, заема открито прокремълска позиция по абсолютно всички въпроси на вътрешната и външната политика. 

Послепис: Публикацията на тази статия предизвика драматични събития: Саймс, който е американски гражданин от 1973 година незабавно напусна САЩ и замина за Москва, където от няколко дни е водещ на политическото предаване "Голямата игра" по държавната телевизия.

Превод: Faktor.bg