Огнян Минчев

Посоката, в която ще тръгне Протестът ще е ключова за следващите месеци и вероятно години. Залогът за оставането на сегашните управляващи е огромен за личната им съдба, както и тази не толкова на главния прокурор, а на тези зад него. Със сигурност обаче те няма да останат, защото нямало управленска алтернатива, както се лее от ТВ и Фейсбук. Това написа на фейсбук страницата си Евгени Канев. 

Той прогнози четири сценарии на развитие на протеста. Първият – хората се уморява от липса на резултати и след седмица спира. Вторият – да ексалира в насилие, гражданско неподчинение или някаква обхватна стачка. Третият - да екскалира успоредно с репресии, а есента и зимата да се влошат силно икономическите и пандемичните условия. И ако се сбъдне сценарий 3, обществена енергия да се концентрира в една малка сега партия, която да я направи голяма и да спечели самостоятелно избори.

По този повод политологът Огнян Минчев коментира случващото се в страната, правейки уговорката, че използва аналогията като помощен инструмент за анализ, чието превръщане в основен аналитичен метод крие някои рискове.

"Аналогията е помощен инструмент за анализ, но превръщането й в основен аналитичен метод крие някои рискове.

1. Първите два варианта са безалтернативно мрачни поради липсата на реален ресурс статуквото да бъде разчленено или поне мотивирано към промяна. Очевидно, основният инструмент за промяна е гражданският натиск, концентриран в граждански протест.

2. През 1997 г. Демократичните сили имаха значимо и нарастващо влияние в продължение най-малко на две години. През есента на 1995 г. СДС спечели общинските избори в големите градове на страната (наречени ядно от Жан Виденов "сини гета"). СДС имаше изявени лидери с висока обществена популярност, начело с Иван Костов. Икономическата криза и хиперинфлацията създадоха ясна картина на безалтернативната радикална промяна, която трябваше да бъде приета от огромното мнозинство на българските граждани.

3. През 1997 година начело на президентската институция застана Петър Стоянов. (Дотогава тя бе начело с основателя на СДС и изявен опонент на управлението на БСП Жельо Желев.) Стоянов бе в състояние да партнира със своите колеги от демократичната общност и да осъществи преход на властта към служебно правителство с незабавна промяна на геополитическата ориентация на България към членство в НАТО.

4. Поемането на властта чрез служебно правителство от президента Радев носи драматични политически рискове за България. Първо - в геополитически план. За годините на своя мандат досега г-н Радев и неговият екип се обозначиха като про-руски политически кръг, приел ролята на изявен лобист на Москва по ключови геополитически проблеми - санкциите по повод интервенцията в Украйна, превъоръжаването на българската армия (случая Грипен), сериозните подозрения за сътрудничество между президентския екип и представители на Кремъл за осветяване тайните клаузи на договора между София и Вашингтон за закупуване на изтребителя Ф-16. Тази позиция в полза на руския геополитически нтерес в България се откроява дори на фона на компромисното лавиране на кабинета Борисов, изразено в изграждането на тръбопровода Турски-Балкански поток, възстановяването на проекта за АЕЦ Белене и т.н.

5. Едно служебно правителство на президента Радев би поело властта в условията на пандемия, която би могла да бъде използвана като аргумент за удължаване на мандата му и отлагане на избори, ако това бъде внушено отвън или бъде преценено като полезно за политическите фактори, стоящи зад президента.

6. В условията на драматична предизборна кампания и социални сътресения в САЩ, и при изострени взаимоотношения в рамките на ЕС, едно служебно правителство, неподлежащо на парламентарен или организиран обществен контрол би могло доста успешно да организира и проведе сериозни промени в геополитическата ориентация на България, ако и когато подобни промени бъдат внушени - или направо наредени отвън.

7. Благоприятният изход от политическата криза, в която се намира България засега е само един. Той е свързан с укрепване и развитие на протестното движение, което да се проектира в засилване позициите и разгръщане на лидерството на демократичните сили до статут на незаобиколим фактор при разрешаване на кризата и партниране във формирането на една следваща политическа формула за управление на България. Този процес предполага както устойчив граждански контрол върху протестното движение, така и ускорено съзряване на политическото лидерство и обществения престиж на демократичната политическа общност.

Ако трябва да поставим един финален щрих на аналогиите с 1997-ма година, трябва да посочим, че самата идея за поемане на отговорността за страната и политическата власт от демократичните сили тогава съзряваше в контекст на развитието на стопанската и политическата криза от края на 1996 г. и по мярката на готовността на лидерите на СДС да поемат отговорността и контрола върху гражданското и политическото движение на протест. Дори и в опозиция, СДС беше основна политическа сила, която набираше самочувствие и решимост за обществена промяна както от дълбочината на кризата, така и от собствения си процес на съзряване като алтернатива (след загубата на парламентарните избори от 1994 г.) Очевидно е, че сравненията и аналогиите с днешния ден могат да бъдат частични. Общи са само правилата. Граждански и политически цели се реализират с ясни идеи, обществена организация и достатъчно широка популярност."