Господин Тонев, германист, председател на Българска демократична общност

Няколко месеца преди парламентарните избори във Федерална република Германия на 26 септември 2021 г. битката за обща кандидатура за канцлер на сестринските партии ХДС и ХСС е в разгара си. Конкуренти са председателите на двете партии - Маркус Зьодер (на 54 години) на ХСС и Армин Лашет (на 60 години), фаворит като лидер на по-голямата партия ХДС. Кой има важната подкрепа – тази на настоящата канцлерка Меркел? Кой - доверието на избирателите? Всъщност решението ще бъде взето по следния начин – един от двамата в крайна сметка ще отстъпи.
Исторически препратки 

 От 1949 г. насам двете сестрински партии ХДС (Християндемократически съюз) и ХСС (Християнсоциален съюз) образуват обща парламентарна фракция в немския Бундестаг и номинират общ кандидат за федералните избори. Досега  само два пъти в историята, през 1980 и 2002 г., общият кандидат за канцлер е бил от по-малката партия ХСС. Това са председателите на партията Франц Йозеф Щраус през 1980 г. и Едмунд Щойбер през 2002 г. И двата пъти парламентарните избори са завършвали с неуспех за тях.
Винаги възникват спорове и разправии между двете партии, когато ХСС, който съгласно дългогодишно споразумение има организационни структури само в Бавария и само там предлага кандидатски листи, издигне кандидат за канцлер в съперничество с по-голямата партия ХДС, която има структури във всички останали части на Германия. 
Избори 1980 г. - Франц Йозеф Щраус 44.5% срещу Хелмут Шмит 42,9%

През май 1979 г. тогавашният министър-председател на Бавария и председател на ХСС Франц Йозеф Щраус обявява, че е на разположение като кандидат за канцлер на двете сестрински партии. ХДС също издигат кандидат – това е министър-председателят на Долна Саксония Ернст Албрехт, бащата на Урсула фон дер Лайен. Председателят на ХДС по това време, Хелмут Кол, отказва да се кандидатира. 
След седмици на публични спорове парламентарната група на ХДС/ХСС при тайно гласуване избира Франц Йозеф Щраус за кандидат за канцлер през юли 1979 г. Повече от година и 3 месеца преди самите парламентарни избори. Следва емоционално заредена предизборна кампания, която се фокусира върху битката между Франц Йозеф Щраус и действащия канцлер Хелмут Шмит. Щраус печели прекия двубой с Щмит, но това е недостатъчно да осуети бъдещо правителство на Хелмут Шмит, съставено от социалдемократи и либерали. 

Избори 2002 г. – Едмунд Щойбер 38,5% срещу Герхард Шрьодер 38,5%

В навечерието на федералните избори през 2002 г. кандидатите за канцлер са председателят на ХДС Ангела Меркел и председателят на ХСС Едмунд Щойбер. Много премиери и председатели на ХДС от германски провинции се обявяват в подкрепа на Щойбер. В анкетите Щойбер изпреварва Меркел, която от почти две години е новият председател на ХДС. 
Решението е взето от двамата след разговор помежду им на закуска, състояла се през януари 2002 г. в дома на тогавашния баварски министър-председател Едмунд Щойбер във Волфратсхаузен. 
Широко разпространено е мнението, че Меркел е отстъпила в полза на Щойбер, за да не понесе големи загуби. Меркел обявява, че в случай на победа на изборите няма да стане министър в кабинета на Едмунд Щойбер, а ще остане лидер на ХДС и ще поеме председателството на парламентарната група в Бундестага. 
На парламентарните избори през есента резултатът в надпреварата между Щойбер и канцлерът Герхард Шрьодер е почти равен - 38,5% на 38,5%, с няколко хиляди гласа в полза на канцлера. Но той запазва действащата управленска конструкция.
Ситуацията наподобява тази на федералните избори през 1980 г., когато Хелмут Кол се отказа и подкрепи Франц Йозеф Щраус като кандидат за канцлер. Щраус загуби изборите, а две години по-късно, през 1982 г., Кол стана федерален канцлер чрез конструктивен вот на недоверие към правителството на Хелмут Шмит. 

Настоящата ситуация: Армин Лашет или Маркус Зьодер?

Сега конкуренти са министър-председателят на Северен Рейн-Вестфалия Армин Лашет, който беше избран за председател на ХДС в средата на януари и неговият колега от Бавария Маркус Зьодер. ХСС е по-малката партия, а председателят на ХДС винаги е фаворит при определяне кандидатурата за канцлер. 
Засилват се гласовете в ХДС, председателят Армин Лашет да отстъпи в полза на лидера на ХСС Зьодер, който е по-популярен в проучванията. Такива настроения има и във фракцията в Бундестага. Местната организация на ХДС в Берлин гласува в подкрепа на баварския премиер като кандидат за канцлер. Шефът на ХДС Лашет трябва да „направи услуга на страната” и да се откаже от кандидатурата за канцлер. 
Но застъпници от най-високите нива на ХДС в подкрепа на Маркус Зьодер липсват и това е големият минус за него. Ръководството на ХДС, заедно с президента на Бундестага Шойбле, застана твърдо зад Армин Лашет. Важно е и мнението на сегашната канцлерка Ангела Меркел, която също се е присъединила към общата подкрепа за Лашет.

В социологическите проучвания Зьодер пред Лашет

Но в проучванията Армин Лашет, макар и лидер на по-голямата от двете партии, е далеч зад Зьодер. Според най-ново социологическо проучване на института Forsa 37% от германците биха подкрепили кандидат за канцлер Маркус Зьодер и само 13% - Армин Лашет. 
32% от избирателите, гласували за ХДС/ХСС на федералните избори през 2017 г., биха повторили избора си, ако Лашет е кандидатът за канцлер. Ако кандидатът е Зьодер, 73% от гласувалите по онова време биха гласували отново за ХДС/ХСС. 
Как ще се вземе решението? Маркус Зьодер твърди, че той и Лашет „ще седнат заедно и после ще направят предложение”. А и според самия него няма време за допитване до многобройните членове на двете партии. Разбира се, по-демократично е да се гласува в общата парламентарна група, отколкото да се постига договореност между двамата председатели. Но опитът от 1979 г. говори, че едно оспорвано гласуване в парламентарната група оставя тежки рани за бъдещата кампания. Твърдят го и Едмунд Щойбер, и президентът на Бундестага Волфганг Шойбле.

Силата и машинарията на партиите

На 19 април ръководството на партията на Зелените, която се очертава трайно като основният противник на следващите парламентарни избори, ще представи предложението си кой от двамата им съпредседатели Аналена Бербок или Роберт Хабек да бъде кандидатът за канцлер на Зелените. Времето настоява за отговор от ХДС/ХСС.
Възгледите и светогледната ориентация на Лашет и Зьодер не играят определяща роля за избора между двамата кандидати, затова няма да се спирам на тях. Ако парламентарната фракция на ХДС/ХСС все пак не гласува както през 1979 г., решение ще има, когато единият от двамата кандидати се откаже в полза на другия. 
Кой от двамата, Зьодер или Лашет, ще се откаже и ще поиска властова компенсация за този отказ – за себе си и за партията, която представлява? Ако Лашет се откаже, той ще отслаби допълнително позициите си като лидер след тежките загуби на ХДС на изборите във федералните провинции Баден-Вюртемберг и Рейнланд-Пфалц през март. А за Зьодер 2021 г. може да бъде единственият шанс за канцлерското място.
Ако се позовем на партийната машинария, за нея не е толкова важно, кой кандидат какво временно доверие има сред обществото. Отправната точка за функционерите е личното бъдеще през това на собствената партия след ерата „Меркел”. ХДС няма друг избор, освен да застане плътно зад Армин Лашет.  
Обобщено в гневните думи на Фридрих Мерц, доскорошен съперник на Лашет за председателското място, към ХСС и към Зьодер: „Наясно ли е ХСС, какво означава, да демонтира за няколко седмици председателя на ХДС?” Висшето ръководство на ХДС не харесва идеята и не е готово да се подчини на по-малката партия от Бавария. 
Такава е констелацията, така функционира политиката и най-вероятно това ще се случи след дни. Нека просто изчакаме отказа на Маркус Зьодер или на Армин Лашет, за да може след това единият от тях да триумфира като кандидат за канцлер и възможен победител на изборите през септември.