Предупреждаваме, че че отново ще се окажем на губещата страна!
България се включи в продължението на трасето на „Турски поток“, преминаващо през страната. Това е изключително скъп договор – за над 2.5 млрд. лв., т.е. надвишава с около половин милиард лева сключените със САЩ споразумения за доставка на нови бойни изтребители F-16. Редица експерти са крайно скептични относно рентабилността на тази колосална инвестиция – още повече, че с построяването на новото трасе ще секнат и приходите, които получаваме за транзит по съществуващите у нас тръби, за чиято експлоатация имаме гаранция до 2030 г.
Много по-притеснен съм обаче от
геополитическите последици
от този договор. Той не води до диверсификация, а цели отслабването на ЕС и на НАТО.
И ако част от европейските държави, преследвайки националните си ползи, са готови да изоставят европейската солидарност, то в случая България работи срещу своите национални интереси. Защото – не бива да се заблуждаваме относно действителната цел на подобни действия, ако единството по този фланг се пропука, най-големият губещ ще е нашата страна.
Нима мястото ни е с Русия на Путин, с Турция на Ердоган, със Сърбия на Вучуч, с Унгария на Орбан и с Австрия, пронизана от руско влияние? Убеден съм, че трябва да застанем категорично до балтийските страни, до Полша, Румъния и Гърция. Така в тясно сътрудничество със САЩ ще съумеем
да удържаме „източния фланг“ на западния свят
БЗНС предупреждава, както го е правил всеки път, когато България е стигала до грешен геополитически избор – 1915, 1941 и след 1945 г., че отново ще се окажем на губещата страна!
И този път последствията могат да бъдат много опасни и лоши!
Още от Хляб и пасти
Тихата война на Русия: Диверсии и шпионаж по източния фланг на НАТО
Руска диверсионна активност, особено през последните месеци, засяга пряко България и Румъния, които са терен на поредица от инциденти
Президентските избори: „Нищо не зависи от мен“ или край на безнаказаността на властта?
Явно раковите образования, остатъци от идеологизираното минало, продължават да забавят нормалните за поддържане на общественото здраве реакции
Морска Варна говори, София пак мълчи, а Морето чака!
Но защо морето отсъства от Стратегията за национална сигурност, защо няма ясна национална морска политика и защо трябваше чуждестранен експерт да ни каже, че действаме „на парче“?