Димитър Попов*

„Нашите протести свалиха двете правителства на Борисов, те ще свалят и третото“... Този рефрен го чувам толкова често напоследък, че чак ми иде да го запея. Ще му счупим ръцете, ще го обесим - викат от „отровното трио“. Прилича на мрачна песничка от революционни времена, а на мен ми звучи весело и доста глуповато. Повтарям я и си мисля – тези докога ще правят шоу за наивници? Отлично знаят, че

 улицата не сваля правителства

 И през 2013, и през 2014, и през 2016 година правителствата паднаха заради руските енергийни проекти АЕЦ Белене, Южен поток, Турски поток. Достатъчно е да се изредят общоизвестните факти в хронологичен ред, за да стане ясно, че в българското енергетико – политическото пространство руската доминация решава съдбата на едно или друго правителство. Не улицата, за съжаление…

АЕЦ Белене и оставката на Борисов І

През април 2012 година депутати на ГЕРБ и „Синята коалиция“ в парламента гласуваха спиране на работата по проекта АЕЦ Белене. Мотивите бяха, че няма валиден проект, няма изчисления на цена, няма пари в бюджета, няма и валиден договор с Русия. Борисов нарече централата кална дупка, глътнала 3 милиарда. Два месеца по-късно руските медии го обявиха за враг на братската дружба, а мощното руско лоби тук заплаши, че през зимата оставаме на тъмно. За да успокои страстите и да си „умие“ ръцете, Борисов насрочи референдум „За или против ядрената енергетика“, разбирай „За или против АЕЦ Белене“. През декември 2012 година на него гласуваха недостатъчно хора и „Белене“ беше зачертан окончателно. През януари и февруари 2013 година, както обещаха от руското лоби, хората получиха двойни сметки за ток. Последваха масови протести. БСП, ДПС, както и Атака ги оглавиха, а депутатите им напуснаха Народното събрание. Със 117 депутати и правителство на малцинството, Борисов реши да се оттегли предсрочно заявявайки, че зад натиска срещу него стои Русия и замразения проект за Белене.

Южен поток и оставката на Орешарски

През юни 2013 година на власт беше правителство на Пламен Орешарски с коалиция от БСП, ДПС и Волен Сидеров, за краткост наричана проруска завера. Основен приоритет на коалицията беше изграждането на Южен поток. Фирмата изпълнител беше създадена и парите – 3 милиарда чакаха усвояване. Обаче…
През юли същата година Европейската  комисия започна наказателна процедура срещу Южен поток, като го обяви за противоречащ на третия енергиен пакет, според който по тръбата трябва да има и други доставчици. В края на същата 2013 година в България пристигнаха трима американски сенатори, начело с Джон Маккейн. Те атакуваха Орешарски с икономически и други санкции срещу фирмите в проекта, като са заявили, че евентуално упорство на правителството би се отразило и на отношенията на САЩ към България. След тази задушевна среща, на 1 януари 2014 година Орешарски в лично решение обяви, че България замразява своето участие в Южен поток, след като това вече са направили много от подизпълнителите. През февруари 2014 година кликата около Доган и Пеевски, която изгуби 3 милиарда от спирането на проекта, възнегодува срещу Орешарски и през март същата година ДПС обяви, че иска предсрочни избори. Последва политическа и парламентарна криза и правителството на Орешарски подаде оставка предсрочно.

Турски поток и оставката на Борисов ІІ

През 2016 година мандат имаше правителство на Борисов в коалиция с Реформаторски блок. Същата година се случиха две събития в енергетиката - България беше осъдена на арбитражното дело на АСЕ срещу НЕК да плати 600 милиона долара за руските реактори за АЕЦ Белене; и между Русия и Турция беше сключен договора за Турски поток. По двата казуса Борисов взе две важни решения – първото беше да не обжалва решението на съда и през октомври плати на Русия реакторите с обещанието, че е готов да размрази проекта АЕЦ Белене. Второто му решение - искаше да участва в строителството на Турски поток и дори заплаши с вето в ЕС, ако България бъде заобиколена от руските тръби. Двете му решения бяха приети на нож от Реформаторския блок, който заплаши с напускане на правителството. През октомври същата година, ГЕРБ загуби президентските избори и Борисов неочаквано за всички, дори за своите, предизвика предсрочни парламентарни избори. Те бяха в началото на 2017.  Резултатът от тях беше предвидим: Реформаторският блок не влезе в парламента и отвори път за коалиция на ГЕРБ с Обединени патриоти. Първите приоритети на новото, трето правителство на Борисов, бяха изграждане на АЕЦ- Белене и на Турски поток.

Ще има ли оставка и през 2020 година?

Тръбата за Турски поток се строи в момента, но пред проекта има проблеми. Те идват от САЩ, където през март в Конгреса приеха официална резолюция срещу руските енергийни проекти в ЕС и заплашиха Северен поток и Турски поток със санкции. През месец юни Русия се оплака, че България умишлено бави строежа на тръбите към Сърбия заради натиск отвън, както и че не бърза особено с търговете за строителството на АЕЦ Белене. През юли започнаха протести за оставка на правителството, подкрепени силно от президента Радев и проруските партии. Неочаквано ги подкрепи и американският посланик в София, който в лична среща с Борисов обяви, че САЩ ще налагат санкции на строителите на Турски поток незабавно, ако проектът не бъде спрян. Последва остър завой откъм Москва и руската преса похвали Борисов, че е поел личен ангажимент да завърши Турски поток до края на годината. 
Протестите отслабнаха, оставка няма и строителството на тръбите продължава по график. Засега…Какво ще стане в следващите месеци обаче? Има два сценария, които зависят от това дали Балкански поток ще бъде изграден до края на тази година или не. 

Първият сценарий

През декември 2020 година Балкански поток още не е завършен и тръба до Сърбия няма. Същият месец в София пристигат трима /пет/ американски сенатори и имат разговори с Борисов на четири очи. Темата е Турски поток и американските санкции по него. По същото време от Европейската комисия съобщават, че Балкански поток не може да работи в настоящия си вид, защото  пренася 90% руски газ, което го прави транзитен газопровод с един доставчик, а според третия енергиен пакет един доставчик има право само на 50% от тръбния капацитет. Преценявайки събитията и заплахите отвън, Борисов се отказва от Турски поток и замразява работата по него. Този сценарий има два финала. Първият  – в парламента всички - Обединени патриоти, ДПС и БСП го обвиняват, че се е огънал пред чужд натиск, възниква парламентарна криза, а Русия официално обвинява България в отказ от общия проект, с всичките заплахи от санкции по договора, който никой не е чел, защото е дълбоко секретен. След вот на недоверие и загуба на мнозинството в парламента, третото правителство на Борисов пада предсрочно. Вторият финал – веднага щом Балкански поток е замразен, Борисов подава оставка на правителството с мотив, че не иска да гледа по улиците протести на хора, които му плашат внуците. 

Вторият сценарий  

В края на декември тръбата на Балкански поток вече е завършена и от 1 януари 2021 година по нея официално потича руски газ. Русия поздравява Борисов за изпълненото обещание и деликатно му напомня другото – АЕЦ Белене, а Сърбия горещо благодари за новото трасе. Тримата американски сенатори не пристигат в София, вместо това Европейската комисия започва наказателна процедура срещу България за нарушения на третия енергиен пакет. Процедурата отнема време, което надхвърля времето до редовните парламентарни избори и вероятно ще е казус на следващо правителство. В парламента всички са доволни и Борисов не подава оставка. През март започва редовна предизборна кампания с неясен засега изход... 
Кой от двата сценария е по-вероятен? За съжаление, вторият е по-вероятен. Историческият опит налага извод, който Борисов отлично знае – правителствата у нас падат, ако не изпълнят руския проект. Слушай Русия и ще бъдеш премиер в това енергетико-политическо пространство дълго време. Нищо, че България е в НАТО и в ЕС…

*Авторът е журналист и политически коментатор. Завършил е българска филология и курс по журналистика в Лил, Франция. Работил е в различни централни и регионални издания. Сега е водещ на телевизионно предаване в ТВ „Диана“ – Ямбол. Автор е на два романа, издадени през 1999 и 2006 година.