Капитан I ранг о.р. професор д.пс.н. инж. Илия Петров Пеев
Интернационален екип от изследователи на 7 март 2024 година за пръв път представи на международна научно-практическа конференция уникален доклад за Създателя на българския Военноморски флот и на морското образование у нас: Александър Егорович Конкевич - бележитият баща на военния флот и на морското образование в България.
Авторският екип е в състав: Илия Петров Пеев - капитан I ранг от запаса, професор, доктор на психологическите науки, инженер, бивш преподавател по психология и педагогика във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, Варна; Владимир Владимирович Матвеев - капитан I ранг от запаса, кандидат на техническите науки, инженер; Валентин Георгиевич Смирнов - капитан I ранг от запаса, доктор на историческите науки, директор на Руския държавен архив на ВМФ, Санкт-Петербург; Елена Владиславовна Асатурова - ръководител на Литературния клуб „Писатели за добро” при Международния съюз на писателите „Св. Св. Кирил и Методий”; Максим Юрьевич Семёнов - главен редактор на вестник „Валдай” в град Валдай, Новгородска област, родния край на Александър Егорович Конкевич.
Личността на Александър Егорович Конкевич, Мурмански,
свети като ярка звезда
и пътеводен маяк сред българската и световната морска история. Даровитият мореплавател с две околосветски плавания, публицист, организатор, изследовател, проектант, изобретател и общественик, блести с ярки личностни качества, които и днес впечатляват съвременните читатели и почитатели на морската история.
На 12 август (31 юли по стар стил) 1879 г., една година след освобождението на България от турско робство, в град Русе, за пръв път е вдигнат българският военноморски флаг и е положено началото на Военноморските сили на България. Първоначално флотът е носил името ”Флотилия и Морска част”. В състава на Флотилията са влизали 4 парахода, 7 парни катера, 1 шхуна, 1 баржа и 5 гребни лодки, подарени от Русия. Първият набор от 145 български военни моряци са били обучавани от 9 руски офицери и 58 унтерофицери и матроси. Първият командир на българския военен флот е капитан-лейтенант Александър Егорович Конкевич („Заведующ“Флотилията и Морската част).
Нашият пръв командващ капитан-лейтенант Александър Егорович Конкевич е командвал българския Военноморски флот (Завеждащ Флотилията и Морската част) четири години – от 1879 година до 1883 г.
В края на XIX век е създаден флот и на Черно море. На 12 ноември 1897 година военният флот е разделен на Дунавска флотилия с щаб в Русе и Морска част (Черноморски флот) с щаб във Варна. От момента на своето създаване българският военен флот
участва в три регионални и две световни войни
Александър Егорович Конкевич е основател и на морското образование в България. Капитан-лейтенант Александър Егорович Конкевич, „Заведующ“ Флотилията и Морската част (официалното название на ВМС на България през ХІХ в.) е инициатор на формирането на Морско училище. Основите на родното морско образование са положени в гр. Русе на основание Циркуляр №7/16 януари 1881 г. на Военното министерство на Княжество България. В циркуляра се обявява, че се формира Морско училище, считано от 9 януари 1881 г.:
Циркуляр № 7 - учредителен документ за създаване на Морско училище на 9 януари 1881 г., официален празник на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”
С гордост подчертавам, че в резултат на повече от 20-годишни търсения, на мене се падна честта и удоволствието, с помощта на полковник Димчо Димов, заместник-началник на Държавния военен архив във Велико Търново, да открия и публикувам съдържанието на оригиналния документ Циркуляр по Военното министерство № 7 от 9 януари 1881 година за учредяването на Морско училище в гр. Русе., който с помощта Сияна Струнчева, художник-педагог, направихме под формата на Триптих, подарен на Академичния съвет на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”:
Триптих „Циркуляр по Военното министерство № 7 от 9 януари 1881 г.” за учредяване на Морско училище в гр. Русе, разработен по проект на капитан I ранг от запаса професор д.пс.н. инж. Илия Петров Пеев и Сияна Илиева Струнчева, магистър по информатика, художник-педагог
Талантливият писател Александър Конкевич е
основоположник и на военната фантастика,
която е поджанр на научната фантастика, което отлично се илюстрира с издадения през 2019 година негов тритомник с военна фантастика:
Александр Конкевич
Крейсер „Русская Надежда”
Роковая война 18?? года
Черноморский флот в ???? году
Клубная серия „Российская фантастика”, № 63
Издательство И.П.Секачев, В.Ю., Москва 2019, стр. 544. ISBN: 978-5-4481-0436-7.
Това е една уникална книга от новия випуск на серията „Клубна фантастика”, която отразява военно-морската фантастика, издадена през периода 1886-1890 гг. От общо издадени 100 книги, издателството пуска в тираж 77 екземпляра от книгата, всяка от които съдържа личния подпис на издателя и идентификационен номер. Моят екземпляр от книгата е № 63 и ми е подарен от един от съавторите в нашия екип - Валентин Георгиевич Смирнов - капитан I ранг от запаса, доктор на историческите науки, директор на Руския държавен архив на ВМФ, Санкт-Петербург;
В книгата има 76 фотографии на кораби, описани в романите на Александър Конкевич. Тази книга открива цикъл от преиздадени старинни книги от руската класическа фантастика.
В своята публицистична и литературна дейност Александър Егорович Конкевич използва 6 псевдонима:
А. Беломор
А. Бурун
Максимилиан Гревизирский
А. К-ч.
К. – Рус. Чел.
А. К.
Граф Сергей Юльевич Витте, велик руски държавник, председател на Комитета на министрите, финансов министър, кандидат на математическите науки, крупен специалист по индустриализацията, управленец от нов тип, е бил много близък съратник с Александър Егорович Конкевич и като негов сътрудник в своите тритомни спомени е оставил следната оценка за харизматичния морски офицер:
„Александър Конкевич е прекрасен, умен, забележително искрен и честен човек!“
Още от На всеки километър
Преди 35 години 100 000 души излязоха на първия свободен митинг
Организирането му е обръждано от определен кръг участници в дома на Анжел Вагенщайн, режисьор и член на БКП преди 9 септември 1944 г.
С манипулативен референдум кметът на Казанлък Галина Стоянова иска да изпере престъпния комунизъм
Видната русофилка Галина Стоянова никога до сега не е почела жертвите на тоталитарния комунистически режим в България
80 години от бомбардировките над София, разрушили голямата книжарница на Чипеви
През декември 1944 си отива и Т. Ф. Чипев, основателят-патриарх на книгоиздателството.