Борис Соколов

През тези дни се навършват 100 години от историческите сражения между полските патриоти и болшевишките агресори от т. нар. Червена армия. По понятни причини паметните събития, оказали влияние върху европейската история, усърдно са премълчавани преди в СССР и днес в Русия. Ала съвсем необяснимо е сервилното мълчание на българските медии, историци, политици и общественици, които вероятно се страхуват да не обидят съветските другари, ако случайно ги настъпят по полския мазол.
Предлагаме на читателите непредубедения прочит на руския историк Борис Соколов, който няма основание да бъде подозиран в симпатии към болшевиките и към днешния кремълски режим. 

В СССР не обичаха да им споменават за битката при  Варшава

през 1920 г. Тогавашните събития навяват неприятни асоциации и на днешните руски управници.Тази битка е единственото стратегическо поражение на Червената армия през периода на Гражданската война.
Полските войски не само спират болшевишкия щурм срещу Европа с цел да разпали пожара на „световната революция”, но и поставят под въпрос самото съществуване на съветската власт. 

„Алегория на победата от 1920 г.“, художник Зджислав Яшински, Национален музей, Варшава.

В полската историография битката за Варшава е наречена "чудото при Висла", след като толкова неочаквано и привидно лесно е постигнат крахът на червените дивизии, втурнали се сякаш неудържимо срещу полската столица. Победата става още по-значима, защото е постигната при числено равенство на сражаващите се групировки. Защото главнокомандващият Полската войска и държавен глава на Полша маршал Пилсудски съсредоточава под свое командване мощна ударна групировка край р. Вепш и я хвърля срещу най-слабото звено на съветския Западен фронт, който начело с бъдещия маршал Михаил Тухачевски на 12 август е започнал настъпление срещу Варшава.
На 15 август в северния участък на съветско-полския фронт 5-а полская армия с командващ генерал Владислав Сикорски преминава в контранастъпление срещу 4-а армия на ген. Александър Шуваев и още същия ден превзема щаба й. Тези събития привличат вниманието на Тухачевски, поради което той е напълно изненадан от главния контраудар на полските войски, водени от Пилсудски, започнал на 16 август. Контранастъплението започва от рубежа по река Вепш и заварва съветското командване напълно неподготвено.
Разгромът е пълен. До 10 септември 1920 г. в боевете край Варшава в полски плен попадат около 50 000 червеноармейци. В следващото Неманско сражение от 11 септември до 18 октомври са разбити и унищожени останалите части и съединения на Западния фронт, както и изпратените им подкрепления. В плен са взети още 40 000 болшевишки бойци.

Други 40 000 червеноармейци от 4-а и 15-а съветска армия и от 3- кавалерийски корпус са принудени да отстъпят в Източна Прусия, където са задържани и интернирани от германските войски.
Само в битката пред Варшава Червената армия губи 15 000 убити и 10 000 ранени. Полските жертви са 4 500 убити, 10 000 безследно изчезнали и 22 000 ранени. 
В Неманското сражение съветските войски губят около 10 000 убити и още толкова ранени, докато полските загуби са 7 000 убити и ранени. Към края на боевете войските на Тухачевски се стопяват до не повече от 30 000 души, докато полските патриоти достигат 90 000. Фактически Западният фронт се разпада, като от него остават само щабове и тилови подразделения.
След битката при Варшава

полските войски взимат като трофеи 230 оръдия, 1 026 картечници и значително количество боеприпаси

Тези факти опровергават популярната сред съветските историци версия, че Червената армия била победена при Варшава поради недостиг на оръжие, храна и боеприпаси.
Казват си думата умората на съветските бойци след тригодишната Глажданска война, както и по-високата боеспособност и патриотичен подем сред полските войници, които се сражават на своя земя и защитават наскоро възстановената независима полска държава.
Върховното главно командване на Червената армия признава, че военните действия на Западния фронт са безсмислени. На 12 октомври, когато влиза в сила съветско-полското примирие, главнокомандващият Червената армия Сергей Каменев предлага на Политбюро всички налични сили да бъдат прехвърлени срещу войските на барон Врангел в Крим. Предложението явно е било съгласувано с тогавашния военен министър на болшевишка Русия Лев Троцки.
По това време плските войска са превзели Минск и при желание са могли да настъпят срещу Москва със сериозни шансове да я превземат дори без подмощта на Антантата, но по политически причини маршал Пилсудски се отказва и от поход срещу Москва, и от подкрепа за независима Украйна, въпреки първоначалните си намерения след похода на полски войски към Киев през април 1920 г.
Малко преди битката пред Варшава полският държавен глава издава заповед, в която се казва: „Сражавайки се за своята и за свободата на другите, ние воюваме не срещу руския народ, а срещу онзи държавен ред, който след като обяви терора за закон, унищожи свободата на всички и доведе страната си до глад и разорение”.

Полски войници отиват на фронта

През тази година във Варшаве се намира и нещо като руско алтернативно правителство, наречено Руски политически комитет, начело с бившия есер и непримирим противник на болшевиките Борис Савинков. Той успява да формира  Руска народна армия под командването на генерал Станислав Булак-Балахович, която доста успешно воюва срещу болшевиките на страната на поляците.
Но руските антисъветски бойци са твърде малко: само 1 500. С такава малобройна армия Руският комитет на Савинков не е могъл да претендира за ролята на руско национално правителство.

Далеч по-сериозна военна сила представлява Руската армия на барон Пьотр Врангел, разположена в Крим и в Северна Таврия. Ала обаятелният командир и честен войник барон Врангел е твърде праволинеен и неопитен политик, който се придържа към догмата за "единна и неделима Русия" и даже отказва да признае полската независимост.
Поради ината на барон Врангел 10-хилядната армия на генерал Борис Пермикин, създадена на полска територия от интернирани войници и офицери от Бялата армия, не участва в боевете срещу червените. Баронът отказва да предаде руските войници под командването на поляци и след победата при Варшава те са евакуирани в Крим. 

В случай, че успее да превземе Москва, маршал Пилсудски е нямал никакво намерение да предава ключовете на властта на барон Врангел. Савинков, който е бил на едно мнение с полския военачалник за независимостта на Украйна, не е разполагал с достатъчно военни сили, за да задържи властта в съветската столица.
Ето защо маршал Пилсудски

сключва със Съветска Русия компромисния Рижки мир,

като присъединява към държавата си Източна Галиция, Волинска област и Западна Белорусия. 
Полската победа в съветско-полската война гарантира не само свободата на Полша, но и на Литва, Латвия, Естония, Финландия и Румъния. Не се знае какво би станало, ако Червената армия бе превзела Варшава. Няма съмнение, че съветските войски с лекота биха съкрушили другите по-малки държави, които падат под властта на Сталин след две десетилетия по силата на пакта Молотов-Рибентроп.

Бележка на редакцията

Една от най-страшните трагедии на човешката цивилизация настъпва през 1917-1918 г., когато развитите европейски държави и САЩ не успяват да разпознаят и да задушат бъдещото съветско комунистическо чудовище, разраснало се до Империя на Злото, нанесла най-дълбоки и още незарастващи рани на човечеството.

Още през 1918 г. държавният глава на Финландия маршал Манерхайм предлага на генералите от Бялото движение да нанесе удар срещу Петроград (Петербург) и да очисти столицата от болшевиките. В замяна финландският лидер иска от белите генерали да признаят независимостта на страната му. Водени от руския си великошовинизъм, от съсловна и професионална ограниченост, талантливите военачалници отказват. И подписнат смъртната присъда на Бялото движение.
Важен детайл от разглеждания период: по същото време Сталин е член на Военния съвет (като представител на ЦК на болшевишката партия) на Юго-Западния фронт, който получава заповед от министъра Троцки да нанесе удар срещу полските войски, като подпомогне търпящия поражение Тухачевски (който е от полски произход). Сталин отговаря, че в този момент фронтът, чийто командващ е бъдещият маршал Егоров, настъпва срещу Лвов и няма възможност да помага на Тухачевски. 

Поради користни сметки, поради военна некадърност или заради завистта си към Троцки, Сталин не подписва заповед до Първа конна армия на ген. Будьони да се включи в сраженията на Западния фронт. 
След боевете при Лвов Сталин заедно с Първа конна армия се понася към Крим, без да е изпълнил министерската заповед. За подобни престъпления виновните са заставали пред военен трибунал и после – пред взвода за разстрел. От главата на Сталин не пада и косъм поради разпореждането на Ленин членовете на ЦК да бъдат извън юрисдикцията на военните съдилища. Тоест, да бъдат неподсъдни.
Така че Сталин е съавтор на „чудото при Висла”.

Но дори с подкрепата на Юго-Западния фронт Тухачевски не би могъл да победи.

Полският народ се вдига като един в защита на отечеството

В доброволните отряди се включват и жени, и непълнолетни момчета, въоръжени с коси и вили.  
Съавтори на „чудото при Висла” са и полските дешифровчици. Най-добрите полски математици са мобилизирани, за да разбият кодовете на съветските радиограми, разменяни между щабовете на фронта, армии и дивизии.

По-късно полски специалисти ще участват в британските секретни служби, които дешифрират кодовете на хитлеристката „Енигма” и ще ускорят края на войната в Северния Атлантик. Приносът им спасява хиляди военни и цивилни моряци от ударите на германските подводници.
Няма да е пресилено, ако кажем, че полската храброст и саможертва спасяват Европа от бронирания влак на болшевизма. Известни са изказвания на Ленин и Троцки, които са се заканвали при евентуална победа над Полша да продължат „победоносния поход” на болшевизма до Франция и Италия.
Превод: Faktor.bg