Петър Коцев, племенник на пор. Петър Бочев

Днес, 19 ноември, се навършват 100 години от рождението на героя летец-изтребител поручик Петър Ангелов Бочев – един от двамата АСОВЕ на българските военно-въздушни сили. Той има 

над 10 победи,

 постигнати с най-висока резултатност в проведените 10 въздушни боеве в изпълнение на 16 бойни задачи.

Петър Ангелов Бочев е възпитаник на 61-ви випуск на ВНВУ, произведен в офицерски чин през 1942 г. Преминава курс на обучение в школата на „Луфтвафе“ в Германия. След това немците сами го изискват за втори курс по висш пилотаж и въздушен бой с изтребител Messerschmit Bf 109. За своите умения, проявени в пилотирането, е награден лично от създателя на самолета проф. Месершмит с ръчен часовник с дарствен надпис.

На 1 август 1943 г. Петър Бочев сваля за първи път в историята на българската военна авиация  вражески бомбардировач. За тази си победа е награден в двореца лично от Н.В. цар Борис III с Орден за храброст. 
При първата бомбардировка на София на 14 ноември 1943 г. поврежда двумоторен бомбардировач Б 25 „Мичел“. На 24 ноември 1943 г. води епичен бой, в който успява на практика сам да спаси Перник, и след като сваля изтребител „Лайтнинг“, каца принудително между Перник и Брезник. В този бой е тежко ранен, с увреден гръбначен стълб между 5 и 6 прешлен, поради което е изваден от строя до м. май 1944 г. Увреждането оставя трайни последици и той може да излезе от активните бойни действия, по която причина получава предложение за пост в посолството на Царство България в Швейцария. Бочев обаче отклонява това предложение и се връща в армията, за 

да продължи да защитава Родината

На 22 юли 1944 г. сваля 4-моторен бомбардировач Б-24 „Летяща крепост“; на 10 август 1944 г.  отново сваля 4-моторен бомбардировач Б-24 и поврежда друг такъв бомбардировач; на 17 август 1944 г. сваля още един 4-моторен бомбардировач Б-24 „Летяща крепост“; на 26 август 1944 г. сваля пореден бомбардировач Б-24. 

Въздушният АС поручик Петър Ангелов Бочев остава, освен с победите си, които го правят най-резултатният ни пилот в историята на бойната ни авиация, и с написаното за него и в спомените за него, какъвто е бил и какъвто са го видели други офицери.  
„От всички ценни качества, които Бочев притежава, най-много харесвах стремежа му да избягва шаблона. По време на бързите схватки с врага той използваше най-различни маньоври за атака“, казва Тодор Розев - летец.

„Един от най-бойко настроените, най-пламенните и най-жизнерадостни летци“, го определя Стоян Стоянов - летец.

Но най-пълен и детайлен е образът на поручик Бочев в това, което казва за него летецът-инструктор Петър Манолев:
„Той бе една ИЗКЛЮЧИТЕЛНА личност като летец-изтребител и като човек. Такъв пъргав, такъв съобразителен, такъв находчив и такъв производителен в боя летец, аз не съм виждал. Едно УНИКАЛНО явление в нашия 3/6 орляк. Изключителното в него бе, че сам изработи СВОЙ СТИЛ на водене на въздушен бой с противниковите бомбардировачи. Стил, характерен само за него. Не обичаше да влиза в бой с група … 
Характерното у Петър бе и това, че той първо използваше скритостта да атакува откъм слънцето и второ, с много бързи атаки и едновременен огън, с бързо оттегляне встрани. При това, винаги сам! … Във всички бойни полети той настояваше всеки път да бъде включен в боя. И все правеше-струваше, когато излети с орляка, винаги да намери начин да се отдели от групата и да влезе сам в атака … И още нещо – беше АБСОЛЮТНО БЕЗПОГРЕШЕН ВЪВ ВСИЧКИ БОЕВЕ … ВИРТУОЗЕН във въздуха и в боя при всякакво положение. Дори и в полет по гръб.  Влита в огъня без страх!“