Силвия Авдала, Израел, специално за  tribuna.mk

Строежът на Музея на Холокоста в Скопие стартира през 2005 г с амбициозен план, огромен бюджет и всички видове институционални благословии. Строителните работници бяха смаяни, когато откриха че преди още да бъдат завършени стените на първия етаж, по план бях поставени железопътни релси и вкаран вагон, който да изпълнява функциите на основен експонат.
           През 2011 г. Премиерът

 Груевски тържествено откри музея 

в присъствието на гости от Израел, САЩ и Германия, при все че част от сградата беше още строителна площадка. 
 А вагонът се оказа не само основен експонат, а и декор за снимките на всички официални делегации. Пред него се снимаха туристи, ученици и студенти, участници в семинари и конференции. За да бъде обаче в унисон с останалите експонати, които насочват погледа само и единствено към „българския фашистки окупатор“ върху товарния вагон се появи логото на „Българските държавни железници“.
             Като част от рекламната кампания на музея същият вагон с логото беше изпратен в годината на откриването на Музея на Холокоста във Финикс. Там били заселени много македонци и дареният експонат можел да ги насърчи да популяризират на място новата перспективна туристическа дестинация – Скопие. От музея във Финикс обаче 

връщат експоната с любезното обяснение – не е автентичен!

          През 2012 г. след статия на вестник „24 часа“ „Музеят на Холокоста в Скопие крие една голяма тайна – празен е“ ръководството му се самосезира и промени логото. Защото употребяваното дотогава е продукт на конкурс в БДЖ от 1964г. 
        Новият удар обаче също цели гредата – логото е отново недостоверно, във визирания период вагоните на БДЖ  всъщност са 

надписани на френски– Bulgarie

 Управниците на музея и ръководството на еврейската организация в Скопие няма как да знаят това – там в Скопие български вагон така и не е пристигал. Строежът на железопътната линия, която трябва да свързва София със Скопие стартира през 1941 г., но не е довършена – до наши дни. Новото и романтично име е „Коридор №8“. В музея обаче продължават да твърдят че през 1943 г. така са били депортирани македонските евреи. Има и конкретни дати за трите влака – 25, 27 и 29 март. Никой турист не се замисля, че в този период железопътната линия Скопие-Ниш-Белград-Виена е еднопосочна. Това означава, че ако трябваше да се изпълни македонската версия за депортацията с българските влакове, тръгвайки от София първо трябва да минат по обратния път през Белград за Скопие, което е повече от 800 км. С изчакването по логистичните бази за да се размине с регулярния транспорт това би отнело повече от 10 дни – само в едната посока и само за единия влак. 
     Музеят на Холокоста обаче настойчиво развива тази версия – в годините логото не се промени повече, но се сгъстиха боите – покрай вагона се появиха драматично разхвърляни куфари, кошници, свещници, плюшени мечета … И той все още е представян за основен и абсолютно автентичен експонат. 
      Наскоро стана ясно че амбициозният проект на Македонското правителство, наречен Музей на Холокоста често стои затворен – трудно се плащали през зимата сметките за отопление. Но ако не сте влизали там и сте случи да е отворен – посетете го. Няма значение, че е 

амбициозен мемориал на изкълчената историческа памет

 А вагонът си заслужава да се разглежда – по-любознателните вече са открили че върху полу-отчупената задната ос има следи от логото на „Югославските железници“!