Васил Данов

Началото е положено някъде през 1918 г. Когато една балканска социалдемократическа партия започва т. нар. процес на болшевизация. Сиреч, по време на война да премине към конспиративни, въоръжени, терористични действия срещу своя народ и срещу законното правителство. Прави го не вследствие на собствено органично развитие, а по заповед от централата на коминтерна, чийто доброволни и

фанатични агенти стават българските болшевики

Тогава, по фронтовете на Първата световна, БКП започва гражданската война срещу страната си. Гражданска война, която с кратки прекъсвания продължава вече 99 години. За тези бойни действия другарите комунисти само през периода 1919-1944 г. получават 3 милиарда долара. От Москва, естествено.

Без разлагащите речи на комунистическите агитатори сред българските войски черните забрадки у нас щяха да бъдат по-малко от 120 000. Усилията на младата, недокрай болшевизирана партия, постигат и други частични, но знакови „успехи”: още преди края на Първата световна българи убиват българи; в Радомир объркани войници, повярвали на Александър Стамболийски и Георги Димитров, обявяват република и тръгват срещу столицата.

Познати факти. Като „първото в света антифашистко въстание”, ръководено от Димитров и Коларов. Пратило на заколение над 3 000 българи. Станало оправдание за най-кървавия атентат през първите 90 години на XX век, надминат по броя на жертвите едва към 1999 г. в Ирак.

И този варварски акт в църквата „Св. Неделя” не е оригинално решение на младите ленинци. То е препис от постановление на СНК (Съвета на народните комисари) на РСФСР от 5 септември 1918 г. за червения терор. „В сегашната ситуация тилът може да бъде осигурен само чрез терор. За гарантиране сигурността на Съветската република е необходимо класовите врагове да бъдат изолирани в концентрационни лагери..., да бъдат разстреляни всички лица, имащи отношение към белогвардейски организации, към заговори и метежи... Да бъдат публикувани имената на разстреляните и причините за прилагането на тази мярка.”

Хитлеристите ще започнат да градят своите концлагери 15 години след др. Ленин. През 1920-1922 г. в Русия броят на убитите цивилни граждани надхвърля два милиона души. Без да се броят десетките хиляди разстреляни в Крим и Източен Сибир, както и хилядите военни моряци, избити от Червената армия след въстанието в Кронщад. И стотиците хиляди селяни, разстрелвани със самолети и тровени с бойни газове от „прославения” маршал Тухачевски през 1921-1922 г.

На Балканите най-старателните ленинци също не изостават

След скромните победи на „антифашистката” съпротива, се разгръщат през 1944-1946 г. България става единствената страна, която след края на Втората световна дава три пъти повече жертви, отколкото в бойните действия срещу хитлеристкия вермахт. Световен рекорд! Защото организаторите и вдъхновителите на процеса прилагат уроците на вождовете на световния пролетариат: Сталин и Димитров.

Месомелачката се върти и през периода на „мирен възход”. Усилва оборотите си в Белене, Скравена, Ловеч. Смила храбрите горяни, отказали да преклонят глави пред сатърите на лев-главинчевци, антон-юговци и тям подобни чудовища. Троши костите на хиляди селски труженици, не пожелали да харижат земята и добитъка си на червените колхози.

Но какво общо имат тези исторически факти с днешния живот? Ами най-непосредствено. Защото в България все още

управлява същата политическа Коза ностра,

която 27 години оглавява и насочва „мирния” преход. Защото гражданската война на една болшевишка партия срещу българския народ продължава. Въпреки смяната на името й през 1990 г. Въпреки постоянните промени в названието на ръководния й орган. Така сменя позивните си шпионска радиостанция, криеща се от радиопрехващачите на армията, върху чиято територия действа.

Нищо лично. Сухата статистика твърди, че досега „само” 107 сътрудници на ДС са строили нова България като министри и зам.-министри. Излиза, че не гласоподавателят, демократично избраният български политик и информираното гражданско общество управляват страната ни от 1990 г. насам. А отново БКП чрез щита и меча си Държавна сигурност. Момците с „хладен ум, чисти ръце и горещо сърце” в кратки срокове сбъдват завета на онзи техен генерал, който се самоубива пред паметника на шумкарите в родното село. Веднага след 10 ноември 1989 г. ветеранът-чекист заявил пред ръководния състав на ДС: „Досега партията управляваше чрез Държавна сигурност. Сега ДС ще управлява сама”.

„ДС е Биг брадър. Тя е не само Биг брадър. Тя е като питона, който убива своята жертва. Той се увива плътно и стяга. В момента, в който жертвата изпусне въздух, стяга по-силно. ДС е била в състояние да удуши когото си поиска по тази схема. Макар не физически. Ако се водите на отчет по ДС, не можете да заемете доста приятни длъжности. Е, чистачка ще работите навсякъде... Омаловажаването на ДС в нашия живот е не безотговорно, а вид морално престъпление”, казва д-р Валери Кацунов като член на Комисията за досиетата. Няма да го чуете в най-гледаните предавания. Там глаголстват волгинци, андрей-райчевци и хиляди нейни верни чеда.

Все още никой сериозно не оспорва факта, че 27 години след началото на промяната най-голямата парламентарна група в Народното събрание продължава да бъде 

групата на Държавна сигурност

Независимо от формалното мнозинство на формално управляващата партия или коалиция.

От вицепрезидента Атанас Семерджиев с нежния псевдоним „Славейче“, през първия български космонавт, през петима министри и шестима заместник-министри на отбраната, през неизвестен брой генерали, до 60 % от офицерите в администрацията на президента са сътрудничили на ДС. Най-често на Трето управление, рядко споменаваното ВКР (военно контраразузнаване). През последните 22 години в президентската администрация работят общо 21 сътрудници на комунистическите тайни служби. Рекордните 11 от тях са при Георги Първанов. Свитата от ченгета прави (п)резидента.

През 1992-1994 г. в Италия в операция „Чисти ръце”, ръководена от прокурора Антонио ди Пиетро, са арестувани 150 депутати, трима премиери, около 20 министри и друга политическа сган. От общо 3 000 разследвани 75 % попадат в затвора. Ех, нямаме си Антонио ди Пиетро. Не опитаха да се мерят с ръста му нито внучето на др. Борис Велчев, нито сегашният исполин на юридическата мисъл.

Затова днес България е страната с:

- най-ниските заплати и пенсии в Европа;

- най-корумпирана бизнес, икономическа и политическа среда;

- най-неефективна съдебна система;

- най-много милиционери на глава от населението;

- най-страшен демографски срив;

- най-голям брой инсулти и инфаркти ;

- най-непрозрачни и подкупни медии.

Осмо десетилетие България преживява хуманитарна катастрофа. Сигурно защото е единствената държава, управлявана от шестима съветски граждани: Васил Коларов, Георги Димитров, Вълко Червенков, Гриша Филипов, Андрей Луканов и Сергей Станишев. В оценките на сериозни политолози тя все още се намира между бандитска и провалена държава.

Докато това е така, за страната ни с доста висока степен на достоверност ще важи изразът: “Ако всеки можеше да избира къде да се роди, някои страни щяха да останат безлюдни”.

Ако обществото и държавата не се избавят от призраците на най-опасната политическа организация в 1 400-годишната ни история – БКП-БСП и ударния й отряд ДС, ние, злощастните аборигени, ще останем 

заложник на комунистическото минало несвършващо

Заложник на генетично модифицирани мутанти на партията-масов убиец.

На стокхолмския синдром, развит у мнозина през последните 72 години.

Ще се въртим в цикъла „БСП на власт – национална катастрофа – БСП в градивна опозиция”.

Ще седим полупияни на сватбарската маса между роднина, милиционер и ченге.

Все така ще се лутаме в лабиринта на активни мероприятия и масови психози. И периодично ще се сблъскваме с огнедишащата паст на червения Минотавър.

Който милостиво ще ни отхапва по някой крайник.