Изготвен е списък на хора, които трябва да бъдат убити, в който влиза и Христо Луков. Заповедтта е предадена от секретаря на окръжния комитет на БКП в София Методи Шаторов на ръководителя на терористичните групи в града Славчо Радомирски, който възлага убийството на Луков на Иван Бураджиев и Виолета Якова.
Вечерта на 13 февруари 1943 година Бураджиев и Якова причакват Христо Луков пред кино „Роял“, след което го проследяват до дома му на улица „Артилерийска“ №1, търсейки удобен момент за нападението. Това става едва когато той влиза в къщата си. Бураджиев стреля по Луков от близко разстояние и го ранява, но той се опитва да окаже съпротива, отстъпвайки навътре в къщата. Якова влиза след двамата и прострелва Луков в сърцето пред очите на дъщеря му, след което убийците избягват през съседния двор.
Луков участва във войните за национално обединение 1912 - 1918 г., а после и във всички бойни действия в Първата световна война.
Легенда го сочи като героя за спасяването на град Кюстендил от окупация и анексиране към Сърбия в края на Първата световна война, когато на 28 септемрви 1918 г., останал на позицията напълно сам с четири оръдия и няколко местни овчари и козари, които му подават снарядите, открива огън по настъпващите между Царев връх и Калин камък сръбски войски, с което спира настъплението им към българските окопи, опразнени от участващите във Владайското въстание войници.
След войните е командир на Четвърти артилерийски полк, началник на Артилерийската стрелкова школа .
От 23 ноември 1935 г. до 4 януари 1938 г. Христо Луков е министър на войната в правителството на Георги Кьосеиванов. Като министър извършва разформироването на Военния съюз през март 1936 г. и възстановяването на силно намалената от Ньойския договор Българска армия, цялостната реорганизация, превъоръжаване и модернизация, което му спечелва много привърженици.
От 1932 г. до смъртта си е лидер на силния Съюз на българските национални легиони, който е възприеман като масова крайно дясна опозиция на правителството на Богдан Филов. Пред легионерите Луков подчертава, „че България има свой път и ние ще се ръководим само от нашите интереси“.
Опелото на ген. Христо Луков е извършено в храма на Военното училище, поради опасения от нови атентати. Погребан е в централните софийски гробища, недалеч от Стефан Стамболов.
Още от На всеки километър
80 години от изгонването на царското семейство от България
Експулсирането беше брутално, макар и маскирано като заминаване с влак, спомня си Симеон Сакскобурготски
Александър I Батенберг - Съединител – князът, който със Съединението избра България и плати с короната си
Само няколко месеца по-късно, на 9 август 1886 г., група офицери извършват преврат и принуждават княза да абдикира
102 години от смъртта на Тодор Александров: Репортажи на западната преса за легендарния войвода
Памет за учителя, който запалва волята за борба в по-младите поколения, за дипломата, който представя българската кауза из европейските столици, за последния цар на планините