Янко Гочев
Цар Борис III и княз Кирил Преславски на официалната трибуна по време на големия военен парад за деня на храбростта, организиран от военния министър генерал Христо Луков на 6 май 1936 г.
Горе са застанали ветераните заслужили генерали. Седнал е ''патриархът на българската войска'' генерал Данаил Николаев. Вдясно от него също седнал е генерал Стилиян Ковачев. До тях са още генерал Никола Жеков, генерал Васил Кутинчев и генерал Никола Иванов.
Иначе този парад освен с разкошно украсената си трибуна и фасада на сградата на Народното събрание е първият от запомнящите се за десетилетия ''Лукови паради''- символ на възраждащата се българска военна мощ, две години преди официалната отмяна на военните ограничения по Ньойския договор чрез Солунската спогодба от 31 юли 1938 г.
След парада военният министър генерал Хр. Луков прави официалното обръщение пред чуждестранните военни аташета. В списание ''Народна отбрана“, брой 1803 (1936 ) е записано нейното съдържание:
''След бляскавия парад по случай най-чествания и любим на българския народ празник на ордена за храброст - празник на най-възвишената военна добродетел, на който присъстваха всички чуждестранни дипломатически представители и военни аташета, г. Министъра на войната генерал-майор Луков на 6 т. м. даде на последните традиционната за случая вечеря в Царския салон на Офицерското събрание.
На вечерята присъстваха военните аташета на Англия, Франция, Германия, Съединените Щати, Италия, Югославия, Унгария, Чехословакия, Гърция, Румъния, Турция и Началник щаба на армията генерал-лейтенант Георгиев, представителя на Н. В. Царя, полковник Вариклечков, генерал-майор Златанов, генерал-майор Даскалов, полковник Лукаш и др.
На тази вечеря г. Министъра на войната отправи към военните аташета следните думи:
„Господа,
Днес имахте случая да присъствате на парада на една млада войска. Присъствахте на един от обичайните на стара Европа пролетни паради.
За нас пролетния парад съвпада с една дата, в която българския народ по стара традиция чества
храбростта - най-висшата военна добродетел
Ето и нашата войска.
Днес тя се представи пред своя Цар и пред народа си. Представи се и пред Вас със своето желание да задоволи своя Върховен Вожд. Уверен съм, че в това сърдечно желание на нашия войник, Вие не сте съзряли нито омраза, нито заплаха към някого. Такива чувства липсват и на всеки друг войник, когато се представя пред народа си.
Впрочем, войнишките сърца тъй много си приличат. Еднаквото възпитание и възвишените стимули на военната служба правят, щото на международна почва у войниците да съществува по-голяма търпимост и сърдечност, отколкото у другите граждани.
Надявам се, днешното наше скромно тържество е отразило във Вашите сърца именно такива чувства.
Като пожелавам преуспяване на войските, които представлявате, вдигам чашата си за здравето на вашите Държавни глави и за техните народи.“
На думите на г. Министъра, отговори доайенът на военните аташета, италианският подполковник А. де Ботини:
„Ваше Превъзходителство, Господа,
Като доайен на постоянно пребиваващите в София военни аташета, щастлив съм, че мога много искрено да отблагодаря за любезните думи, които благоволихте да отправите към армиите, които ние имаме честта да представляваме пред Правителството на Негово Величество Царя на българите.
Държа да Ви уверя, че отличния парад, на който Вие така любезно ни поканихте тази сутрин, ще остане отпечатан в нашите най-добри спомени.
Празникът на храбростта - най-висшата военна добродетел, намира най-искрен отзвук сред всички войници на всички армии. Ние чувстваме тази вечер още един път, в тази толкова приятна среща, всичката му сила и сърдечност.
Отправяйки най-добри пожелания за преуспяването на българския народ и на неговата храбра армия, ние вдигаме чашите си за здравето на Негово Величество Царя на българите и за Царския дом! ''
Още от На всеки километър
Преди 35 години 100 000 души излязоха на първия свободен митинг
Организирането му е обръждано от определен кръг участници в дома на Анжел Вагенщайн, режисьор и член на БКП преди 9 септември 1944 г.
С манипулативен референдум кметът на Казанлък Галина Стоянова иска да изпере престъпния комунизъм
Видната русофилка Галина Стоянова никога до сега не е почела жертвите на тоталитарния комунистически режим в България
80 години от бомбардировките над София, разрушили голямата книжарница на Чипеви
През декември 1944 си отива и Т. Ф. Чипев, основателят-патриарх на книгоиздателството.