Турските въздушни нападения срещу Кюрдската работническа партия /ПКК/ предизвикаха кървав отговор от кюрдска страна. Твърди се, че Америка е одобрила ударите, които подновиха конфликта и Патрик Кокбърн твърди, че САЩ може би са допуснали най-голямата си грешка от нахлуването в Ирак.

Кюрдските партизани убиха двама турски войници от засада в Югоизточна Турция, а силите за сигурност на Анкара и кюрдските милиции подновиха боевете помежду си и така сложиха край на двегодишното примирие. Нападението бе извършено след засилени бомбардировки на турската авиация срещу ПКК в планината Кандил в Северен Ирак, пише Патрик Кокбърн във в. "Индипендънт".

Като знак, че ПКК е подновила военните си операции срещу правителството в Анкара, турски военен автомобил, движещ се по шосе близо до Диарбекир - най-големия кюрдски град, бе атакуван с бомби и обстрелван с автоматично оръжие, съобщи турската армия. Четири души са пострадали.

Въпросното нападение бе извършено в отговор на интензивния турски въздушен обстрел на бази на ПКК в планината Кандил в Северен Ирак в събота - явно част от нова турска офанзива срещу терористични организации, за която бе заявено, че е насочена и срещу "Ислямската държава в Ирак и Леванта" 

Но това става, когато САЩ бяха обвинени от кюрдите, че толерират подновената кампания на турското правителство срещу кюрдското малцинство в замяна на разрешение американски самолети да използват за пръв път срещу джихадистите от ИДИЛ турската авиобаза Инджирлик.

"Американците не са си направили много умно сметката", каза Камран Карадаги, иракски коментатор от кюрдски произход и бивш шеф на канцеларията на иракския президент Джалал Талабани. "Може би са преценили, че щом Турция е на тяхна страна, кюрдите не са им нужни".

САЩ отричат да са давали зелена светлина за турските нападения срещу ПКК, за да получат достъп до турските авиобази, както и да са свързани по какъвто и да било начин с турските действия срещу бойците и доброволците на ИДИЛ, които преди това можеха да се придвижват относително свободно през над 900-километровата граница със Сирия.

Но на каквото и да се е надявала Америка, първоначалните индикации са, че турското правителство може да е по-заинтересовано да тръгне срещу кюрдите в Турция, Сирия и Ирак, отколкото да напада ИДИЛ. Анкара вече заяви, че смята както ПКК, така и "Ислямска държава" за "терористи".

Междувременно турската полиция засили репресиите срещу всякакви форми на инакомислие - използвайки водни оръдия срещу всички - от активисти до членове на неортодоксалната шиитска религиозна група на алевитите, наброяваща няколко милиона души и твърдяща, че е дискриминирана. През уикенда бяха задържани хиляда души, които демонстрираха в Анкара за мир. Твърди се, че при ареста използвали особено стегнати и болезнени пластмасови белезници ("свински опашки").

В резултат може да се окаже, че САЩ са спомогнали да се дестабилизира Турция, като са я въвлекли във войната в Ирак и Сирия, но без това да ги приближи особено до победа над ИДИЛ в двете страни. Ако е така, значи Америка е допуснала най-голямата си грешка в Близкия изток, откакто нахлу в Ирак през 2003 г., смятайки, че може да свали от власт Саддам Хюсеин и да го замени с проамериканско правителство.

През последните две години обстановката в Турция ставаше все по-нестабилна и съпроводена с насилие. Президентът Реджеп Таип Ердоган се опита да заздрави властта си, макар че неговата Партия на справедливостта и развитието загуби мнозинството си на парламентарните избори миналия месец.

Едно от възможните тълкувания на предприетата от турското правителство офанзива срещу ИДИЛ, ПКК и други опозиционни организации е, че държавният глава възнамерява да спечели новите избори, каквито мнозина очакват да има по-късно тази година, ако междувременно не се състави управляваща коалиция. После той ще се опита да спечели мнозинство, яхвайки вълната от антикюрдски и антитерористичен национализъм, подклаждан от отвращението от нападенията на ПКК и ИДИЛ.

Проблемът на Америка е, че най-ефективният й съюзник срещу "Ислямска държава" досега беше Партията на демократичния съюз - управляваща политическа партия на 2,2-та милиона сирийски кюрди, съсредоточени в три анклава малко по на юг от границата с Турция. Тази партия и паравоенните й формирования, известни като Сили за защита на народа, са сирийското крило на ПКК. Подпомагани от миналата година от американските въздушни удари, те разбираха обсадата на ИДИЛ около град Кобане и удържаха още няколко победи срещу джихадистката групировка, включително превзеха важния граничен пункт Тал Абияд.

Макар да са се съюзили с кюрдите в Сирия, в същото време САЩ заклеймяват тяхната организация майка - ПКК, наричайки я "терористична организация". Говорителят на Белия дом Бен Роудс каза:

"САЩ, разбира се, изрично признават ПКК за терористична организация. Следователно Турция има право да предприеме действия срещу терористични цели".

Той не добави, че САЩ предоставят на турското разузнаване сведения за базите на ПКК в Ирак от 2007 г.

Това е особено макиавелистка форма на "реалполитик", защото представителите на Силите за защита на народа в много от случаите са придобили бойния си опит в редиците на ПКК, биейки се срещу турците, което обяснява защо те имаха по-голям успех в битката срещу ИДИЛ от другите групи.

Всъщност "Ислямска държава" може да спечели от американската смяна на съюзниците, защото бойците на Силите за защита на народа в Сирия сега ще започнат отново да воюват с турската армия.

Омар Шейхмус, дългогодишен лидер на сирийските кюрди, живеещ в чужбина, смята, че що се отнася до борбата с ИДИЛ, "общо взето за американците участието на Турция може да се окаже по-важно, отколкото това на кюрдите".

Не е ясно обаче колко сериозен ще се окаже ангажиментът на Турция срещу "Ислямска държава" в Сирия. Анкара заявява, че иска да установи буферна зона западно от Кобане, която да е прочистена от бойци на групировката. Но същевременно вицепремиерът Бюлент Арънч каза през уикенда, че Турция "не мисли" да изпраща сухопътни части.

Турските власти арестуват активисти на ИДИЛ, много от които, както отбелязват турски опозиционни партии, преди са живеели необезпокоявани от турските сили за сигурност. Смятаният за лидер на "Ислямска държава" в Турция Халис Баянджук бе задържан точно както и преди година - скоро след това бе освободен, а после в затвора влязоха полицаите, които го бяха арестували. Промяната на американския курс - към Турция и срещу кюрдите - може да се отрази и на регионалния баланс на силите.

САЩ несъмнено ще могат да засилят офанзивата си от въздуха срещу ИДИЛ и ще са в състояние да държат повече самолети в небето над самопровъзгласилия се халифат, защото базата Инджирлик е само на около 100 км от границата със Сирия. От друга страна, около 400 американски въздушни удара не попречиха на "Ислямска държава" на 17 май да превземе Рамади, столицата на иракската провинция Анбар.

Новото турско-американско сближаване може да има и други последици.

Една от причините за действията на Турция бе, че на Анкара не й харесваше, че сирийските кюрди са се превърнали в предпочитания съюзник на САЩ. В турската столица освен това бяха обезпокоени, че американско-иранското споразумение по ядрения въпрос крие заплахата Техеран да измести по важност Анкара в сметките на Вашингтон.

Вероятно Америка ще толерира турските действия срещу ПКК в Кандук и Турция, но ще блокира всякакви опити на турската армия да влезе в кюрдския анклав в Североизточна Сирия. Междувременно обаче ПКК може да потърси подкрепа от Иран и от сирийското правителство, с което преди бе в близки отношения.