На този ден през 1989 г. започна поврат в Българската история. Но този поврат се заформи седем години преди това . На същата дата през 1982 г. почина Генералния секретар на КПСС, председателя на президиума на Върховния съвет на СССР и главнокомандващ на Червената Армия Маршал Леонит Илич БРЕЖНЕВ. В събота станаха 30 години откакто той почина. Неговата смърт бе началото на края.

Какви асоциации събужда тази дата, положителни или отрицателни? Дали стана по – зле или по – добре ? Никой не може да даде  еднозначен отговор. Защо е така?

С отдалечаването на това време може да се правят по-обективни заключения. Но проблемът е в поколенията, родени след 1980 г. Те не знаят и не искат да знаят какво се е случило. Те искат добър живот, малко работа, много пари и положителни емоции и забавления. За това си позволявам нахалството да осветля колкото мога този момент.

23 години е много дълъг период. Това е средната  продължителност на живот в преобладаващата част от Африка, Азия и Латинска Америка. Както е тръгнало може да стане и в България. От 10 ноември 1989 г. измина толкова време. Въпросът какво стана тогава, е елементарен. Заработи един от основните закони на отречения от философите днес диалектически материализъм  „Количествените натрупвания водят до качествени изменения”. Срина се системата. Сакралната дата стана гранична линия на действие на този закон. Натрупаната и умножена човешка глупост, алчност, лакомия, себелюбие и егоизъм прераства в експлозивна промяна. С други думи, провали се тоталитарната държава. Не знам защо някои велики български умове считат, че тоталитарната държава е само тази, дошла на власт след 09.09.1944 г.

Тоталитарна /разбирайте еднолична/ власт в България има още от възкачването на Княз Александър І Батенберг. Неговият режим на „ПЪЛНОМОЩИЯТА” е форма на еднолична управление. После ДО КОРОНАЦИЯТА НА Фердинанд І, а и малко след това  Стамболов коли и беси в буквалния смисъл. След падането на Стамболов от власт, идва времето на малко покой и демокрация.

Но от 1913 г. при Втората Балканска война и Фердинанд става едноличен властелин до октомври 1918 г. , когато е изгонен  ненормалният монарх.  Идва малко покой до 1920 г. Тогава пристига друг самовлюбен гений, народният трибун Александър Стамболийски, създал земеделската абсолютна власт. През  есента на 1922 г. е погромът на опозицията, а на следващата година фалшифицираните избори гарантират над 90% изборен успех на БЗНС.  

Следва деветоюнският преврат от 1923 г., наложил друг  тоталитарен режим на професора по икономика Александър Цанков. Този режим е жесток, но след атентата от 16 април 1925 г. в черквата „Света Неделя” става кървав. След 1926 г. малко покой.

Преврата от 19 май 1934 г. дава начало на нов тоталитарен период на държавно управление. Тогава се суспендира конституцията и се забраняват политическите партии. Това продължава до   10.11.1989 г., когато управлява само една партия и нейните сателити.

Дали са радетели на „Обновата” /така обявява нов курс в България превратаджиите от 19. май/, дали са монархофашисти или комунисти - няма значение. Държавното управление е тоталитарно. За голяма съжаление този период се характеризира в началото с потъпкване на политическите права, а в последствие  и с намеса в икономиката, което става при засилващата се опозиция, а на определени моменти и с много кръв и хиляди жертви.

Какви са белезите на политическото понятие „Тоталитаризъм”. Липса в обществото  на диалог, еднолично управление, подчинение на приумиците на един индивид. Унищожаване на конкуренцията и опозицията. Никаква обективност. Всичко се подчинява на политиката, а впоследствие - и на икономиката, от приумицата на един властелин. Дори и просветените монархии, когато са еднолични, водят до упадък и бедност на обществото.

Какво всъщност  става? Пълен волунтаризъм, липса на социален диалог, липса на критичност, липса на опозиция, липса на опонент и накрая, липса на коректив.

Утвърждаването на упадъчен модел в България започва след 1956 г.  Преди тази дата тоталитаризмът е бил само политически, след това става  икономически и социален. 

През същата година на Априлския пленум на ЦК на БКП под диктовката на Т. Живков се обявява ръководната роля на ПАРТИЯТА. През месец ноември 1962 г. на VІІІ конгрес на БКП този принцип става ръководен, след пълното задушаване на всякаква критика  и опозиция. През 1971г. с Тодор Живковата конституция, в чл. 1, е обявена пълната доминация на БКП.

От 1947 г., когато един узурпатор овладява ръководството на партията, той взима цялата власт в страната. А последното величие се стремеше да създаде социалистическа монархия. Идеята му беше негови роднини да го унаследят.

Но едноличният режим издига в свое подчинение себеподобни по мисъл и съждение. Значи и тук няма опозиция. Греши се колективно. Няма кой да посочи обективната действителност. Започва падение на управление, падение на системата, катастрофа на икономиката и обществото.

Дали обаче обществото е приемало това безучастно? Едва ли! Но българинът е колаборационист, той върви със силния. Той си отмъщава когато това може да стане безнаказано.

Уроците на историята за съпротива срещу Абсолютизма  са следните.

Не се увенчава с успех Русенския бунт от 1886 г. Септемврийското въстание от 1923 г. е удавено в кръв. То е било насочено в общи линии срещу деветоюнските превратаджии. Следват чети на противници на режима, безсмислен и жесток атентат на 16 април 1925 г., отнел живота на почти 200 души в катедралния храм „Света Неделя”.

 Малко по късно се явяват  чети, сражаващи се с официалното власт. От 22.06.1941 г. започва въоръжена съпротива и партизанско движение.. От това жертвите и за двете страни са около 80 хиляди за 60 години.  След 1964 г.  противостоенето се изрази в демографски срив. В България спряха да раждат.

Но при Демокрацията този проблем се задълбочи. През 1989год с 8 900 000 души население България сага я има я няма 7 300 000 живи Българи. В това число  между милион и милион и половина емигрираха  в чужбина.

Но да се върнем на последния едноличен режим.  Да погледнем фактите. След 1964 г., с падането от власт на Н. С. Хрушчов в СССР започва нов етап в развитието на българския политически и стопански живот. До този момент великият брат си искаше парите за всичко продадено на България до стотинка. За това и през януари 1963 г. държавата фалира. Дните на глупостта в България ни се струваше, че са преброени. Но не стана. Самовлюбеният Л .И Брежнев, новият властелин в Москва, реши по негови си правила, че Тодор Живков му е удобен и го остави. За отплата до 1982 г. започна едно огромно подлизурство.  То не беше геройство на НРБългария, то не беше геройство на социалистическия труд, то не бяха дунанми и целуване уста в уста. Благодарение на тази гениална политика СССР биваше оскубван годишно от България за около три милиарда долара.  Но кранчето секна и се оказа, че всяко нещо си има цена. По думите на бившето величие Петър Младенов, разходите по вноса превишаваха приходите от износа на страната за една година. По данни на статистиката, размерът на изплатените дотации само за 1989 г. надвишаваха 9 милиарда лева. Това беше икономически и политически фалит.

Имаше ли съпротива? Да, но много слаба. Смешно е, че се опитват да определят наследницата на Живков - Людмила, за дисидент. Смешно и гротескно. Да, тя направи нещо. Отвори България за света . Организира построяването на няколко блока за културтрегери в квартала на дъновистите в София. Наложи изграждането на НДК, галерията за чуждестранно изкуство и комплекса от камбани „Знаме на мира”. Но това не реши основните социални и икономически проблеми в България. Остана липсата на обективност и смисленост в политиката на БКП.

Хитреците, тарикати и мушмороците от силните на деня решиха да превърнат недостатъка в предимство. Излезе им късмета с генералния секретар  на КПСС  другаря  М. С. Горбачов в СССР. Той не се интересуваше от народа. Народа за него беше тор. И за неговите последователи в България народа беше тор. Започващите глад и мизерия в страната им даде възможност под формата на „перестройка” след 10.11.1989 г. да започнат „криминална революция” . Започна разграбването на събираното с години национално богатство.

Новите управници след великата дата решиха, че трябва да станат добри капиталисти. Целта беше да доунищожат работещото, за да го добият на безценица.

В началото на прехода 1991 г. експроприираха собствените средства на промишлените предприятия и ги задължиха да попълнят липсата на пари с банкови кредити. После освободиха цената на парите /лихвата/, която надмина 16% месечно за някои кредити. И за капак - забраниха да променят цената на наличните запаси. Заради ниските цени никой не продаваше, а ние се подреждахме сутрин рано да купим по 3 кисели млека. За бензин и други неща няма смисъл да говоря.

Със закон ликвидираха ТКЗС, които се явяваха доброволни кооперации и тяхното разтуряне  следваше да стане с демократични, а не с насилствени механизми.

Единствената полза от процесите след 10.11.1989 г. е възможността за свободно изразяване на мнение  и говорене без страх. Модерните технологии обаче ще изиграят лоша шега на Управляващите. Във Фейсбук започна да се канализира народната недоволство. Вече има масови прояви на манифестирано несъгласие без намеса на политическите сили. На тях вече никой не им вярва.

Демокрацията се оказа едно много скъпо удоволствие. Който има пари може да си напазарува депутати и да организира дирижирано право на свободна воля.

Всичко това доведе до регрес в развитието на страната. Ние изчезваме. България до двадесет години ще се заличи от картата на Европа.

Дано се събудим и станем малко патриоти! Да търсим сметка на грабителите и си оправим икономиката и държавата!  Иначе ще се натрупат отново негативни събития и ще последва нов експлозивен качествен скок.