Д-р Любомир Канов
Така в комунистическата държава мъжете трябваше да бъдат униформени и наведени раболепно пред партийните вождове
Д-р Любомир КановФейсбук ме пита: Какво ми е на ума?
И аз прилежно докладвам.
Докладвам спомени.
Спомням си за времето, когато бях принуден да живея като остриган, въпреки че всъщност имах достатъчно коса. Тогава, преди много години, да бъдеш остриган нула номер (така се казваше), не беше никак модно, а беше даже някакси позорно. От деца в училище, а впоследствие и в казармата ни заставяха да се стрижем нула номер. Това беше начин да ни унизят, да ни лишат от индивидуалност и да ни прогонят и от най-мъничката последна крепост на личен избор-правото да имаме коса. Така комунистическата държава се опитваше да ни сведе до един общ знаменател - до общество, където мъжете са остригани до голо, където са принудени да бъдат униформени и
наведени раболепно пред партийните вождове,
подобно на жителите на днешна Северна Корея. Всъщност, разликите в тогавашните комунистически общества бяха минимални. А ние тогава толкова много обичахме Бийтълс, тяхната музика и техните дълги коси, означаващи за нас - Свобода!
На моят първи Студентски празник като студент по Медицина, се появих остриган. Малко преди да се “уволня” от казармата, бях пратен в ареста, защото без малко не се сбих с един офицер, защото по време на един турнир по шах между войници и офицери, той се опита да “илинджува”, тоест да върне ход с цел да спечели и аз го вдигнах за яката и му казах, с цялата си наивна младежка ярост- “Ти защо лъжеш, бе!”
След десетдневният арест, току-що присъединил се към студентският “поток” на Факултета по Медицина, аз имах все още оскъдно поникнала коса и разбира се, както неизбежно се случва, бях успял скоростно да се влюбя в най-красивата ни тогава състудентка. На Студентският ни празник на 8-ми декември, естествено, аз пеех Гаудеамус игитур, греейки с остриганата ливада на младежкия си череп подобно на единствения австралопитек между състудентите си. По незнайни и, както се оказа, провиденциални причини, този празник се състоя в Съдебната Палата. Украсената с барелефи, образи и стъклописи от бащата на Джони Пенков - художникът Иван Пенков - със строгите призиви за справедливост и законност изписани по стените със стария правопис - Съдебната Палата приюти нашият
първи студентски празник. На сцената пя тогава за първи път Бисер Киров с екстравагантна шапка с периферия, където моята остригана глава се очертаваше като шамандура сред пеещите и танцуващи студенти. Аз кавалерствах на своята състудентка, в нейният фантастичен танц на красивата пеперуда, току-що излетяла от какавидата на своето детство и упоена от своята красота, танцуваща около мен, без да ме забелязва. След този празник ми порасна коса, разбира се, но пеперудата отлетя нанякъде, нашата или по-точно моята любов си остана несбъдната, а общо взето всички ние се превърнахме в лекари.
Тринадесет години по-късно, аз отново влезнах в същата тази Съдебна Палата. Този път пак бях
остриган нула номер, но в килиите на ДС
Всъщност бях остриган даже преди да бях съден. А обвинението беше, че съм контра-революционер. Понеже ненавиждах комунизма, бях арестуван и обвинен именно за това, че го ненавиждам. Трябвало било да го обичам. Език на омразата, би казал някой наш съвременник. По-скоро бях си позволил да споделя с приятели онова, което беше очевидно за уродливия свят, в който бяхме принудени да съществуваме. Бях си позволил да споделя истината. По коридорите на Съдебната Палата бях доведен до залата, където комунистите раздаваха присъдите в таен процес, с ръцете отзад, в дочените затворнически дрехи, остриган и с гумени арестантски галоши. Бях отново супермоден, от съвременна гледна точка, разбира се. Разликата беше само тази, че в слепоочията ми след 60 дневното следствие се бяха появили първите бели коси. Откъде да знае човек, че онова остригване, което изглеждаше някога толкова унизително и целеше да унизи оногова, който настояваше да има коса като израз на свободна воля, един ден ще се превърне в доброволна и заразителна мода?
А за мен лично въпросът с косата вече постепенно отпада.
Such is life...
Още от На всеки километър
Преди 35 години 100 000 души излязоха на първия свободен митинг
Организирането му е обръждано от определен кръг участници в дома на Анжел Вагенщайн, режисьор и член на БКП преди 9 септември 1944 г.
С манипулативен референдум кметът на Казанлък Галина Стоянова иска да изпере престъпния комунизъм
Видната русофилка Галина Стоянова никога до сега не е почела жертвите на тоталитарния комунистически режим в България
80 години от бомбардировките над София, разрушили голямата книжарница на Чипеви
През декември 1944 си отива и Т. Ф. Чипев, основателят-патриарх на книгоиздателството.