Една от най-славните победи на младата българска армия е превземането на 11 март 1913 г. на Одринската крепост (виж галерия снимки). То е част от стратегическия замисъл на Висшето военно командване на българската войска. Одрин е и „ябълка на раздора“ при преговорите по време на примирието (20 ноември 1912 – 21 януари 1913 г.) и при подписването на Лондонския мирен договор (17 май 1913 г.). Заради приноса на Одринската операция във военното изкуство тя и днес се изучава във всички военни академии.
Крепостта е създадена под ръководството на германски инженери и е считана за едно от най-добрите и
най-големите отбранителни съоръжения в Османската империя
Отбранителната линия включва три укрепени позиции. Първата е на 9-11 км. от града, а втората и третата са на 1-3 км от града. Крепостта се брани от 65 000 турски бойци и офицери, 524 оръдия и 20 тежки картечници. На тях българското командване противопоставя 120 000 български войници и офицери.
Главният укрепен пояс на крепостта се състои от 26 каменни форта, отстоящи на няколко километра един от друг. А между тях са разположени артилерийски позиции, преградни ровове и вълчи ями.
Българските летци първи в световната история на военното изкуство се сещат да използват самолета като бойно средство, а именно за въздушни бомбардировки!!!
Около Одрин са разположени 1300 български оръдия.
След 6-месечна обсада,
на 11 март е заповядано нападението на крепостта да започне с артилерийски обстрел. Ураганният артилерийски огън се открива в 13 ч. и продължава докъм 23 ч.- близо 10 часа без прекъсване!!! Българската артилерия не замлъква до победата. Целта е да се прикрие атаката на българската пехота. Героичното настъпление принуждава турският гарнизон да капитулира на 13 март.
Плененият главнокомандващ Шукри паша предава сабята си на българските командващи с думите: "Храбростта на българската армия е безподобна...на вашата армия никаква крепост не може да противостои..." В същото време българският трицвет се развява върху джамията "Султан Селим."
Още от На всеки километър
Радев и Йотова мишкуват пред Кремъл, забравят трагичната съдба на блестящи български войни
Капитан Георги Радков и капитан I ранг Валентин Паспалеев не са имали и най-малко колебание, за да се изправят срещу враговете на България
Преди 92 години: Владо Черноземски ликвидира в Марсилия палача на българите в Македония
От днешна гледна точка, извършеното от Владо Черноземски би било осъдително, но от дистанцията на времето този случай не може да бъде разглеждан едностранчиво
Помнете Анна Политковская!
20 години от убийството й - тя беше необикновено явление в руското общество, за нея истината беше не просто професионален приоритет, а въпрос на лична съвест и гражданска отговорност.