Реформите реално почват в икономиката след правителството на Иван Костов 97-а година. За това забавяне ние си плащаме цената
Политологът Димитър Ганев представя книгата си "Пътят към Конституцията". Според автора това е опит за обективен прочит на събитията, без емоцията на годините от началото на Прехода и субективизма, който привнасят съвременниците на определени събития. Ганев не е работил по спомени на участници в процеса, а е ползвал първични текстове като стенограмите от Кръглата маса.
България тръгва по уникален път – от всички страни в Централна и Източна Европа, към нова Конституция:
"В последните, да кажем, 15 години голяма част от авторите, които са засягали и са изследвали този период, дали са били преки участници в тези събития, дали пък са имали своите симпатии, дали пък са платили социалната цена на прехода – малко или много има особен субективизъм в техните изтървания, въпреки изключително качествените текстове, които са писани в този период. Аз съм роден 1986 година и най-малкото не познавам нито един от тези политици. Моето поколение като първото поколение, което не е социализирано в първите години на прехода – мой дълг е, наш дълг е да погледнем вече на този период с по хладен политически анализ".
През 1989 започват два прехода – политически и икономически, посочи Ганев и открои дефицитите на процеса през погледа на изследователя:
"Това, за което става дума на Кръглата маса, ако проследите стенограмите на кръглата маса, а и дискусиите във Великото народно събрание – там не става дума за втория преход въобще, а това е огромен дефицит, защото това забавя нашите реформи с близо десетилетие. Реформите реално почват в икономиката след правителството на Иван Костов 97-а година. За това забавяне ние си плащаме цената".
Димитър Ганев е доктор по политология. Роден е на 15 октомври 1986 г. във Варна. Книгата „Пътят към конституцията" стъпва на дисертационния му труд, който защитава през ноември 2016 година. През периода 2011-2016 година работи като политолог в социологическата агенция „Галъп интернешънъл". От юни 2016-а е съосновател на изследователски център „Тренд".
България тръгва по уникален път – от всички страни в Централна и Източна Европа, към нова Конституция:
"В последните, да кажем, 15 години голяма част от авторите, които са засягали и са изследвали този период, дали са били преки участници в тези събития, дали пък са имали своите симпатии, дали пък са платили социалната цена на прехода – малко или много има особен субективизъм в техните изтървания, въпреки изключително качествените текстове, които са писани в този период. Аз съм роден 1986 година и най-малкото не познавам нито един от тези политици. Моето поколение като първото поколение, което не е социализирано в първите години на прехода – мой дълг е, наш дълг е да погледнем вече на този период с по хладен политически анализ".
През 1989 започват два прехода – политически и икономически, посочи Ганев и открои дефицитите на процеса през погледа на изследователя:
"Това, за което става дума на Кръглата маса, ако проследите стенограмите на кръглата маса, а и дискусиите във Великото народно събрание – там не става дума за втория преход въобще, а това е огромен дефицит, защото това забавя нашите реформи с близо десетилетие. Реформите реално почват в икономиката след правителството на Иван Костов 97-а година. За това забавяне ние си плащаме цената".
Димитър Ганев е доктор по политология. Роден е на 15 октомври 1986 г. във Варна. Книгата „Пътят към конституцията" стъпва на дисертационния му труд, който защитава през ноември 2016 година. През периода 2011-2016 година работи като политолог в социологическата агенция „Галъп интернешънъл". От юни 2016-а е съосновател на изследователски център „Тренд".
Още от България
Симеонова: Загубихме възможността да водим разговора за интеграцията на Западните Балкани
Колкото и резонно да ни звучи френското предложение, българската дипломация трябва да бъде съпътствана и от публична дипломация и постоянна ангажираност, а не затваряне в една комфортна външнополитическа позиция, смята директорът на софийския офис на Европейския съвет за външна политика
“Възраждане” настояват украинският посланик да бъде обявен за персона нон грата
Възрожденците настояват да бъде връчена официална нота на Олеся Илашчук за нейното отзоваване
Нов стар по делото за смъртта на 14-годишния прегазен от кола Филип
"Делото започва от начало, тъй като на последното заседание, което беше в предишния състав, съдията допусна абсолютна грешка, дали умишлена или неволна", каза бащата Красимир Арсов