Политологът Димитър Ганев представя книгата си "Пътят към Конституцията". Според автора това е опит за обективен прочит на събитията, без емоцията на годините от началото на Прехода и субективизма, който привнасят съвременниците на определени събития. Ганев не е работил по спомени на участници в процеса, а е ползвал първични текстове като стенограмите от Кръглата маса.
България тръгва по уникален път – от всички страни в Централна и Източна Европа, към нова Конституция:
"В последните, да кажем, 15 години голяма част от авторите, които са засягали и са изследвали този период, дали са били преки участници в тези събития, дали пък са имали своите симпатии, дали пък са платили социалната цена на прехода – малко или много има особен субективизъм в техните изтървания, въпреки изключително качествените текстове, които са писани в този период. Аз съм роден 1986 година и най-малкото не познавам нито един от тези политици. Моето поколение като първото поколение, което не е социализирано в първите години на прехода – мой дълг е, наш дълг е да погледнем вече на този период с по хладен политически анализ".
През 1989 започват два прехода – политически и икономически, посочи Ганев и открои дефицитите на процеса през погледа на изследователя:
"Това, за което става дума на Кръглата маса, ако проследите стенограмите на кръглата маса, а и дискусиите във Великото народно събрание – там не става дума за втория преход въобще, а това е огромен дефицит, защото това забавя нашите реформи с близо десетилетие. Реформите реално почват в икономиката след правителството на Иван Костов 97-а година. За това забавяне ние си плащаме цената".
Димитър Ганев е доктор по политология. Роден е на 15 октомври 1986 г. във Варна. Книгата „Пътят към конституцията" стъпва на дисертационния му труд, който защитава през ноември 2016 година. През периода 2011-2016 година работи като политолог в социологическата агенция „Галъп интернешънъл". От юни 2016-а е съосновател на изследователски център „Тренд".
България тръгва по уникален път – от всички страни в Централна и Източна Европа, към нова Конституция:
"В последните, да кажем, 15 години голяма част от авторите, които са засягали и са изследвали този период, дали са били преки участници в тези събития, дали пък са имали своите симпатии, дали пък са платили социалната цена на прехода – малко или много има особен субективизъм в техните изтървания, въпреки изключително качествените текстове, които са писани в този период. Аз съм роден 1986 година и най-малкото не познавам нито един от тези политици. Моето поколение като първото поколение, което не е социализирано в първите години на прехода – мой дълг е, наш дълг е да погледнем вече на този период с по хладен политически анализ".
През 1989 започват два прехода – политически и икономически, посочи Ганев и открои дефицитите на процеса през погледа на изследователя:
"Това, за което става дума на Кръглата маса, ако проследите стенограмите на кръглата маса, а и дискусиите във Великото народно събрание – там не става дума за втория преход въобще, а това е огромен дефицит, защото това забавя нашите реформи с близо десетилетие. Реформите реално почват в икономиката след правителството на Иван Костов 97-а година. За това забавяне ние си плащаме цената".
Димитър Ганев е доктор по политология. Роден е на 15 октомври 1986 г. във Варна. Книгата „Пътят към конституцията" стъпва на дисертационния му труд, който защитава през ноември 2016 година. През периода 2011-2016 година работи като политолог в социологическата агенция „Галъп интернешънъл". От юни 2016-а е съосновател на изследователски център „Тренд".
Още от България
Йордан Цонев: Санитарен кордон от партия, която чрез ала-бала прави процентите си от 8 на 26? Не!
Той отхвърли обвиненията в изборни нарушения - партията е имала 30 листи, всяка от които е провеждала средно по пет събития на ден
Ахмети в Швейцария: Без албанците Северна Македония няма бъдеще
Той предупреди и за опасността от руско влияние в Северна Македония.
КНСБ: Ако хората не получат обещаното увеличение на заплатите, ще излязат на улицата
"Когато ДДС ставката беше намалена - тези 20% не намалиха цената на брашното и хляба"