26 Април, 2026

Приеха първия ни бюджет в евро - за 2026 година

Приеха първия ни бюджет в евро - за 2026 година

Снимка: БГНЕС

Народните представители имат срок до понеделник вечерта, за да внесат предложения за промени преди окончателното гледане на сметката за държавната хазна

Със 131 гласа "за" депутатите приеха на първо четене бюджета за 2026 г. Той е първият за страната ни в евро.

Народните представители имат срок до понеделник вечерта, за да внесат предложения за промени преди окончателното гледане на сметката за държавната хазна, съобщава Нова.

В него се предвижда 3% дефицит, а минималната работна заплата става 620 евро.
Максималният осигурителен доход също се покачва спрямо 2025 година - от 1 януари той ще е 2352 евро. Други промени спрямо тази година - с два процентни пункта се увеличава вноската за пенсии, а данъкът върху дивидента се качва от 5 на 10%.

Срокът за предложения за поправки беше съкратен от 7 на 3 дни. Това означава, че се очаква окончателното гласуване на второ четене да е идната седмица. И план-сметката на НЗОК, и тази на ДОО, и големият национален бюджет влизат в Бюджетната комисия във вторник.

Припомняме, че работодателите отказаха да участват в Тристранния съвет и да го обсъдят заедно със синдикатите и управляващите, поради което Министерският съвет го одобри и внесе в парламента без дебати в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Дебатите в пленарната зала

По време на дебатите в пленарната зала опозицията ясно показа несъгласието си с параметрите на държавния бюджет. Критики имаше към всяко перо, както и към новия софтуер на НАП.

“Една колосна глупост, която за втори път се предлага - СУПТО софтуер за търговците. Вие дори не знаете какво значи това съкращение, това е неизпълнимо”, каза Божидар Божанов от ПП-ДБ.

“Недейте да заблуждавате бизнеса и гражданите, че някой ще им налага тежест. Ако смятате, че трябва да има повече приходи в бюджета, подкрепете това”, заяви финансовият министър Теменужка Петкова.

Протести и спорове за бюджета - горещите точки на политическия терен

Дискусията за заплатите в сектор “Сигурност” се превърна в спор.

“Първо са дадени крайните отговори като за тройкаджии и после са направени самите задачи. Определено бюджетът на сектор “Сигурност” е екстензивен, повечето пари отиват за персонал”, обясни Николай Радулов от МЕЧ.

“Съвсем умишлено събрахте в кюп всичко в сектор “Сигурност”, подчинихте го, че всичко ще е за персонал и събрахте вътре ДАР, ДАНС, ДАТО и МВР”, коментира Маноил Манев, ГЕРБ.

Таванът за нов дълг до 10 млрд евро също предизвика спор.

“Това е бюджет на фалита - още 20 млрд. лв. дълг. Само за 2 години имаме 40 млрд лева. Това е най-голямото задлъжняване в историята на третата българска държава”, каза лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов.

“България е в челните места за най-нисък дълг. Причината е свързана с факта, че от 2022 се поддържа дефицит 3%. Колкото повече расте БВП, расте и дефицитът, той се финансира с дълг”, обясни Петкова.

За пореден път от БСП обявиха, че социалните разходи в бюджета са лично тяхно дело и техен успех.

Сподели:

Коментари (0)

Цените на петрола падат заради надежди за преговори  Иран - САЩ

Цените на петрола падат заради надежди за преговори Иран - САЩ

Повод за оптимизма стана информация от пакистански източник, че иранският външен министър се очаква да пристигне в Исламабад, което засили очакванията за дипломатически контакти, предаде АФП.

България в енергийна офанзива: Трайков лансира идеята за газов коридор към Европа на международен форум

България в енергийна офанзива: Трайков лансира идеята за газов коридор към Европа на международен форум

Служебният енергиен министър представя българските приоритети за енергийна сигурност на Делфийския икономически форум

„Made in Europe“ разделя ЕС: нов закон ограничава достъпа на чужди компании

„Made in Europe“ разделя ЕС: нов закон ограничава достъпа на чужди компании

Новият закон „Made in Europe“ цели да защити стратегическите индустрии на ЕС от глобална конкуренция. Дебатът противопоставя Франция и Германия, а мерките могат да променят достъпа на външни икономики като Китай и САЩ до обществени поръчки в Европа