61 на сто от българите смятат, че "Апартаментгейт" ще навреди на управлението на ГЕРБ. 3,17 е оценката за сегашното правителство по шестобалната система. По около една трета от анкетираните (по 34 на сто) смятат, че кабинетът трябва да изкара мандата си и да си ходи.

Това сочат данни от национално представително изследване на "Медиана" сред 1001 души, проведено между 4 и 9 април т. г. 

Резултатите показват още, че за европейските избори БСП води пред ГЕРБ с един процент - 32,1 на 31,1 на сто. Третата политическа сила е ДПС с 9,5 на сто.

Незначителната преднина на социалистите говори, че скандалите с апартаментите не са повлиял чак толкова много на електоралните нагласи - поне към началото на април.

Четвъртата позиция заема "Воля" на Веселин Марешки с 4,9 на сто. Следват ВМРО - 4,4%, "Атака" - 3,8%, НФСБ - 2,1%. Тук е мерен и резултат за "Обединените патриоти" (вече е ясно, че трите партии ще участват самостоятелно на изборите) и заедно излиза, че "Атака", ВМРО и НФСБ биха взели 2,1 на сто, т. е. за трите формации (или поне за две от тях - на Каракачанов и на Сидеров) излиза, че е по-изгодно да участват самостоятелно на евровота.

"Демократична България" е с 2,9 на сто, като пред нея е дори коалицията около АБВ.

Ето какви изводи правят социолозите от така изнесените данни за нагласите на българите към предстоящите европейски избори: 

Прогнозите за ниска (традиционна) изборна активност на предстоящите Евроизбори у нас едва ли ще се потвърдят. Към момента, над 80 % от избирателите споделят, че тези избори са важни, а 70 % от всички заявяват намерение да гласуват на тях.  

Причината е, че голямата част от избирателите (две трети от тях) възприемат тези избори като насочени към вътрешните проблеми на страната - своеобразен вот на доверие към управляващите и подготовка за политическо преструктуриране на властта. 

Кризата около така наречените „апартаменти на властта“ и оставките тежко е ударила престижа на основната управляваща партия. За първи път от началото на третото правителство на Бойко Борисов  желаещите управлението да продължи мандата си и искащите то да си отиде предсрочно са се изравнили - по 34 % във всяка група.  

За огромната част от избирателите скандалите около така наречените „апартаменти на властта“  не е просто предизборна политическа атака на техни опоненти (интерпретации, които се появяват), а отразяват реални далавери по върховете на властта. Близо 70 % от запитаните споделят това и само 15 % определят скандалите само като предизборна политическа атака. Дори и сред избирателите на ГЕРБ по-малко от половината определят случващото се като политическа атака на опонентите им. Над 60 % от симпатизантите на ГЕРБ определят случващото се като тежък удар върху партията с възможност сериозно да я отслаби и да и навреди. 

Всичко това рефлектира и върху политическите нагласи. Симпатизантите на ГЕРБ са се свили до т. нар. „твърдо ядро“. При това положение БСП успява да изпревари коалицията ГЕРБ/СДС с около половин процент (0,6 %) – 32.1 % за БСП срещу 31.5 % за ГЕРБ/СДС. Разликата ГЕРБ/БСП би била по-голяма, но марката „СДС“ съвсем реално привнася в коалицията около един процент. Третата партия, която може да бъде сигурна, че ще вкара евродепутати е ДПС. 

Разправията около номинирането/не номинирането на Сергей Станишев за евродепутат (на избираемо място) в листата на БСП може да предизвика сериозен трус в партията.  Според доминиращата част от симпатизантите на БСП (66 %) президентът на ПЕС трябва да бъде в листите на партията (12 % са против). Над една трета от избирателите на БСП (36 %) смятат, че тези спорове могат да доведат до сериозно разцепление и отслабване на партията преди изборите.  Това е и един от основните рискове пред БСП - вместо да се яви обединена, да затъне във вътрешнопартийни разделения и да пропусне шанса за победа. Данните показват, че на левицата в момента й е нужен всеки глас (разликата е под 1 %). Резултатът от изборите до голяма степен ще зависи от способността на БСП да се яви единна и  да мобилизира избирателите си.       

БСП е изправена и пред още един сериозен проблем – позиционирането на партията по отношение на европейските структури. Очевидно е, че дебатът около номинирането на президента на ПЕС за листата на БСП има по-дълбоки мотиви – цялостно поставяне под съмнение на позиционирането на партията в семейството на европейските социалисти и търсенето на „консервативна“ идентичност. Сред симпатизантите на БСП обаче, 54 % са за оставането в ПЕС, 14 % са против, а останалите нямат мнение по въпроса. Другият риск - дебелото подчертаване на различията с ПЕС дава възможност за пропукване на европейската принадлежност на БСП, а това може да отблъсне много избиратели.

Разочарованието от властта, както скандалите и последвалите оставки са засилили търсенето на политическа алтернатива вън от противопоставянето ГЕРБ/БСП (както и засиленото желанието за участие в изборите). От една страна избирателите търсят алтернатива, а от друга различните партии засилват активността си с оглед  очакваното  политическо преструктуриране на властта и заемане на позиция за едни потенциални предсрочни избори. Към момента, Воля, ВМРО и Атака се възползват най-много от тази ситуация и се намират близо до възможността да достигнат изборната бариера (5.88 %).  В тази динамична среда не може да се изключат и възможностите на  „Демократична България“ и новата/стара „Коалиция за България –АБВ“. Доколко последната краде гласове от БСП или се вижда от избирателите като реална алтернатива предстои да видим. 

Ударът върху ГЕРБ относително слабо се отразява върху личния имидж на премиера Бойко Борисов. Той е сочен от респондентите   (39 %) като българския политик с най-висок авторитет и влияние в Европа. Следват го Сергей Станишев (27 %) и президентът Румен Радев (26 %).