Владимир Путин направи шокиращо изказване по повод участието на Русия в Съвета на Европа и ОССЕ. 

"Уверявам ви, че ако Русия се оттегли от една от тези организации (Съвета на Европа или ОССЕ), тогава ще видим какво ще се случи с тези организации по отношение на участието и на други страни, дали и те няма да ни последват", заяви руският президент на пленарната сесия на Международния дискусионен клуб „Валдай“, предаде БГНЕС.

Какво реално се крие зад думите на руския президент - сериозно намерение Русия да излезе от СЕ и ОССЕ или откровена пропаганда срещу свободния демократичен свят?

Мнението на руския президент, изразено по време на Валдайския форум звучи като откровена провокация. И със сигурност изказването му не е неволно, имайки предвид някои обстоятелства около членството на Русия в тези две организации.

Съветът на Европа (СЕ) е политическа международна организация на страните от Европа (т.нар. „Голяма Европа“ – 47 страни членки), която работи за европейската интеграция. Основната му цел е постигането на по-голямо единство между неговите членове, оставайки отворен към всички държави, които целят европейска интеграция, приемат върховенството на закона и могат да гарантират зачитането на демокрацията, фундаменталните човешки права и свободи.

В същото време Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОSСЕ) е най-голямата световна междуправителствена организация в областта на сигурността, която включва всички страни от Европа, САЩ и Канада и ОНД. Мандатът ѝ включва контрол над въоръжаването и утвърждаване на човешките права, свободата на пресата и честните избори. Тя представлява основен инструмент за ранно предупреждение, избягване на конфликти, урегулиране на кризи и постконфликтно възстановяване. Всички държави от ОССЕ имат равен статут, тъй като решенията се приемат с консенсус, като те носят не юридически, а политически характер.

Русия се присъединява към Съвета на Европа на 28 февруари 1996 г. Ратифицира Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи на 30 март 1998 г. Така тя потвърждава своя ангажимент към принципите на хуманизма и демокрацията, както и желанието да коригира редица законодателни актове, които противоречат на разпоредбите на Конвенцията. С присъединяването си към Съвета на Европа Русия уверява организацията, че е готова да урегулира своите закони и политическа система в съответствие с европейските стандарти.

Откакто се присъединява към Съвета на Европа обаче Русия е критикувана от държавите членки за нарушаване на човешките права, войната в Чечения, както и ограничаването на демократичните свободи и контролиране на медиите. Втората чеченска война дори става повод за дискусия за евентуалното изключване на Русия от Съвета на Европа. Русия е санкционирана, като се отнема правото на глас на делегацията ѝ в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа през 2000 г.

Реалностите в Русия стават още по- драматични през последните 20 години, когато властта минава в ръцете на Владимир Путин. От тогава започва да се наблюдава още по-силна ерозия в поетите от Москва ангажименти по отношение на върховенството на закона, на спазването на принципите на хуманизъм и демокрация, на човешките права и свободи. Достатъчно е само да посочим казуса с Алексей Навални, който въпреки натиска на международната общност, продължава да бъде в руски затвор по несъстоятелни обвинения от руския съд и държава.  

През последните години Кремъл все повече демонстрира агресивно поведение както по отношение на своите съседи, така и към бившите свои сателити и не на последно място към Запада в търсене на доминиращо място в  световния ред. Русия се превръща в реална заплаха, която поставя под въпрос сигурността и суверенитета на редица страни в света. Примерите са много и те са добре известни – като се започне от постоянна намеса в изборите, кибератаки, шпионаж, организиране на атентати и се стигне до подклаждане на междуетнически и религиозни конфликти, разпалването на войни и дори прекрояване на граници.

В този контекст опитът на президента Путин да внушава, че ако излезе Русия от СЕ и ОССЕ, ще бъде последвана и от други страни членки са откровена пропаганда и манипулации, които издава повече притеснение и безсилие, отколкото самочувствие и увереност в силата и авторитета на Русия. Трудно можем да повярваме, че тя ще бъде добрият пример за страни с утвърдени демокрации, споделящи целите и ценностите на СЕ и ОССЕ, които да я последват. Още по-малко Русия би могла да респектира и налага своите правила на играта, като  създава интриги, смут недоверие сред останалите членки на организациите в опитите да ги дискредитира. Това по-скоро би й изиграло лоша шега, ставайки обект не само на сериозни критики, но и основателна причина да бъде отлюспена от едната или другата организация. Да си спомним какво се случи през 2014 г., когато развитите демокрации в Г-8 официално изключиха Русия от групата, която и до днес съществува под Г-7.