Проф. Калин Янакиев, Портал Култура

Всички ние – цивилизованото човечество – трябва най-сетне да осъзнаем в какъв свят вече живеем след 24.02.2022 г. Да, след малко по-малко от век ние се събудихме в свят на възродил се отново фашизъм (нацизъм), възраствал без да си дадем сериозна сметка за това в Путинова Русия от началото на настоящото столетие – овладял постепенно държавните структури на тази страна, създал своя всеобхватна идеология, проникнал в масовото ѝ обществено съзнание и от един месец обявил… глобална война на останалия свят.

Последното, което казвам, въобще не е преувеличение, защото Украйна всъщност е само територията, на която именно глобалната война, обявена от Русия на света, вече се води и като „гореща“. Това че тя е нещо далеч по-крупно от официалните фантасмагории за „защита на рускоезичното население в Донбас, Луганск и Крим от украинските нацисти“, практически не се и прикрива от страна на агресора. Русия от години – в лицето на своите идеолози – ни заявява, че т. нар. от нея „еднополюсен свят“ – светът на победилата в края на ХХ в. съветския комунизъм либерална демокрация, е нетърпим за нея, че „господството“ му трябва да бъде съкрушено и този свят да бъде принуден отново да „зауважава“ Русия като „велика държава“. От години вече – пак в лицето на своите идеолози – Русия все по-истерично крещи на света, че няма да понесе да престане да бъде империя, няма да понесе на териториите на бившия СССР действително да има независими, суверенни държави,

че тя ще възстанови с цената на всичко своя изгубен евразийски „Райх“

От 2000 г. ние с все по-голяма сила (но без да му отдаваме подобаващото внимание) започнахме да чуваме за идеолого-политическите конструкти „Евразия“, „Государство-мир Россия“ („Държавата-свят Русия“), „Русский мир“ (Руски свят) и т. н. А това безспорно – трябваше по-рано да си дадем сметка – бяха геополитически конструкти именно от типа на „Великият германски Райх“, тоест бяха фашистко-реваншистки геополитически конструкти, с които руското обществено съзнание започваше все по-интензивно да живее. Ясен знак за това, което би могло да се случи в бъдеще трябваше да бъде за света и все по-интензивно проповядваната идея, че Русия не е (просто) държава, че тя е „изконно“ – исторически „свят“, на който изначално (и вечно) принадлежат „Великата“ (Московска) Русия, „Малката“ (Киевска) Русия и „Бялата“ Русия (Белорусия) – свят „изкуствено“ и „противоестествено“ разделен на държави, но по „дълбоката си същност“, представляващ своеобразна единна „цивилизация“ – метафизически империална и имаща своя провиденциално пребиваващ център в Москва като „Трети Рим“. Всичко това, повтарям, бяха именно фашистки (нацистки) идеологически конструкти, показващи, че – най-малко Украйна и Беларус са страни, които Русия няма никакво намерение да търпи – че те са за нея изкуствено създадени от „враждебните сили“ исторически „недоразумения“, подобни на онези, които бяха Австрия, Чехословакия и Полша за Хитлеровия „Трети райх“ в началото на 30-те години на ХХ век.

Но ако тези геополитически конструкти бяха все още прото-фашизма на Путинова Русия, то неговото пълно разгръщане дойде със стилизирането на целия – именно на целия останал извън-руски свят като свят на глобалното „разложение“. Всъщност това стилизиране – и за него не си дадохме достатъчно ясна сметка (някои го приписаха на „неочаквано“ появилия се из целия свят „нов консерватизъм“) – бе удивително аналогично на онова утвърждавано от германския фашизъм (нацизъм), за който глобалният метафизически разложителен „бацил“ бе „световното еврейство“ с неговия „безроден космополитизъм“, „безпочвеничество“ и „извращаване на нравите“. За Путиновия руски фашизъм мястото на това „световно еврейство“ зае обобщеният (и също глобален) „либерализъм“, дирижиран от Съединените щати и конспиративно привижданата под политическата им повърхност „дълбока държава“, чиито основни демонични цели и днес са „разрушаването на традиционните – национални, семейни, християнски (та даже и хетеро-сексуални) ценности“. Точно както през 30-те години на миналия век последната непревзета „крепост“ от „еврейския бацил“ бе Германия, към днешна дата последната крепост срещу „либералния бацил“ се оказа Русия – чиято съветска комунистическа империя тъкмо затова и бе съкрушена в края на ХХ век. И ето: нейният „исторически инстинкт“ на вековен пазител на човечеството от антихриста, проблеснал в главата на президента Путин – прозря както „заплахата“ пред себе си, така и „мисията“, с която я е натоварила „историята“ – тоест да влезе в глобален сблъсък с „глобалния либерализъм“ – да обяви световна война на „разчовечаването на човека“ (по Ал. Дугин).

Та ето: буквално до 24.02. т.г. светът продължаваше да смята, че тази „световна война“ ще си остане само в сферата на Путиновата идеология – в писанията на онези интелектуално-политически маниаци като въпросния Ал. Дугин и Вл. Сурков. Дори на тази дата светът първоначално желаеше да се самоубеди, че нахлуването в Украйна е поредната (и, да – този път стряскащо мащабна) война за господство в постсъветското пространство (което „си е руско“). Много скоро обаче – и най-сетне – светът трябваше да осъзнае, че този път това е нещо съвсем друго –

че е началото именно на глобалната война на фашизма на ХХІ век –

на, този път, руския (Путиновия) фашизъм, израснал през предходните 20 години държавно-административно, идеологически, обществено в тази страна и достигнал най-сетне до естествения предел на всеки фашизъм – влизането във война с целия свят извън себе си. Светът, казвам, осъзна (макар още да се съпротивлява да го произнесе на глас) истинското определение на нахлуването в Украйна – а то е, че Украйна е все още ограничената територия, на която войната на руския фашизъм обявена на света се води като „гореща“. Но тя вече е обявената на света война. Войната на новия Хитлер, на новата фашистка държава на ХХІ век. Едва от тази дата светът започна да „връща лентата назад“ и да осъзнава, че тя е такава вече от доста години. От 2015 г. например, в Русия функционира „общественото движение“ Антимайдан, обединение на формени фашистки „шпицкоманди“, в чийто състав влизат организации с имена като: „Партия Велико Отечество“, „Боево братство“, „Нощни вълци“, „Национален съюз за патриотично възпитание“, „Съюз на десантчиците на Русия“ и т.н. Обществено движение, което през юли 2015 г. организира серия от провокации срещу участващите в регионалните избори в Русия опозиционни партии, а под прикритието на „просветителски“ лекции в над 40 висши учебни заведения събира сведения за „евентуалния протестен потенциал“ на студентите и преподавателите в тях, които предоставя за „служебно ползване“ на държавните власти и на контраразузнаването. Нека се види в посочения тук линк речта на водача на тази „обществена организация“ и скандиранията на нейните кохорти („За Пу-ти-на“), едно към едно съвпадащи с нацисткото „Хайл Хитлер“.[1]

Едва след инвазията си спомнихме и за „частната военна компания Вагнер“, ръководена от някой си Дмитрий Уткин, чийто псевдоним „Вагнер“ дал името на тази „частна армия“ той си избрал, според собствените му думи пред в. „Таймс“ поради „увлечението си по историята на Третия Райх“. Наемна армия – спомнихме си – стояща в основата на сепаратистките операции на Русия в Донецка и Луганска област след 2014 г., а понастоящем получила задача да извърши „ликвидирането“ на украинския президент Зеленски и на членовете на украинското правителство. Армия, значи (заедно с подчинената направо на Путин „Нацгвардия“) напълно аналогична на Хитлеровата партийна СС, паралелна на държавната СА.

Най-сетне забелязахме по особено болезнен начин и типично хитлеристката стилистика на „патриотичните“ концерти и събрания в препълнени стадиони, с хиляди развяващи се национални знамена и нямаше как да не ги сравним с архивните кадри от филмите на Лени Рифенщал за ранните години на „фюрера“.

Всичко това, казвам, светът – ние – трябваше да видим и отчетем години преди 24.02.2022 г. Е, днес го осъзнаваме вече ясно. Което означава, че осъзнаваме още нещо – особено каверзно. След обявяването на тази война на света в Украйна, връщане назад не може да има. Украйна няма да е краят на започналото се на 24.02. т.г. Доколкото това е началото на войната на фашизма на ХХІ в. със света – този край може да има само два варианта. Или разрастването на тази война в пълен мащаб или ликвидирането на новия фюрер преди това да се е случило. И в двата варианта обаче, на финала властно се провижда нов Нюрнбергски процес за виновниците (и техните поддръжници). Впрочем: нещо любопитно за завършек – в протоколите на трибунала в Нюрнберг от 20.02. до 07.03. 1946 г. е отбелязана следната информация, която да послужи на обвинението: „Преди отстъплението си от Мариупол – казва се в нея – германските окупационни власти изгориха всички 68 училища в града, 17 детски градини и Двореца на пионерите“. Още днес практически същото (без двореца на пионерите) вече извършиха Путиновите фашисти в същия град. Важна информация за бъдещия Нюрнбергски трибунал.