Една от основните тези на протестиращите миньори и енергетиците през последната седмица е, че без тяхната енергия България ще остане на тъмно и още с излизането на единия от блоковете на АЕЦ "Козлодуй" в ремонт това ще се види от всички.

Първо, отново ще повторим, че никой не предвижда да закрива изцяло въглищната енергетика сега, догодина или дори през 2030. Обратното е чиста манипулация и не кореспондира с приетите планове и стратегии, в които има само прогнози за намалено производство, каквото реално се случва и сега. Да, без въглища България и региона не могат да се оправят в следващите поне 10 години, но ролята им ще намалява. И второ - шести блок на ядрената централа е изключен от 9 октомври и реално от системата са извадени 1000 мегавата мощност. Но въглищните ТЕЦ не работят повече от преди.

Оперативните данни на Електроенергийния системен оператор показват, че въпреки спрения блок на АЕЦ-а натоварването на всички въглищни централи остава както преди - в рамките на общо 1100 - 1500 мегавата в различните части на деня. За сравнение, само държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" разполага с 1600 мВт, а общо въглищните мощности в страната са над 4000 мВт. Конкретно държавната централа продължава да работи с под 20% от капацитета си, без да има никаква оптимизация в персонала.

Като дял от общото производство пък ТЕЦ-овете както и преди варират от 20% до 40% в различните части на денонощието - тъй като нощно време нуждата от енергия е по-малка като обем делът им се увеличава. Но реално като абсолютни стойности производство от въглища остава почти непроменено, без значение дали АЕЦ-а е в ремонт или не.

Кой колко работи

Причината производството на ТЕЦ-овете да не се променя е, че реално няма толкова голяма нужда от допълнителната енергия на пазара. Пак според данните на ЕСО обичайният износ на ток от България просто намалява във времето, когато АЕЦ не работи. Което е нормално - съществена част от енергия му се продава на борсовия сегмент "Двустранни договори" за седмица или месец напред, което позволява на търговците да препродават тези количества в региона и те така или иначе не участват на вътрешния пазар. Въглищните централи пък просто не могат да предложат енергия на конкурентни цени, която да се изнася, както беше през кризисната 2022 г. И съответно не могат да заместят АЕЦ-а. А когато не внасят по-евтина ядрена енергия от България, съседните страни задействат свои мощности, най-вече газови, които иначе са малко натоварени.

Когато сутрин или вечер има необходимост от повече енергия, а соларите не работят, България задейства ВЕЦ-овете си и внася останалата необходима енергия от Гърция, Сърбия, Румъния и Турция. Очевидно пазарът не предпочита да използва тока на въглищните ТЕЦ и те остават слабо натоварени. Разбира се, ако газа поскъпне 10 пъти и стигне нивата от 2022 г., въглищните централи отново ще са предпочитани.

В същото време заради отпадналите 1000 мегавата ядрено производство ролята на соларните паркове става още по-видима. В обедните часове на слънчевия 9 октомври техният дял в енергийния микс достигна рекордните 43%, а в по-голямата част от деня беше над 25%.

Благодарение на това България реално успява пак да изнася енергия, тъй като производството надвишава вътрешното потребление.

В по-облачния, но ветровит 10 октомври, енергията от ВЕИ (слънце и вятър) отново генерира около 30% от цялото производство. ТЕЦ-овете остават в диапазона около 1300 мВт, което е около 33-35% от производството. През деня страната отново става износител на енергия, без да натоварва въглищните централи допълнително.

Цените на тока се повишават

Заместването на енергията от АЕЦ "Козлодуй" с такова от газови централи в региона обаче може да доведе до повишаване на средните борсови цени на тока. Всичко зависи от това каква е цената на природния газ и какви са метеорологичните условия - дали ще има соларно производство през деня например.

Данните за 10 октомври сочат средно 10% по-скъпа енергия спрямо 9 октомври - 138.7 евро/мВтч, което е най-високата стойност от 11 септември насам (когато нямаше ремонт на АЕЦ-а). Това обаче до голяма степен се дължи на очакваното облачно време и поскъпването на газа заради конфликта в Израел - с цели 10% само за ден. Този тренд продължава и суровината вече се търгува на едни от най-високите си нива от пролетта насам - около 43 евро/мВтч.

Въпреки повишаването на цените на борсовия ток те все още са далеч от границата, над която въглищните ТЕЦ могат да са конкурентноспособни - около 165 евро/мВтч. Впрочем тарифите между 18 и 21 часа са над това ниво, но това пак не води до съществен скок в производството на централите.

Възможно е със захлаждането на времето и нуждата от повече енергия, в комбинацията на липсващ блок на АЕЦ "Козлодуй", въглищните централи да заработят на по-голяма мощност. Но въпреки всичко трудно ще се стигне до средно натоварване от над 50%. Което за пореден път показва, че в сектора има нужда от оптимизации.

Сега разходите за заплати в мините например са над 53% от общите, а работата е спаднала наполовина спрямо преди, но броят на служителите остава почти същият - от 6927 се понижава до 6835 към 30 юни 2023 г. Което още веднъж показва, че полето за оптимизация е голямо.

Коментарът е публикуван в Капитал.