Мястото на вътрешния министър не беше в Русе

Използваха убийството на малкия Пепи, за да клатят правителството на Костов, а истинските виновници и до днес не са понесли отговорност, казва пред Faktor.bg известният психолог

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Йорданов, защо запазихте пълно мълчание по време на цялата драма, около жестокото убийство на Виктория Маринова?

- Имах своите основания за това – достатъчно много лична работа, предполагах, че случаят ще има развой до 2-3 дни, а и не исках да преча на колегите. Но следих през цялото време горещата тема. Не мисля, че разкриването на това убийство е било много сложно от криминалогична гледна точка. Поздравявам колегите си за очевидно добрата работа. 

- Заловеният в Германия за тежкото престъпление Северин отговаря ли на профила, който сте си изградил?

- Профилът на убиеца на Виктория е адекватен, отговаря на това, което аз си съставих като представа за това лице от обявената информация. Извършителят е нагонен тип, агресивен, човек с криминално минало, на младежка възраст, местен. Престъплението е извършено импулсивно, а не планирано, за това говори начинът, по който е реализирано, оставянето на биологичен материал на мястото на трагедията. Но проблемът според мен при този случай е  по-скоро друг – не толкова с идентифицирането на престъпника, колкото с представянето на случая. Не приемам целия този  ръководен антураж в Русе и цялата тази демонстративност от страна на властта.

- Общественият интерес беше изключително голям...

- Давам си сметка, че когато журналист пострада обществото дори истеризира. Но определено около това убийство няколко въпроса изникнаха пред мен: Трябваше ли да се случи такава трагедия, за да стане ясно, че Институтът по криминалистика и криминология към МВР не работи ефективно? Че МВР най-после трябва да се обърне към науката и към истинската експертиза. От друга страна, не е маловажен и въпросът – какъв ресурс е използван за разкриването на престъплението? За мен присъствието на министъра на МВР на мястото на инцидента в Русе в никакъв случай не е повод, че се работи много отговорно. Това в просто неумел пиар. Мястото на министъра не е там. По-важното е друго –ръководствата на МВР през последните години явно нямат преценка и кураж да заявят, че определени звена в системата и най-вече експертните трябва да имат абсолютно съзнателно планирана политика за реорганизацията им и повишаване на научния и експертен капацитет. Та там продължават да работят хора, които от години нищо не правят. 

- Дайте пример?

- Когато аз бях в системата на МВР, дълго време ръководството на Института по криминалистика не даваше ясни сигнали, че там са останали 5-6 човека, които се занимават с ДНК и обслужват цялата държава. Това е нелепо, а в отделни звена има ДНК банки, които не се ползват. Нещата се раздвижиха чак след случая „Белнейски”. Тоест, едно такова мощно средство в криминалистиката за разкриване на престъпления е недопустимо години наред да не се използва ефективно и пълноценно. И много от хората в тези звена на МВР си мълчат и траят, не поставят проблемите.

- Правителството вече декларира, че е готово да отпусне пари за модернизирането на Института по криминалистика.

- Да, премиерът казва, че държавата ще отдели пари, а къде са били до сега министърът, главният секретар. Те са хората, които трябва да докладват за тези проблеми. Тоест, ръководството на МВР трябва да направи един спешен експертен анализ, какво е необходимо, за да работят пълноценно тези звена при разкриването на тежки престъпления, а не да говорят непрекъснато за някакви 20 или 30 лв., с които да се увеличат заплатите в сектора и то пак на всички.  Това не е добър подход. 

- Адекватни ли бяха реакциите на медиите?

- Разбираем и нормален е големият отзвук по българските и световните медии. Наскоро такива бяха и реакциите при изчезването на журналиста от Саудитска Арабия. Но много е важно какво се пише. Има журналисти, които се възползваха от тази трагична ситуация и наговориха сумата ти глупости и измишльотини. Но това е въпрос на браншова хигиена.

- Това убийство недвусмислено показа недоверие към действията на институциите, защо?

- Гледайки днес пресконференцията на властта, не ми харесва начина, по който се правят послания към обществото. От там идва и отрицателната реакция. Трябва да говорят истинските професионалисти, а не политическите лица. Тогава ще има ясен индикатор, че при в системата нещата се променят към добро. Пред камерите министърът на МВР все едно чете сводка за  пред началника си, така звучеше. Дори забрави да изкаже съболезнования, та трябваше да го подсетят. Това показва, че реално погледнато такъв един случай не променяна оценката, че не трябва да се прави само политика, а в тази система трябва да се извърши сериозен одит и радикална реформа. Да се изясни какво е необходимо, но и къде да се влагат средствата, кои направления да се развиват. Ясно е, че трябва да се развива експертизата както на разследващите полицаи, така и научната експертиза. Тогава няма да разходваме средства за сгради, личен състав и заплати, а за истинската криминалистика и криминална психология. И още една причина за недоверието към институциите - проблем е, че управлението просто се персонализира. Не може премиерът да е като щит на амбразурата за всякакви случаи, в които трябва да се носи персонална отговорност. Тоест, трябва да се разпределят нивата на отговорност.

- Защо политиците губят мярка и винаги се опитват да яхнат подобни трагедии за лични и партийни цели?

- Жалко е, че опозиционни партии използват всяка подобна ситуация, за да я превръщат в политическа бухалка, това е нелепо. Попаднах на такива коментари. А нима не е ясно, че винаги ще има хора с антисоциално поведение, психопати, изроди и др., които извършват подобни престъпления. Тези индивиди за съжаление няма да изчезнат и те не зависят от политическата конюнктура, но някои политици прибързват с оценките и квалификациите.

Да си спомним случая със сестрите Белнейски - имаше и много политически спекулации. Подобна е и трагедията с малкия Пепи, удушен и хвърлен в езерцето на „Южен парк” в София. Тогава заради един битов случай щяха да свалят правителството на Иван Костов. А истинските виновници за това убийства бяха скрити. Истинските виновници бяха в семейството и  сред експертите, които са провеждали лечението на майката. И точно истинските виновници не поеха отговорността, всичко беше замазано и отиде на политическа основа. И когато Върховният съд след две години излезе с решение, че майката е виновна, хората бяха забравили подробностите, но остана усещането, че правителството щеше да бъде съборено с един криминален случай. Тогава две години аз живях с усещането за вина, защото по абсолютно безспорен начин с моите колеги разкрихме това жестоко престъпление, но хората не искаха да приемат истината. В медиите ме наричаха с какви ли не епитети и то политически обвързани лица. Излязоха поредица от статии срещу мен и екипа от криминалисти. За това казвам, че е важно в случая да се разбере правилното послание – отговорност трябва да се носи от всеки, който заема някаква експертна или длъжностна позиция в държавата, а не да се поема колективната отговорност пред лицето на премиера. И настоящият, и предишният министър е трябвало много отдавна да кажат: „Г-н премиер, за нас кариерните амбиции не са важни, а ние настояваме да удовлетворите абсолютната професионална необходимост МВР да разшири своята експертиза по отношение на ДНК анализи и т.н.” Тогава вече ще имаме истинско поемане на отговорност. А не да се разходват допълнително от бюджета 100 млн. за заплати на всички, а не за експертиза в МВР. Тогава ще имаме и друг тип поведение  на обществото.