Доц. д-р Евген Магда *

Руското политическо ръководство е направило точна преценка, че цивилизованият свят все още не е готов да посрещне и да отрази груба намеса в изборните процеси. Затова Кремъл е готов да нанася не само прицелни удари срещу отделни избирателни кампании, но и цялостно да дискредитира демокрацията.

Защо?

Намесата в изборите позволява на Русия с малко средства да постигне значителни политически цели. Чрез дискредитиране на демокрацията, на нейните процедури и процеси авторитарната държава пряко влияе върху политическия живот в цивилизованите страни. Да не забравяме, че властта на Путин не зависи от едни или други избори, от спазването на мандатност и прозрачност, което драстично го отличава от лидерите в развитите държави. Ерозията на доверие към демократичните ценности влияе върху съзнанието и поведението на мнозина от участниците в политическия живот. А намесата в изборния процес позволява на московските политически технолози не само да правят залози и да подпомагат предизборните кампании на определени политически лидери, но и да се опитват да докажат безсмислието и липсата на перспектива в демократичните процеси.

В тези кампании Руската федерация (РФ) демонстрира собствената си значимост, като консолидира привържениците на авторитарни похвати. Кремъл използва липсата на антихибридно законодателство в държавите от ЕС и в САЩ. Франция, която направи верни крачки в тази посока, бе попарена от болезнени акции на «жълтите жилетки». Путин се опитва да играе ролята на назаинтересован и неангажиран в конфликта, като знае, че не всяка страна би имала смелостта да предяви претенции към твърде сприхавата ядрена сила.

Украйна остава на мушката

Слабото институционално развитие на украинската държава я превръща в удобна мишена за руска намеса, а президентските и парламентарните избори през 2019 г. представляват съблазън за руските стратези. След като през 2014-2015 г. осъществи пълен избирателен цикъл, страната ни развенча мита за «киевската хунта», упорито насаждан от кремълската пропаганда.

Но изгубеният четвърт век, изтекъл в имитация на държавен градеж, днес се отразява твърде негативно. Особено в условията на хибридна война. Не случайно европейски партньори и приятели признават, че ако действаха в условията, при които украинската държава оцелява вече пет години, биха започнали преговори със сепаратистите. Причината за подобен подход не е само в стремежа на политическите елити да търсят невоенни решения, колкото в страха от сериозни загуби в разгара на необявена война.

Длъжен съм да напомня, че от 1994 г. Украйна бе постоянен обект на директна и масирана руска намеса по време на избори. Технологията, елементите и алгоритъмът на намесата заслужават специален анализ. Засега само ще отбележа, че руската матрица наложи траен отпечатък върху нагласите на украинския електорат. Революцията на Достойнството и последвалите събития лишиха Кремъл от редица лостове, но стремежът за въздействие остана. Руски и чуждестранни експерти са единодушни, че без контрол над Украйна евразийската империя на Путин е невъзможна. Поради което в Москва не жалят сили и средства активно да влияят върху украинския политически живот.

Десакрализацията на властта, която в момента протича в Украйна, е в съзвучие с амбициите на руските идеолози «да обуздаят Малоросия». Отдавна са готови и хвърлят още енергия и средства, за да сринат украинската държавност. Русия все още разполага с достатъчно телевизионни канали, електронни сайтове и социални мрежи, които формират или въздействат върху общественото мнение. След поредната агресия срещу украински катери в неутрални води на 25 ноември руските медии предприеха масирани бомбардировки срещу украинското информационно пространство.

По разбираеми причини Кремъл едва ли ще заложи само на един кандидат или на една политическа сила. По-скоро ще отвори бюро за спешни услуги за всеки, който в името на лични или групови амбиции е готов да стане съучастник в операцията за сриване на украинската държавност. Като основна лъжлива теза се очертават призивите за «мир на всяка цена», които би трябвало да намерят отклик сред умореното от тежкия и продължителен стрес украинско общество. Упорито ще ни предлагат дългоочаквания мир, без да съобщават цената, която ще бъдем принудени да заплатим.

Заплахите и обещанията ще бъдат гарнирани с кибератаки срещу държавни институции и критични обекти на инфраструктурата. В самия ден на изборите най-вероятно ще чуем «съобщения» и «анализи» за «провал» на изборите в някои териториално-административни единици или за вълнения, фалшификации или отказ да бъдат признати изборните резултати.

Сега става още по-ясно защо на 11 ноември т. г в самопровъзгласилите се донбаски «народни» републики се състояха някакви избори в кавички, които също бяха насочени да предоставят нещо като алтернатива на демократичните процедури в независима Украйна.

Дежурни съглашатели с Путиновия режим са множество псевдопатриотични организации, чиито представители говорят на украински. Към тях обикновено се присъединяват джобни организации за аварийно използване, които си приписват десни или крайно десни позиции. Левичарите винаги са са радвали на внимание откъм Кремъл, след като са се позиционирани като политически опоненти на Стария свят. Пример за всеядни протагонисти останаха старите руски приятели Романо Проди и Силвио Берлускони.

Зад паравана на многообразието

Русия се научи ловко да използва спецификата на демократичните общества. В нейния репертоар особено ефективни са черният ПиАр и фалшификациите, малко познати и неизползвани в западния свят. След като разшири територията на ксенофобията, радикализма и страха от бежанска вълна, Путин играе върху тънката струна на расовата омраза, национализма и изолационизма от глобалните проблеми.

В основата на хибридната руска политика лежи замисълът да бъде разрушено европейското единство и да бъдат дестабилизирани САЩ. Затова намесата в президентските избори през 2016 г. нямаше персонален характер, а бе покушение срещу  институционалните способности на държава, за която изборите представляват жизнено важен елемент от политическия процес. Но технолозите на евразийския проект допуснаха грешка и в момента получават мощен контраудар от политическата класа в Северна Америка.

Останал без съюзници, Кремъл полага неимоверни усилия да сглоби някаква коалиция от сподвижници и краткотрайни симпатизанти в парламентите на цивилизованите държави, като не се свени да обещава и да раздава ресурси и средства. Бе реновирана създадената още по времето на СССР мрежа от агенти за влияние в Западна Европа. В страните от Централна Европа руските резиденти вливат допълнителни дози антиамериканизъм, евроскептицизъм и консерватизъм. А на Балканите припяват старата песничка за «изключителната роля на Русия» за освобождаване и изграждане на местните държави.

Русия използва естествената конкуренция между водещите политически сили в цивилизования свят, за да забие клин помежду им и да отслаби Запада, в чието лице Путин вижда пряка и най-силна заплаха за плановете и илюзиите си.
Затова Европейският съюз е враг номер едно за кремълския режим, независимо от декларативната готовност да бъде възстановено икономическото сътрудничество.

Затова през 2019 г., когато предстоят избори за Европейски парламент и национални избори в редица държави, Кремъл ще се опита да наложи свой дневен ред на ЕС, да дестабилизира Европейския парламент и да го превърне в сборище за празни речи без конструктивни решения

Да спасим  демокрацията!

Западът все още разполага  с времеви ресурс, за да разработи процедури за оперативна реакция срещу опитите за намеса в изборите. Превантивната информация за най-опасните технологии за намеса би могла да изиграе ролята на ваксина за мнозина европейски политици и граждани. ЕС ще бъде принуден да разгърне широка кампания, да припомни кои са демократичните ценности и какво е значението им за обществото и за всекиго от нас.

Украйна по-трудно от други европейски държави ще намери рецепти да  противодейства срещу кремълската намеса поради дефицит на ясно формулирани национални интереси. Насъщно важно е да осъзнаем необходимостта да отстоим себе си не само на фронтовата линия, но и във всички сфери на обществения живот. Да възстановим териториалната цялост, да ограничим властта на олигарсите, да изградим привлекателен облик на Украйна, да продължим и да ускорим процеса на европейска и евроатлантическа интеграция – ето някои от посоките на стратегическия курс, който би позволил да намалим вредното руско облъчване върху обществено-политическия живот на страната ни.


*Доц. д-р Евген Магда е преподавател по политология в Политехническия университет в Киев и изпълнителен директор на Института за световна политика в Украйна

(Статията е написана от автора специално за  Атлантическия съвет на България и е публикувана в atlantic-council.bg)