Александър Левченко*

На 20 октомври на страницата на Службата за чужденци на Босна и Херцеговина във Facebook се появи съобщение, че двама руски граждани от Севернокавказкия федерален окръг на Руската федерация, които имат връзки с тероризма, са били депортирани от страната. „Въпросните лица са идентифицирани като представляващи заплаха за сигурността и имат връзки с тероризма, следователно представляват потенциална заплаха за националната сигурност“, се казва в изявление на агенцията. Според Службата за чужденци на Босна и Херцеговина руските граждани са били открити в района на Сараево в рамките на съвместна операция с Агенцията за разузнаване и сигурност на Босна и Херцеговина. Те са били депортирани от територията на Босна и Херцеговина.

Босненските специални служби не разкриха подробности защо двама руски граждани от Северен Кавказ са били заподозрени във връзки с тероризъм. Липсата на подробности обаче може да е продиктувана, по-специално, от съображения за сигурност. Москва се опитва да минимизира рисковете от радикализация в Северен Кавказ от няколко години, като насърчава или позволява на хора от региона да напускат Русия. Това дава възможност за намаляване на напрежението в Чечения, Дагестан и Ингушетия, но същевременно прехвърля потенциални заплахи на територията на други държави. По този начин Кремъл частично 

„изнася“ проблема с радикализацията, 

опитвайки се да постигне въображаема стабилност у дома за сметка на увеличаване на рисковете за сигурността на Европа. Не може да се изключи възможността депортираните лица да са имали връзки с руските специални служби. Москва многократно е използвала хора от Северен Кавказ за саботажни или разузнавателни операции в западноевропейски страни, по-специално срещу представители на руската опозиция. В този контекст присъствието на такива лица в Босна и Херцеговина може да е част от по-широка схема, съчетаваща криминални, терористични и разузнавателни елементи от дейността на руските агентурни мрежи. 

Русия е заинтересована 

от дестабилизиране на Западните Балкани,

за да отслаби единството на ЕС и НАТО. Използвайки проруски сили, информационни кампании и разузнавателни мрежи, Кремъл се стреми да разпали вътрешни противоречия и да подкопае доверието в държавните институции. Създаването на нови огнища в региона позволява на Москва да 

отвлече вниманието на Запада от войната срещу Украйна

и да поддържа имиджа си на „незаменим посредник“ по въпросите на европейската сигурност. Решението за депортиране на руснаци демонстрира желанието на босненските власти да покажат готовността си да противодействат на външните заплахи за сигурността и да засилят контрола върху вътрешната сигурност. То също така сигнализира на международните партньори, че Босна и Херцеговина е ангажирана да действа в съответствие със стандартите на ЕС и НАТО, въпреки трудната политическа ситуация в страната. Босна и Херцеговина обаче остава уязвима за външни влияния, по-специално от Русия, които могат да бъдат използвани от някои местни политически елити за дестабилизиране на вътрешната ситуация.

Европейският съюз трябва да вземе предвид, че Западните Балкани остават уязвима връзка за проникване на лица, свързани с руските разузнавателни служби или радикални групировки.

Националната прокуратура на Полша също съобщи, че е изпратила обвинителен акт срещу двама руски граждани до Окръжния съд в град Сосновец в южната част на страната. Руснаците са обвинени в участие в дейността на руското разузнаване и предаване на информация, която може да навреди на Република Полша (РП). Както се отбелязва в доклада, 

обвинението се отнася до престъплението шпионаж

Разследването установи, че руснакът е сътрудничил на ФСБ в ущърб на Полша от февруари до август 2022 г. Той е събирал и предавал информация за руски опозиционери в Полша, както и за лица и институции, които им оказват помощ. Събраните данни е предавал на съпругата си за по-нататъшно предаване на ФСБ в Русия. Руската двойка е задържана през юли 2024 г. Оттогава спрямо тях е приложена превантивна мярка под формата на временен арест. Материалите относно други лица, участващи в случая, са отделени в отделни производства, които все още продължават. Разследването е проведено съвместно с клона на Агенцията за вътрешна сигурност на Република Полша в град Катовице.
През последните години Русия значително 

засили шпионската си дейност в държавите-членки на ЕС и НАТО

Москва се интересува не само от военно и политическо разузнаване, но и от търговска и критична инфраструктура, включително енергийни, транспортни и технологични системи. Освен това руските специални служби извършват саботажи, което създава реални рискове за сигурността на гражданите и стабилността на държавите. Целта на руските саботажни и шпионски дейности в ЕС и НАТО е да подкопаят вътрешната стабилност, икономическата стабилност и отбранителните способности на държавите-членки. Тези действия са насочени към създаване на хаос, намаляване на доверието в държавните институции, както и към събиране на критично важна информация. Освен това саботажът служи като инструмент за хибридна война, чиято цел е 

да сплаши и възпре подкрепата за Украйна

Русия включва в саботажи и диверсии в европейските страни главно „еднократни“ изпълнители, които често се вербуват чрез интернет, по-специално чрез Telegram, предлагащ плащане в криптовалута. Тези новобранци, които могат да включват местни криминални елементи, мигранти или тийнейджъри, се използват за извършване на атаки срещу критична инфраструктура, военна логистика и съоръжения, свързани с подкрепата на Украйна. Тази тактика позволява на руските разузнавателни служби да действат, като същевременно поддържат ниво на отричане на прякото си участие, въпреки нарастващия брой разкрити и задържани извършители в различни страни. 

В началото на октомври в Полша беше задържан агент на руското военно разузнаване (ГРУ), който е планирал саботаж с експлозиви, скрити в консерви с царевица, както и с помощта на дронове. Полските разузнавателни служби твърдят, че саботажът е бил подготвян не само в Полша, но и в съседните страни - Литва и Германия. Наскоро полският министър на цифровите въпроси Кшищоф Гавковски заяви, че критичната инфраструктура на страната е изложена на нарастващ брой кибератаки от Русия. 
Според Славомир Ческевич, ръководител на полското Бюро за национална сигурност, „когато става въпрос за киберпространството, 

Полша сега е във война с Русия, тя вече не е просто заплаха“

В отговор на засилването на руската разузнавателна активност, страните от ЕС и НАТО вече значително засилиха контраразузнавателните мерки, което доведе до рекорден брой разкрития и експулсиране на руски дипломати и заподозрени шпиони. През последните години десетки хора, заподозрени в работа за различни руски разузнавателни служби, бяха експулсирани от европейски страни. 

Британската служба за сигурност MI5 публикува нови препоръки за защита на демократичните институции в Обединеното кралство от чуждестранна намеса и шпионски заплахи. Освен всичко друго, MI5 предупреди членовете на парламента, 

че са мишена за шпиони от Русия,

 които се опитват да подкопаят демокрацията в Обединеното кралство. MI5 заяви, че е разработила насоки, които да помогнат на депутатите, техните колеги, съветници, парламентарни служители и кандидати да разберат заплахите, пред които са изправени, и да предприемат прости и ефективни стъпки, за да защитят себе си, екипите си и целостта на британската демокрация. По-специално, MI5 призова политиците да „внимават за странни социални взаимодействия“, като например чести искания за частни срещи. Генералният директор на MI5 сър Кен Маккалъм заяви, че когато чужди държави крадат жизненоважна информация за Обединеното кралство или манипулират вътрешните демократични процеси, те не само вредят на сигурността на страната в краткосрочен план, но и подкопават основите на суверенитета на Обединеното кралство и способността му да защитава интересите на британските граждани. 

Новите насоки на MI5 дойдоха седмица след изслушванията по случая с бившия британски политик Нейтън Хил, бивш член на Европейския парламент, който призна, че редовно е получавал средства от руснаци. Космическото командване на Обединеното кралство наскоро съобщи за редовни опити на Русия да шпионира, заглушава и прихваща британски военни спътници. В областта на киберсигурността Обединеното кралство разкри използването на сложен шпионски софтуер от руското военно разузнаване, действащо на нейна територия, което беше потвърдено и от генералния секретар на НАТО Марк Рюте. В отговор на тази заплаха държавите-членки на НАТО решиха да инвестират повече в защитата на критичната инфраструктура и киберсигурността. Русия обаче изобщо не намалява разузнавателните си дейности, а ги увеличава.

*Александър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев)