Христо Марков

ДСБ имат шанс, може би – последен!

След изборите СДС си избраха същия лидер, което окончателно ги постави в графата на самоубийците в дясно, а в събота предстои конгрес и на ДСБ. Поне десебарите имат шанс да докажат, че са си взели поука от разгрома на последните избори, от коалиционната политика, от адекватните си приоритети и въобще да преосмислят политиката си. Могат да го сторят с адекватен и мобилен лидер, който 

 да преосмисли каузата на ДСБ,

  да бъде в същото време достатъчно категоричен в позицията на партията си.

От медиите научавам, че основните кандидати са двама фаворити: Светослав Малинов и Атанас Атанасов. И първото, което ми направи впечатление е, че медиите на корпулентния Пеевски в един глас пеят дитирамби за Малинов и доста грубичко подхлъзват делегатите срещу Атанасов, вадейки стари и изтрити компромани, за които доказателства никога не бяха дадени. За първи път ще съм категоричен в позицията си – шансът на ДСБ е да направят трезв, логичен и антикомунистически избор. Това може да е само Атанас Атанасов.

Нямам абсолютно нищо срещу Малинов, но ще се опитам да аргументирам накратко позицията си за Атанасов. Имам право на своите пристрастия, защото съм работил за ДСБ, когато повече от половината делегати на форума на ДСБ не са и сънували, че ще членуват в партията. А тогава, на първите избори, в които участваха имаше надежда, че ще реанимират синята идея. Помагах безкористно на доц. Васил Паница в Пловдив и постигнахме добър резултат, но след това шеф в града стана Спас Гърневски и разруши всичко, което бяха градили ветераните. Много се надявам сега да се върне този дух в партията, какъвто имаше в началото.

 Атанасов е от самото начало в политиката

/доколкото си спомням от 1992 год./ и никога досега не е изменил нито на йота от програмата на СДС и на ДСБ впоследствие, а такива останаха твърде малко, ама наистина твърде малко в десните партии. Той е поемал винаги персонална отговорност за действията си и никога не се е криел зад гърба на други хора, а това е едно от най-ценните качества на десния политик. Никога не е увъртал, не е мрънкал или разтегливо опитвал да замаже една или друга позиция. Ако има човек с ясни позиции в ДСБ това е именно той.

И нещо много, много важно. Като гледам кои са медиите, които досега заклеймиха Атанасов, изпитвам лошото чувство, че ще се изиграе сценката със СДС, т.е. да си назначат лидер на поредната дясна партия.

 Не ми се иска да гледам ново дежа вю след срамната сделка с Лукарски. Просто на България е нужна повече от всякога истинска дясна и силна опозиция, за да има кой да артикулира алтернативата в дясно. При цялото ми уважение към Малинов, но досега не го свързвам с нещо антикомунистическо като европейски депутат, ако има такива ги свързвам с името на Андрей Ковачев, нещо Малинов ми липсва в този контекст. По-скоро ми прави впечатление на 

скучен, без жар, по-скоро апаратчик,

отколкото човек със силна харизма, неподаващ се на внушения. Иначе големият проблем на ДСБ е, че тя е съвсем обезкръвена лидерски организация. И Иван Костов, и невнятния Радан Кънев не направиха нищо да подготвят  двама-трима млади, харизматични и активни лидери. Това е безспорно и сега повече от нужно е да си изберат активен, праволинеен и със здрави позиции водач. Много, ама много ми се иска да прочетат този текст и да си дадат сметка пред какъв избор поставят и последната дясна партия с позиции.

Страхувам се, че просто Атанас Атанасов не е удобен на сценаристите, защото той бе първият шеф на НСС, който 

обърка сметките на ДС,

 а това е нещо, което потайниците не прощават. Ще използват всякакви псевдоаргументи срешу него. Оня ден чух например обвинение, че не бил „човек от жълтите павета” и  бях напълно смаян. Досега все лидерите на ДСБ са били хора жълтопаветници и видимо резултатите са трагични. Точно сега е нужно оживяване на партията, човек, който да работи на терен непрекъснато, който да обикаля страната и създава структури. Само така ДСБ ще излезе от черупката си на „столична, елитарна и бутикова” партия. Това капсулиране на една организация може да удовлетворява само хора с непомерни амбиции за кухо лидиране и абсолютно излишно централизиране.

Това досега не е лобиране за Атанас Атанасов. Просто друг няма с бекграунд на последователен десен политик, няма друг с ясна визия за развитието на последния останал проект на носталгичното СДС, не виждам и кандидат с желание да работи не само из столичните предели, а да се „оцапа” и в провинцията, не виждам и някой, който да има желание да влиза в директни сблъсъци, струва ми се че той има и по-различно виждане за развитието на проекта Нова република. Много се надявам ДСБ да не направят грешката, която вече правиха няколко пъти – да заложат на човек без харизма и хъс, непознат в страната и в невъзможност да се обърне и към други десни хора. 

Наследството на Радан Кънев е много лошо и безкръвно,

 практически десният дебат се ограничи до безплодното „съдебна реформа” и още един куп грешки като надутия балон Христо Иванов. Но  сега има шанс да остане една автентична дясна и истински опозиционна партия. Изборът  в събота практически се свежда до желанието за оцеляване и до човекът, който може да го направи.