Шест партии и коалиции биха влезли в парламента, ако изборите се провеждат днес. Това са коалициите "Прогресивна България”, ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, и БСП за България” и партиите ДПС-НН, “Възраждане”, се вижда от актуално социологически изследване на "Сова Харис". 

Според данните коалицията на Радев  е получила 30,9% подкрепа,  ГЕРБ-СДС - 19,3%, ПП-ДБ- 12,2%, ДПС- 7,1%, „Възраждане“- 6,7%, БСП- 4,4%. Останалите формации остават под чертата от 3%.

Интерес тук буди резултатът на коалицията на БСП, чието ново ръководство промени политическия стил, с което явно печели доверие сред традиционния електорат в лявото политическо пространство. Подкрепата за тях е малко над заветната бариера, а партия МЕЧ е твърде близо, но от другата страна.

Прави впечатление заявената подкрепа за Коалиция “Сияние”. Този проект явно се включва успешно в битката за промяна на политическото статукво.

В условията на представителна демокрация решаващо значение имат хората, които застават зад дадена политическа сила с готовност да є се доверят. По тази причина представяме отношението към партиите само по показателя “имам доверие». Доверието е всъщност атмосферата, която определя възможността на една партия да увеличава избирателното си тяло.  

Единствените политици, които имат положителен рейтинг (доверието към тях превишава недоверието) са бившият президент и сегашен партиен лидер Румен Радев и настоящият президент Илияна Йотова. За Румен Радев може да се каже, че успя да съхрани отношението към себе си при промяната на политическата си позиция. Същевременно Илияна Йотова успешно запълни зоната, отредена от Конституцията за президента на републиката като балансьор и обединител.

Прави впечатление доверието, което получава служебният премиер Андрей Гюров, тъй като то значително надвишава това на партийните лидери в кръга, от който той произлиза. За ефективността на останалите партийни лидери може да се съди по това, доколко доверието към тях се доближава до рейтинга на партиите, които те управляват.

Образът на печелившата партия винаги носи допълнителна подкрепа. Виждаме, че сега “Прогресивна България” води убедително. Резултатът за ГЕРБ-СДС обаче е устойчив и показва, че в дълбочина се оформя втори връх, което вероятно ще доведе до връщане на двуполюсния модел. Оформя се политическа структура, при която ще има по една водеща партия вляво и вдясно от центъра, и кръжащи около тях политически субекти.

Резултатите показват ясно изразена йерархия на общественото доверие към институциите в България. Най-високо доверие хората имат към институции, които се възприемат като по-стабилни, традиционни и стоящи донякъде извън ежедневните политически конфликти - като Българската православна църква и президентството. Относително по-високи стойности на доверие получават също армията и полицията, които се свързват с функции по сигурност и ред.

В същото време институциите, които са пряко ангажирани с текущото управление и политическия процес - правителството и особено Народното събрание - се ползват с изключително ниско доверие. Превръщането на парламента в основна трибуна по време на предизборната борба показва още веднъж непригодността на последните поправки на конституцията.

Ниски са и нивата на доверие към ключови елементи на съдебната система като прокуратурата и съда. Това подсказва дълбок проблем с легитимността и общественото възприятие за ефективност и справедливост в правосъдната система. Като цяло картината очертава силен контраст между относително запазеното доверие към символни и защитни институции и много ниското доверие към институциите на политическата власт и правосъдието.

От изследването се вижда, че хората възприемат икономическите трудности като най-непосредствения и осезаем проблем пред страната. Високите цени и инфлацията са посочени от значително по-голям дял в сравнение с всички останали теми. Сигурността и предвидимостта доминират в обществените нагласи и ще имат решаващо значение за резултатите от предстоящия вот. Международните конфликти също присъстват в общественото съзнание, но значително по-слабо - те се възприемат като важен, но по-отдалечен фактор. В същото време теми, които често се обсъждат на стратегическо ниво, като демографската криза, почти не се посочват като най-непосредствен проблем, което показва, че хората са много по-фокусирани върху текущите икономически и управленски предизвикателства.

Налице е преобладаващ скептицизъм относно способността на изборите да доведат до стабилно управление. Делът на хората, които не очакват такъв резултат, е значително по-голям от този на оптимистично настроените, което подсказва натрупано недоверие към политическия процес и към възможността партиите да формират устойчиво мнозинство. В същото време прави впечатление и много високият дял на хората, които не могат да преценят. Това може да се тълкува като израз на несигурност и обърканост в политическата ситуация, при която изходът от изборите и последващите политически договорености изглеждат трудно предвидими. Като цяло резултатите очертават обществена нагласа, в която очакванията за стабилност след изборите са по-скоро ограничени, а значителна част от хората остават колебливи и без ясна прогноза за развитието на политическата ситуация.

Обществените очаквания са силно разделени относно способността на служебното правителство да гарантира честни и демократични избори. Делът на хората, които вярват, че такива условия ще бъдат осигурени, е почти равен на този на скептично настроените, което очертава ясно поляризирани нагласи. И тук е много висок делът на хората, които не могат да преценят - практически равен на дела на положителните отговори. Това подсказва значителна несигурност и колебание в общественото мнение, вероятно свързани както с политическата динамика, така и с натрупаното недоверие към изборния процес през последните години.

Резултатите показват ясно изразено предпочитание към бързо дипломатическо решение на конфликта в Украйна. Повече от половината хора подкрепят идеята за незабавно започване на преговори, дори ако това предполага отчитане на исканията на Русия. Това говори за силно обществено желание войната да бъде прекратена възможно най-скоро, дори и чрез компромисен изход. В същото време значително по-малък дял подкрепя стратегията първо Украйна да подобри позициите си на бойното поле и едва след това да се пристъпи към преговори. Това подсказва, че логиката на продължителната военна конфронтация среща по-слаба подкрепа в общественото мнение. Високият дял на хората, които не могат да преценят, вероятно отразява сложността на международната ситуация, както и наличието на противоречива информация и различни интерпретации на конфликта.

В общественото мнение доминира по-умерена и прагматична позиция относно бъдещите отношения между България и Русия. Най-голям дял от хората смятат, че страната трябва да спазва санкциите на ЕС, но въпреки това да поддържа отношения с Русия като с важен съсед в региона. Това подсказва предпочитание към баланс между европейската политическа рамка и поддържането на практични двустранни контакти.

В същото време значителен дял изразява по-критично отношение към санкциите, като подкрепя позицията България да се обяви против тях. Тази нагласа показва, че темата за санкционната политика остава спорна и разделя общественото мнение. Относително по-малка част от хората подкрепят идеята за максимално дистанциране от Русия. Наред с това близо една пета не могат да формират ясна позиция, което отразява сложността на темата и влиянието на международната обстановка върху обществените нагласи. Като цяло резултатите сочат по-скоро търсене на балансиран и прагматичен подход, отколкото подкрепа за крайни позиции.

Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, направено специално за вестник “Труд news” от Агенция СОВА ХАРИС в периода 7 - 12 март 2026 г. сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,1%.