Константин Сулев от Специализираната прокуратура е оправдан вече на две инстанции по обвиненията за кражба на ток и сводничество.

Това става ясно от решението на Софийския апелативен съд (САС), който напълно споделя изводите на първата инстанция и пише, че събраните доказателства за кражба на ток са крайно недостатъчни, а за сводничество няма каквито и да е доказателство, показа проверка на „Лекс“.

Делото срещу прокурора приключи на две инстанции за две години, след като през есента на 2017 г. Сулев беше обвинен и отстранен от длъжност. Преди да започне работа в Специализираната прокуратура, той е бил служител в ГДБОП, прокурор в Гоце Делчев, а след това в Софийската районна прокуратура.

Според обвинението през есента на 2015 г. Сулев е купил апартамент в столичния кв. „Манастирски ливади“, където живеел с приятелката си и двете им деца. Прокуратурата твърди, че Сулев и неустановен по делото човек монтирали на електромера на прокурора допълнителен елемент, който успявал да намали месечните показатели за консумирано електричество с над 80% и Сулев плащал занижени сметки за ток повече от година и три месеца.

Според двете съдебни инстанции, проблем пред доказване на обвинението се оказаха пропуски в събирането на доказателствата, както и ненадеждния основен свидетел срещу подсъдимия – Евгени Хавальов. В хода на делото стана ясно, че всъщност в кооперацията има два манипулирани електромера, като другият е на един от домоуправителите. Кога е станало това обаче, кой го е извършил, по едно и също време ли и дали авторът е един и същ човек, по делото не е установено. Апелативният съд пише в мотивите си, че става дума и за пропуск на разследващите да установят как е била гарантирана сигурността на електрическите табла и кой е имал достъп до тях.

„Този въпрос не е бил предмет на разследване, а няколко години по-късно е почти невъзможно това да се установи при липса и на подробно описание на състоянието на ел. таблото и на секциите в него в протокола за оглед“, пише съставът на САС с председател и докладчик Пламен Дацов.

В същото време, съдилищата признават, че свидетелят Хавальов лично е видял монтираните елементи на електромера на Сулев, както и той твърди, затова и приемат за достоверни тези му показания. Думите му обаче не помагат за разкриване на истината, тъй като е отказал да бъде разпитан в хода на делото, защото споделил, че се страхува от подсъдимия. Хавальов свидетелствал само пред разследващите, а съдия Величка Маринкова от градския съд беше отбелязала, че показанията му станали много по-детайлни след извършения оглед на елтаблото от разследващите. По време на разпита му той е бил в ареста по обвинение, че е организирал група, занимаваща се с нарязан тютюн. Съдилищата не повярваха на твърденията му, че се страхува да говори срещу Сулев, след като самият Хавальов призна, че ще даде показания, когато бъде освободен. Затова и още градският съд прие, че свидетелят просто се опитва да договори свободата си срещу показания. В крайна сметка, Хавальов сам заявява в допълнителен разпит, че това, което е разказвал и е твърдял за подсъдимия Сулев е във връзка с арестуването на брат му, който също бил задържан. Целта му с показанията била да „натопи“ прокурора и да го вкара в затвора, за да види как е там, тъй като Сулев пък бил „натопил” брат му.

„Тоест, основателно СГС е заключил, че свидетелят Хавальов е твърде пристрастен спрямо подсъдимия“, заключват апелативните съдии, след като изброяват обратите в показанията му и мотивите за тях. По отношение на обвинението в сводничество, още в края на делото пред първата инстанция, наблюдаващият прокурор отказа да го поддържа и искаше условна присъда за Сулев само за обвинението в кражба на ток. В хода на разследването жената казала, че имала да връща пари на Сулев и той ѝ предложил да прави секс с трима негови приятели, за да върне дълга си, поради което беше и обвинен. Оказа се обаче, че жената, на която се твърди, че Сулев е сводничел, не е в състояние да дава показания заради тежка наркотична зависимост, довела до много ограничен мисловен процес.

„Предвид гореизложеното основателно първоинстанционният съд е приел от правна страна, че се налага изводът, че събраните по делото доказателства са крайно недостатъчни, за да формира виновност на подсъдимия, което да се налага по несъмнен и категоричен начин…Поради това и, тъй като присъдата не може да почива на предположения, то и настоящият състав е на мнение, че по делото не са събрани доказателства, въз основа на които категоричен да се приеме, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на двете инкриминирани престъпления, за които му е повдигнато обвинение“, пише в заключение САС. Решението обаче не е окончателно и прокуратурата може да го протестира пред Върховния касационен съд.