Александър Левченко*

На 1 септември приключи срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), основана през 2001 г. по инициатива на Русия на базата на „Шанхайската петица“: Китай, Русия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан плюс Узбекистан. По-късно се присъединиха Индия и Пакистан (2017 г.), Иран (2023 г.) и Беларус (2024 г.). Турция е държава-наблюдател от 2021 г. Китай постепенно пое лидерството от Руската федерация: институционално, с настаняването на секретариата в Пекин, политически и финансово, след 2022 г., когато Русия отслабна поради санкции и изолация. В замяна Китай насърчава създаването на банка за развитие на ШОС и широка икономическа програма. Основните цели на ШОС са: укрепване на сигурността, икономическото и културното сътрудничество и борба с тероризма и екстремизма. 

Темата на срещата на върха тази година беше: „Запазване на духа на Шанхай: ШОС в действие“. Срещата на върха на ШОС, на която присъстваха повече от 20 лидери, се проведе в китайския град Тиендзин и завърши с окончателна декларация. В заключителната декларация на срещата на върха 

не се споменава войната на Руската федерация срещу Украйна, 

което показва, от една страна, откъснатостта на Глобалния Юг от проблема, а от друга, неспособността на Кремъл да формулира собствена визия за войната. Срещата на върха на ШОС демонстрира стратегическа промяна 

към създаване на алтернативна световна система

Това е инициатива за отдалечаване от западното господство, фокусирайки се върху многополюсен световен ред, в който Китай, Русия и други страни въвеждат обща алтернатива на Съединените щати. Декларира се и създаването на инструменти за заобикаляща финансова система: обсъждане на нова банка за развитие на ШОС, стартиране на платформа за енергийно сътрудничество и финансиране в областта на изкуствения интелект и сателитните технологии, които надхвърлят господството на долара. 

Декларира се противопоставяне на „западния тормоз“ и насърчаване на истински мултилатерализм. Си призовава за подкрепа на ООН като основен глобален форум. Присъствието на Путин и Моди подчертава желанието за създаване на мощно противодействие на САЩ, действайки във формат на координация на авторитарните държави и противодействие на съществуващите западни структури. Срещата на върха на ШОС положи основите за отслабване на американското господство чрез създаването на алтернативни финансови структури, развитието на технологично сътрудничество без участието на САЩ и формирането на нов многополюсен ред. Това е предизвикателство за САЩ както в сферата на сигурността, така и в глобалната хегемония. 

Същевременно КНР уверено демонстрира, че

 е лидер на авторитарен съюз, 

който поставя под въпрос съществуващия световен ред и предлага своя алтернатива, която може да стане привлекателна за значителна част от света, което ще намали влиянието на САЩ. В парично отношение се очаква намаляване на зависимостта от долара и западните финансови инструменти. Според резултатите от срещата на върха, новообявените центрове за изкуствен интелект и изследователски инициативи ще формират алтернативна технологична екосистема. 

Укрепването на антизападния съюз може да отслаби САЩ в ООН и световните организации. Очакването, че твърда политика на санкции ще обвърже Индия със западния свят, не се оказа вярно; напротив, осъществи се ситуационен съюз между Индия и Китай, който изисква внимание и Вашингтон да разработи нова стратегия за Индия, която има дълбоки противоречия с Китай и следователно този съюз може да не е дълготраен. 

Действията на САЩ, насочени към отделяне на Русия от Китай чрез предлагане на широко икономическо сътрудничество, не бяха ефективни; Москва изгражда тесни отношения с Пекин, което увеличава потенциала на двете страни и им позволява да се противопоставят на Съединените щати. Активното участие на руския президент Путин в срещата на върха на ШОС показва, че са необходими твърди подходи към Русия като агресор, както и като страна, която в сътрудничество с Китай изгражда 

нов световен ред, насочен срещу Съединените щати

В речта си на срещата на върха руският лидер повтори тезите, които беше изразил по-рано. Според Путин позицията на Русия „е, че сигурността на една страна не може да бъде гарантирана за сметка на сигурността на друга“. В същото време руският президент дори не разбра, че именно Руската федерация изисква някакви гаранции за сигурност за себе си за сметка на сигурността на Украйна. Той заяви, че Москва „високо оценява усилията“ на Китай, Индия и други „партньори“, които са призовани да помогнат за разрешаването на войната в Украйна. И нарече неотдавнашната руско-американска среща в Аляска такава, която отваря пътя към мир в Украйна, без да споменава, че тя очевидно е била при условията на Москва. Путин за пореден път повтори наративите за необходимостта от премахване на „коренните причини“ за войната, без да осъзнава, че самият той е основната причина. Ръководителят на Кремъл обсъди уреждането на руско-украинската война и с индийския премиер Нарендра Моди, и с турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Както Моди, така и Ердоган проведоха телефонен разговор с украинския президент Володимир Зеленски, преди да отпътуват за срещата на върха в Китай.

„Индия и Русия се подкрепят взаимно дори в трудни времена и стоят рамо до рамо. Тясното ни сътрудничество е важно не само за народите на двете страни, но и за международния мир, стабилност и просперитет“, каза Моди, който също така заяви, че приветства последните стъпки, насочени към разрешаване на войната в Украйна. „Надяваме се, че всички страни ще действат конструктивно. Трябва да намерим начин да прекратим конфликта възможно най-скоро и да постигнем траен мир“, каза индийският премиер.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призова за мир в Украйна, говорейки на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество. 

„В Украйна отдавна е необходимо прекратяване на огъня, което ще доведе до справедлив, всеобхватен и устойчив мир - в съответствие с Устава на ООН, международното право и резолюциите на ООН“, подчерта Гутериш. В речта си на срещата на върха генералният секретар на ООН отбеляза също, че светът се нуждае от съвместни действия за преодоляване на предизвикателства като изменението на климата, цифровата сигурност и неравномерното развитие.

На 2 септември Си Дзинпин и Владимир Путин проведоха двустранни разговори в Пекин. Кремълският лидер благодари на Си за топлото посрещане и заяви, че отношенията между Москва и Пекин са на „безпрецедентно високо ниво“. Той също така припомни съветско-китайското „братство по оръжие“ по време на Втората световна война, подчертавайки доверието и взаимната подкрепа между двете страни. 

На свой ред Си Дзинпин нарече Путин „стар приятел“ и заяви, че Китай е готов да сътрудничи с Русия за развитие, да подкрепя международното правосъдие и да създаде 

„справедлива и разумна система за глобално управление“

Лидерите не направиха директни изявления за войната в Украйна по време на разговорите, въпреки че срещата се разглежда като демонстрация на солидарност между Москва и Пекин на фона на западния натиск. Страните подписаха дългоочаквано споразумение Москва да изгради мащабен тръбопровод за доставка на природен газ до Китай през Монголия. По-специално, руската компания „Газпром“ обяви подписването на споразумение за изграждане на 

газопровода „Силата на Сибир-2“. 

Този тръбопровод, който ще доставя годишно 50 милиарда кубически метра газ от Западен Сибир до Северен Китай, би могъл да компенсира почти половината от износа на газ за Европа, който Русия е загубила от началото на войната срещу Украйна, пише CNN. Както съобщи Financial Times, Москва и Пекин преди това не успяха да се споразумеят за изграждането на газопровода, тъй като Китай поиска да продава суровини на цени, близки до вътрешните руски цени. Wall Street Journal писа, че Пекин отново се интересува от проекта след военния конфликт между Иран и Израел през 2025 г. Споразумението предвижда 30-годишен договор за доставка на газ, като цената на доставките ще бъде по-ниска от тази в Европа.

В резултат на срещата на върха на ШОС Кремъл не успя да наложи позицията си относно войната в Украйна на Китай, Индия и други страни, участващи в събитието. Москва не успя да използва срещата на върха, за да увеличи дипломатическия натиск върху Украйна и нейните партньори. Киев подчертава, че без постигане на справедлив мир е невъзможно да се говори за устойчиво глобално развитие, международна сигурност и равноправно търговско сътрудничество във всеки международен формат. Русия се опитва да представи участието си на срещата на върха като завръщане на Путин от международна изолация. Китайските и западните медии обаче посочват, че статутът на руския диктатор е много по-скромен - той остана „почетен гост“, докато пристигането на делегации от Индия и Турция беше наистина значимо събитие.

*Александър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев)