Д-р Евлоги Станчев

Навършиха се точно три години от едно от най-зловещите престъпления в съвременната европейска история, когато руските окупатори поразиха Донецкия академичен областен драматичен театър в украинския град Мариупол.

По това време, в ранните дни на руската обсада на крайморския град, сградата на театъра служеше като бомбоубежище за цивилно население. Всички си спомнят огромните надписи „ДЕТИ“ (руската дума за „деца“), изписани от двете страни на театъра, с което се целеше руските самолети да бъдат предупредени, че в сградата се укриват именно деца.

В резултат на удара загиват множество цивилни, голяма част от които деца. По данни на Асошиейтед Прес 

броят на убитите надхвърля 600 души

 На практика обаче е невъзможно да бъде изчислен с прецизност точният брой на жертвите нито в театъра, нито в целия град, тъй като руските окупационни власти не допускат физическото присъствие на международни разследващи институции. Според Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и международната правозащитна организация Амнести Интернешънъл руската атаката срещу театъра в Мариупол представлява неоспоримо военно престъпление.

Веднага след 24 февруари 2022 г., когато започна руската пълномащабна инвазия срещу Украйна, бяха инициирани мащабни кампании, призиви и шествия из целия свят, настояващи НАТО моментално да затвори небето над Украйна. Такова решение несъмнено щеше да съхрани огромен брой човешки животи, които русия впоследствие отне. Щеше да предотврати и ужасяващата трагедия в Драматичния театър в Мариупол. Вместо обаче да се шокира и събуди за решителни действия, с които да защити цивилното население на Украйна, международната общност (и без това с години закъсняла в разпознаването на руския милитаризъм и завоевателни стремежи) предпочете отговор, имащ единствено декларативен и козметичен характер. Същото „измиване на ръцете“ последва и след като стана видно, че руските окупатори извършват системен и добре организиран геноцид срещу украинската нация, депортирайки десетки хиляди украински деца далеч от техните домове и семейства.

На този фон няма как да се премълчи едно срамно и не по-малко ужасно признание – стотиците детски животи, погубени изпод руините на театъра в Мариупол, 

ще тежат вечно на съвестта на т.нар. международни „лидери“, 

които с бездействието и необяснимия си страх оставиха стотици хиляди души в Украйна напълно беззащитни пред руските зверове. Хиляди светове бяха отнети без време, докато на запад се наслаждаваха на комфорта кървяща Украйна да бъде щит срещу путин. И продължават да се наслаждават. Историята винаги ще помни предателствата срещу народа и децата на Украйна. Както и предателството срещу онези фундаментални ценности и принципи, които привидно изграждаха същата тази международна общност в десетилетията след Втората световна война.

Бог да прости и упокои душите на жертвите на неописуемото варварство в Мариупол! Царство им небесно!

русия е ТЕРОРИСТИЧНА ДЪРЖАВА!