Съдът в турския град Къркларели гледа делото срещу българските граничари, които са обвинени за смъртта на турски бракониери на калкан край Резово. През март делото бе отложено за 3 септември тази година, защото турската страна все още не е получила документите по случая от българската страна.

Случаят е от преди 11 години, когато край Резово е прострелян смъртоносно бракониер на калкан. В България делото е прекратено на всички съдебни инстанции с мотива, че инцидентът е нещастен случай. През 2017 година обаче турският съд възобновява процеса срещу българските граничари с мотива, че е станал на неин плавателен съд.

В края на миналата година Районният съд в Бургас отказа да образува дело срещу четиримата. Турция поиска екстрадицията на българите, но магистратите отказаха да ги предадат. Българите ще бъдат съдени задочно. 

В началото на отложеното през март заседание турският адвокат Джошкуннула внесе молба за прекратяване на наказателното производство, разказа адвокат Росен Кожухаров, нает от България и изпратен в Турция да представлява българските граничари. Съдът трябва да се произнесе днес по молбата. 

Адвокат Джошкуннула е посочил в молбата си, че инцидентът е станал на българска територия и това, че е бракониерът е бил в турска лодка не е достатъчно да бъде водено дело спрямо турското законодателство. Именно с тези мотиви защитникът на българите иска производството да бъде прекратено.

На 17 април 2008 г. в Района на Резово, български граничари се опитали да задържат турски бракониери на калкан, нарушили морската ни граница. Бракониерите обаче не се подчинили, при което граничарят Михаил Цонков открил огън. Вследствие на това единият от турските граждани починал. И четиримата българи бяха оправдани от роден съд с мотив, че инцидентът е нещастен случай. В края на миналата година Районният съд в Бургас отказа да образува дело срещу граничните полицаи Михаил Цонков, Живко Петков, Николай Костов и Николай Петков. Делото трябваше да бъде образувано по съдебна поръчка от турския наказателен съд в Къркларели, но бургаските магистрати се позоваха на Европейската конвенция за взаимопомощ и прецениха, че едно и също лице не може да бъде съдено два пъти за едно и също престъпление.