Януш Бугайски, The Hill 

Новоизбраният президент Джо Байдън ще се посвети на възстановяването на трансатлантическите отношения, защото единствено сплотеният Алианс би могъл да се справи с множеството глобални проблеми.
Едно от главните предизвикателства пред Байдън ще стане Източна Европа — този жизненоважен за сигурността на континента регион се счблъсква с вътрешни и външни нападки върху суверенитета и демокрацията.
Този обширен регион не е монолитен: той наброява консолидирани демокрации, държави, в които демократичните норми са заплашени, страни със спорни граници, чиито правителства са 

заложници на Русия,

 и страни, чиито територии вече са окупирани от руските войски.
 Ефективната стратегия на САЩ трябва да бъде насочена към укрепване на националния суверенитет и регионалната сигурност — без при това да отчуждават нито съюзниците си, нито партньорите.
В държавите, чиито демократични норми се намират под заплаха (например, в Полша и Унгария) администрацията на САЩ следва да поощрява плурализма и разделението на властите, без при това да подлага на остракизъм свободно избраните правителства — това може да доведе до отслабване на НАТО. Така, Полша с нейните мощни традиции на съпротива срещу автокрацията застана в авангарда на защитата на НАТО от руския ревизионизъм. 
Може би, Белият дом ще трябва да обясни дефицита на демокрация в Америка — в частност, назначенията във Върховния съд по партиен признак, отказът от принципа на простото мнозинство на президентските избори и проблемният преход от една администрация към друга.
В страните със спорни граници екипът по националната сигурност на Байдън може да засили техния суверенитет и цялост. 
В Западните Балкани той трябва

 да довърши преговорите между Сърбия и Косово

 и да разработи пътна карта за взаимно междудържавно признаване.
Водещата роля на САЩ в този диалог изисква тясно сътрудничество с ЕС: не бива да се допуска Белград да се отклонява от диалога.
Това би помогнало на подривната дейност на Москва, докато в същото време двустранното споразумение ще отвори пътя за регионално икономическо сътрудничество и интеграция в ЕС.
Администрацията на Байдън ще трябва да отстрани основните препятствия по пътя на Босна и Херцеговина към западните институции.
За вземането на важни решения във вътрешната и външната политика на правителство на Сараево са му необходими конституционни промени. Първо, постоянните заплахи на целостта на Босна от страна на политиците-националисти трябва да бъдат наказани — защото те ограничават икономическото развитие, пречат на чуждестранните инвестиции, способстват междуетническата вражда и поставят под заплаха самото съществуване и оцеляване на държавата.
За страните, чиито правителства са свалени от Русия и все по-силно зависят от китайските инвестиции, САЩ трябва да разработят

 стратегия за освобождение

 На Америка ще и се наложи тясно да си сътрудничи с ЕС, за да предотврати поглъщането на ключови сектори на икономиката и да създаде по-добри условия за частни и държавни инвестиции.
Това е особено актуално, имайки предвид дългосрочните пагубни последствия от пандемията в региона, дори и след появата на ваксина.
Администрацията на Байдън може да създаде многонационален фронт против подривната дейност на Русия. На него ще му се наложи да съсредоточи вниманието си върху критичните уязвимости, от които се възползва Кремъл, особено в България, Унгария и Сърбия — дезинформация, корупция и финансиране на десен и ляв екстремизъм. 
Влиянието на Москва би могло да бъде ограничено, ако се ускори интеграцията в ЕС на всички западно-балкански страни.
Вашингтон може да изиграе конструктивна роля в Беларус, но не и в по-нататъшна изолация на държавата от Запада чрез икономически и дипломатически  санкции — те само ще отблъснат страната още по-дълбоко в руската орбита.
Напротив, САЩ трябва да работят в тясно сътрудничество с Полша и Литва, за да приближат страната към западните институции в дългосрочна перспектива.
Важна отправна точка може да стане предложението на Варшава за "мини-план Маршал" в рамките на ЕС за икономическа помощ и развитите на контактите с всички политически играчи.
В страните, чиито територии са окупирани от руски войски Белият дом трябва да укрепи отбраната, предоставяйки системи за въоръжение за 

сдържане на по-нататъшна агресия от Москва

Освен това, на Украйна и е нужна пътна карта за членство в НАТО, а Грузия вече премина етапа на "квалификациите" и трябва да започне процеса за приемане.
Ако независими държави се намират под егидата на НАТО, заплахите на Москва не прерастват във военна намеса. Такъв е примерът на Естония, Латвия и Литва след като се присъединиха към Алианса.
Успехът на Байдън в Източна Европа трябва да бъде подкрепен от силен НАТО и твърд подход към Русия.
Източният фланг на НАТО се нуждае от укрепване — особено черноморските граници чрез усилване на морската отбрана и потенциал на България и Румъния.
Отношенията на Вашингтон с Анкара трябва да бъдат преустроени на основата на сигурността на съюзниците, защото Турция е незаменима опора на НАТО против Русия и Иран. 
А след последната война между Армения и Азербайджан, Америка като честен посредник е длъжна да спомогне сближаването на двете страни със Запада.
Байдън в никакъв случай не трябва да падне в капана на „заиграване“ с Москва, хранейки безплодни надежди, че главният противник на Америка ще се превърне в истински партньор. По-категоричните и напористи американски политики ще имат възможност да изтъкнат уязвимите страни на Русия - включително нейните икономически слабости и нарастващото вътрешно напрежение. В своите инициативи по отношение на световната демокрация избраният президент е длъжен да обръща особено внимание на Русия, като отстоява правата на човека, политическия плурализъм, етническото равенство и истинския федерализъм във все по-неуправляемата държава. По този начин ще се наложи атаката на Русия срещу трансатлантическия съюз да се превърне по-скоро в една по-сложна отбрана.
Превод: Faktor.bg