От решението на комисията става ясно още, че първоначално санкцията е била само 1000 лева и е била за МВР, но министерството е обжалвало решението пред Административен съд София-град като неоснователно, защото не то, а министърът е администратор на лични данни. Съдът е приел довода и преписката е върната на КЗЛД, която сега налага далеч по-високата санкция на министъра.
В крайна сметка, ако решението влезе в сила, глобата ще бъде платена пак от бюджета на МВР, а не лично от министъра, още повече че нарушението е извършено не от сегашния МВР-шеф Младен Маринов, а от предшественика му Валентин Радев. Абдулай Коне пристига в България на 30 юни 2017 г. със съпругата и трите им деца за планувана лятна почивка. При заминаването на 7 юли обаче е арестуван на летището във Варна, защото човек с неговите имена, възраст и произход е издирван от Того, а Варненският окръжен съд постановява задържане за 40 дни. Българските власти уведомили Финландия и Того за ареста, а от финландската страна отговорили, че задържаният наистина е техен гражданин и година по-рано те са поискали от Того допълнителни данни, за да разберат дали издирваният човек е същият, но не получили отговор.
Тогава МВР решило да копира документите на Коне, да го снима и да му вземе отпечатъци, след което изпратило всички данни на властите в Того. В хода на последвалото дело за екстрадиция, от африканската страна така и не изпратили необходимата информация, за да се установи дали издирваният и задържаният са едно и също лице, поради което съдилищата отказали да екстрадират Коне и той се върнал във Финландия. През септември 2017 г. чужденецът подава жалба в КЗЛД срещу МВР, като изтъква, че не е издирваното лице, а властите в България вместо да изискат информация от Того, незаконосъобразно и необосновано са предоставили на третата страна всичките му лични данни, при положение че дори собствената му държава не е направила това.
МВР оспорва жалбата и твърди, че е действало съгласно Закона за МВР, според който дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ е точка за контакт по линия на Интерпол и обменя налична информация за издирвани лица. От министерството са обяснили още, че единият от вариантите за проверка на самоличност в подобни случаи е бил именно приложеният в случая с Коне – да му вземат отпечатъци и да ги пратят в Того, където да бъде направено сравнение. От КЗЛД са поискали допълнителна информация на каква нормативна база се основава тази практика, но от МВР на два пъти отказали.
През април м.г. комисията решава, че МВР не е предприело необходимите мерки за защита на личните данни на Коне в нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закона за защита на личните данни и налага на министерството глоба от 1000 лева. То обжалва пред АССГ, като изтъква, че е действало законно, а освен това решението е неоснователно, защото не е постановено лично срещу министъра, който е администратор на лични данни.
В решението си от началото на т.г. съдът приема довода, че администратор е министърът, но също така констатира и разминаване между описаната фактическа обстановка, която се отнася до незаконно предоставени лични данни и правната квалификация – за непредприети мерки за защита на личните данни. Затова решението е отменено и преписката е върната на КЗЛД.
Новото производство в комисията вече се развива при действието на Общия регламент за защита на данните (ОРЗД). Комисията приема, че министърът е извършил нарушението, а като преценява вида и размера на санкцията, отчита и настъпилите вреди за Коне, включително задържането му за 40 дни.
„В същия период, разпространените без правно основание негови лични данни са го охарактеризирали в негативен контекст, свързвайки го с различно от него криминално проявено и издирвано чрез Интерпол лице. Категориите лични данни, обработени по отношение на господин Абдулай Коне, съдържащи се в документите му за самоличност, направените снимки и взетите му пълни дактилоскопски отпечатъци, са в обем, който го индивидуализира по безспорен начин. При определяне размера на санкцията е взето предвид продължителността на нарушението и пасивното поведение на МВР, както и че нарушението е довършено и не са предприети никакви действия за недопускането или за отстраняването му“, се казва в решението на комисията.
В него КЗЛД пише още, че глобата е с дисциплиниращо действие за неизвършване на същото нарушение занапред и има възпираща и предупредителна функция.
„С оглед принципа за пропорционалност между тежестта на нарушението и размера на наказанието, комисията счита, че наложената на министъра на вътрешните работи глоба следва да е в размер на 10 000 лева – минимален в сравнение със средния минимум“, се казва още в решението, което може да бъде обжалвано в съда.
Още от Закон и ред
ГДБОП задържа контрабандни цигари за 2 млн. лева в Скутаре, край Пловдив
Казусът „Митници“: Отложиха делото срещу Марин Димитров за участие в ОПГ
Следващото заседание е на 28 ноември
Гешев съди България в Страсбург заради уволнението си
ЕСПЧ трябва да прецени дали е нарушено правото на бившия главен прокурор на справедлив съдебен процес