Имат ли предвид унищожаване на енергийни съоръжения, окупиране или обсада на остров Харк, или използване  на тактически бомби върху така наречените „градове на ракетите които са в тунели в планините?

Мохамед Халаф

Остават само няколко дни до крайния срок(6 Април), който президентът Доналд Тръмп постави на иранското ръководство да приеме американските условия за преговори. В протевен случай или ще си навлече заплата „Вратите на ада“.

Тази заплаха бе съпътствана от изтекла информация от Белия дом, според която президентът обмисля варианти за нанасяне на решаващ удар, с който да сложи край на войната. Какво имат предвид под „решаващ удар“? Имат ли предвид унищожаване на енергийни съоръжения? Или окупиране или обсада на протока Ормуз? Или хвърляне на тактически бомби върху т.нар. „ракетни градове“, построени дълбоко в тунели, изградени в планини на запад и в центъра на Иран?

По-опасни сценарии

Във всеки случай вариантите са трудни и сложни и могат да пренесат войната на други, по-опасни нива.Според анализатора Али Хмада: “Може би САЩ няма да прибегнат до използването на тактически бомби, оставяйки задачата на Израел, който ще понесе голямата международна вина за прибягването към ядрено оръжие, но споменатият вариант е труден и ако се осъществи, ще доведе до големи, непредвидими последствия на международно ниво“.

В случай на нанасяне на съкрушителен удар по нефтопреработвателните съоръжения, особено на остров Харк, икономическите последствия ще бъдат значителни, но няма да достигнат нивото на това, което би могло да се случи, ако се стигне до 

използване на тактическо ядрено оръжие, 

било то от страна на САЩ или от страна на Израел.

От друга страна, американците обмислят какво може да се постигне по отношение на контрола над пролива Ормуз. Дали  първо да се завземе остров Харк, без да се нанесат сериозни щети на съоръженията на петрола? Или пък американската армия ще изненада иранците на  другият остров Кашим, намиращ се срещу пристанището Бендер Абас, както и на околните острови, начело с трите острова преглеждащи на обдинените арабски емирства, окупирани от 1971 г. (Абу Муса, Големият Танб и Малкият Танб, б.а.), като по този начин ще бъде установен контрол върху една относителна територия, която контролира пролива, а най-важното е, че Техеран няма да може да  изнася петрол. Различни експерти смятат, че бързината на САЩ от началото на войната да унищожи иранския флот (около 150 военни кораба и бързи лодки) и да нанесе удари по крайбрежията, особено по платформи за изстрелване на ракети земя-море, разпръснати по иранската страна на Персийския залив.

Това може да обясни присъствието на американски морски пехотинци на борда на корабите „USS Tripoli“ и „USS New Orleans“, както и на 82-ра въздушнодесантна дивизия, която пристига в района, за да се разположи в бойна готовност. Целта е от тази точка тя да може да се придвижи по суша с подкрепата на въздушните сили, разположени на борда на самолетоносача „USS Абрахам Линкълн“ и самолетите за близко въздушно прикритие от типа „И-10“, способни да проправят път на десантните или въздушно-десантните сили към всяка целева позиция.САЩ продължават да натрупат военни активи в региона, освен това двете страни Америка и Израел преминават към нов етап в войната с разрушаването на гражданската инфраструктура и отправят нови заплахи, че ще бъдат атакувани електроматериали и додоизточниците.      

Възможностите на Иран се свиват

Оценките на западни военни наблюдатели сочат, че бойните възможности на Иран се свиват ден след ден, особено като се има предвид, че ракетните сили изобщо не компенсират загубата на въздушния суверенитет на страната, в целия Иран. Това се потвърждава от докладите, които сочат, че американските и израелските военновъздушни сили летят с почти пълна свобода в небето над Иран. С загубата на въздушното превъзходство до такава степен ракетните сили, с които разполага Иран, се превръщат в елемент с ограничена ефективност за защита на иранската територия от десантни операции или окупиране на островите. А в случай на използване на ракети  от страната на Иран за отблъскване на десанти, САЩ атакуваха цялата иранска  военна инфраструктура в Харак и по крайбрежието на залива. Военни анализатори съобщават, че още три други острова в залива ще бъдат цел на американските пехотинци.  

Изстрелванията  на ракетитете в посока на  Израел и целевите държави от Персийския залив може да се увеличават, ако ще бъдат атакувани споменатите съоръжение. В този контекст наблюдателите посочват  постоянното намаляване на броя на иранските ракетни пускови установки и свиването на маневрено пространство в условията на почти пълния контрол на американската и израелската авиация.

Въз основа на изложеното по-горе може да се каже, че факторът „време“ работи в полза на американско-израелската коалиция, ако изключим вътрешнополитическите фактори в САЩ или икономическите, които оказват силно влияние върху президентското решение. С други думи, ако на президента Доналд Тръмп му се отдаде възможност да воюва още един месец, той би успял да постигне победата, за която мечтае. Но той е принуден да предприема политически, медийни, пропагандни, преговори с Иран и военни маневри, за да спечели повече време във войната, докато иранското ръководство, или това, което е останало от него, ще реши да приема условията му и да ускори края на войната, разчитайки на натиска чрез нападения срещу съседите си от страните от Персийския залив и на европейската позиция, която е толкова срамежлива, че граничи с ласкателство към Иран. Иранците разчитат на политическия конфликт в САЩ, където Демократическата партия досега безуспешно се опитва да попречи на войната на Тръмп в Конгреса! Що се отнася до ракетните удари срещу Израел, те са по силите както на Иран, така и на Хизбула. 

Що се отнася до набезите срещу държавите от Персийския залив, стана ясно, че последните са поели първите удари и продължават да отблъскват атаките с голям успех, като по този начин не позволяват на Техеран да постигне целите си.

В заключение: войната може и да не приключи до края на тези 3 седмици, но всяка седмица, която президентът Тръмп печели, увеличава мащаба на катастрофата, която сполетява иранския режим.